За поета Ненчо Славчев писането е съдба

В това издание на "Калейдоскоп" ви срещаме с видинския поет Ненчо Славчев. Животът му е свързан силно и неизменно с поезията. Още като дете у него съществува  желанието да пише и не само, оказва се, че стиховете, които създава, са добри и са оценени от хора, които разбират от литература. Пише стихове от малък и никой не знае този факт. Стиховете си изпраща в тогавашния вестник "Септемврийче".

Ненчо Славчев Петров е роден на 14.09.1947 г. в село Върбовчец, Белоградчишко, област Видин в селско семейство с патриархални традиции. Има по-голям брат. Майка му и баща му работят в ТКЗС. Преди това баща му се е занимавал с варджийство - правене на вар. До 7. клас е ученик  в училището в село Върбовчец. Тук пише и първите си стихове. През 1963 година продължава средното си образование в техникум "Коста Йорданов" специалност "Електротехника". Не спира да пише стихове, това го влече и му е на сърце. С братовчед си Иван отиват в редакцията на  вестник "Средношколско знаме" в София, за да занесат стиховете на Ненчо. Така започва интересен процес - във вестника публикуват стиховете на гимназиста Ненчо Славчев. Негови стихове се публикуват във вестник "Червено знаме", доказателство, че стиховете му са талантливи и са оценени. Става член на литературния кръжок "Михалаки Георгиев" към читалище "Цвят".

Разпределен е да кара войнишката си  служба  в Хасково, а след това в Крумовград. Дори и тук  не спира да пише стихове. Публикува ги във вестник "Народна армия". И отново отзивите са много добри. След приключването на казармата се връща  във Видин и отново започва да посещава сбирките в литературния кръжок. Тогава известни имена са Милан Ангелов, Петър Хаджипетров, които са ръководители на кръжока.  

Започва работа като електротехник към Историческия музей във Видин. Успоредно с това пише стихове, публикува ги, участва в литературни срещи и дискусии, учи се от най-добрите творци. "Аз съм щастлив, че съм имал възможност да се докосна до най-големите ерудити на България, поети, писатели", споделя Ненчо Славчев.

Учи българска филология във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, но не успява да завърши. През 1979 година е избран за творчески секретар на Дружеството на писателите  във Видин.
На тази длъжност е до 1990 година, когато идват промените. През годините Ненчо Славчев работи  като главен редактор на вестник  „Дом и училище”, Видин,  „Вестник на учителя”. Издател и главен редактор е на литературния алманах "Паралел 44" на Дружеството на СБП във Видин, редактор и заместник-главен редактор на вестник  "Слово плюс".

Съучредител на ученическия литературен клуб "Иван Деспотов". През 1981 г. организира първата "Поетическа обсерватория" - Белоградчик, която се провежда 39 години без прекъсване. Публикува стихове в местния и централния печат. Убеден е, че с времето човек става по-взискателен към себе си.

Първата си книга с поезия издава през 1975 година "Съобщете на деня", библиотека "Смяна" издателство "Народна младеж".  

Автор е на стихосбирките "Съобщете на деня" (1975),  "Око сред материка" (1986), "Бонбони за бедни. Рими и гротески" (1998), "Безработна любов" (1999, отличена с Наградата на СБП - 1999), "Когато и птиците спят. Моите 32 стихотворения" (2003), "Стихотворения без дъждобран" (2013), "И сенките на птиците летят. Избрани творби" (2017), на историческия очерк "ДМЗ "Г. Димитров".

Съставител и редактор е на редица литературни и документални сборници, авторски книги и фотоалбуми, сценарист на няколко документални филма за Видин. Носител на Национална Славейкова награда (ІІІ награда, 2012), Националната награда за поезия "Иван Нивянин" (2013). Член на СБП. Живее във Видин.

ДЕТСТВОТО
"Баща ми с още един съдружник имаха три от варниците, преди 9 септември. Снабдявахме се с дърва от Балкана така - срещу каруца дърва, каруца вар. Това беше разменна търговия. Участвал съм в производството на варта, първо се взривяваше камъка, чичо ми Христо правеше това. После се изпичаше варта за около един месец и не оставаше и прашинка. Затова се ценеше от хората. Знам, че се караше чак по ломските села, а оттам се връщаха с каруци с дини. В нашето село през 1931 година е живял писателят Антон Страшимиров. Той е написал малка книжка "Село Върбовчец". Книжката е библиографска рядкост. .."

УЧИЛИЩЕТО
"Така се случи в живота ми, четях много. Имаше хубава библиотека в нашето читалище. Може би съм прочел най-малко по два пъти всичките книги. Това му идва отвътре на човек. Аз пишех тайно, никой не знаеше. Съвсем тайно изпратих по пощата на вестник "Септемврийче" няколко стихотворения. Помня първото стихотворение, което написах. Тогава бяха интересни времена. В центъра на селото се слушаше радио и ме беше впечатлила една радиопиеса за Лайпцигския процес.Бях така въодушевен от словото на Георги Димитров, че първото ми стихотворение се казваше "Георги Димитров".
 
ЛИТЕРАТУРЕН КРЪЖОК "МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ"
"След войниклъка се върнах във Видин. Започнах да посещавам литературния кръжок. Милан Ангелов и Петър Хаджипетров бяха ръководителите му. Тогава се случиха много интересни неща. Ние срещахме много голяма подкрепа от община Видин. Всяка година тук се организираха литературни семинари. Тях ги водеха едни от най-известните писатели и поети  Никола Инджов, Серафим Северняк, Васил Попов. Те идваха тук за 1-2 седмици на издръжката на общината. Семинарите бяха изнесени извън града. В Белоградчик стояхме по 1 седмица. И може би това подготви създаването на Дружеството на писателите във Видин. Преди това се създаде литературен младежки клуб към ОК на ДКМС. В него членувахме Андрей Андреев, Йордан Зимин, Веселин Шишков. Основният организатор беше Теменужка Ангелова, която също пишеше стихове. "

ДРУЖЕСТВОТО НА ПИСАТЕЛИТЕ ВЪВ ВИДИН
"Дружеството на писателите във Видин се създаде през 1971- 1972 година.  Първият секретар беше Андрей Андреев, председател Ангел Тодоров. Интересното беше, че дружеството обединяваше  не само поетите и белетристите, които живееха на територията на видински окръг, но и писателите, родени във видинско като Владимир Зарев, Божидар Толов, Николай Петев. Бяха много силни години за разцвета на културата в нашия край.  Тогава се създаде и Клубът на дейците на културата. След като Андрей Андреев замина да учи в Москва, мен ме избраха за секретар на Дружеството на писателите във Видин. "

ПОЕТИЧЕСКАТА ОБСЕРВАТОРИЯ
"Създаването на поетическата обсерватория в Белоградчик не беше лесно. Това беше национална инициатива. Трябваше да  получим благословията на Окръжния комитет на партията, след това на Съюза на българските писатели, тогава председател беше Любомир Левчев. Два пъти съм ходил при него, да му обяснявам идеята, да получа съгласието. То не минаваше без съгласието на Комитета за култура, но това се получи. 1981 година. Първият авторски рецитал беше на  Любомир Левчев. Защото идеята дойде от неговата книга "Обсерватория". Идеята беше звездните поети на България да бъдат всяко лято в Белоградчик и да си представят стиховете. 39 издания има, 39 години, всяка година, от 1981 до сега. Никога не е прекъсвала независимо от всички политически промени. Юбилейната 40 година не се проведе заради пандемията. Това е единствената в света проява, няма подобна в света, никъде. Такова литературно четене и такава огромна метафора. Междузвездните поети и звездите, към които човек винаги се е стремял. "

ПАРАЛЕЛ 44
"Отворено издание на Дружеството на писателите във Видин за литература и култура, за изкуство и култура. Всеки брой се илюстрираше от видински художници, участваха белетристи, поети, преводачи, проф Ниньо, той беше кръстникът на Паралел 44 , това е паралелът, на който се намира Видин. "

ИВАН ДЕСПОТОВ
"Иван Деспотов е роден в Костичовци. Беше член на дружеството на СБП във Видин. По професия е зъболекар. Стана главен зъболекар в Гранични войски Видин. Издаде книжка със стихове "Жажда". "

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.