"На първо място го правим за наше удоволствие и за самата тръпка от снимането на тези изоставени места, които просто никой не отговаря за тях... Просто е готино да идеш на самото място- едно такова страхопочитание нали, защото знаеш, че е било нещо, пък в момента е просто едни руини на повечето места. Както знаят всички, предполагам, че повечето са ходили по изоставени места, те крият опасности. На нас на два или три пъти ни се е случвало на пирон да стъпваш на разни стъкла. За това трябва да ходим и обезопасени..."
Избират "Химко" след оглеждане и на други изоставени обекти:
"Имахме две-три места, които искахме да снимаме във Враца, обаче се оказа, че едното е недостъпно. Става въпрос за Згориград, разбрахме, че има мина изоставена или нещо подобно. Другите две места- една дискотека, мисля, че дискотека, нещо подобно и печатницата. И трите места не ни харесаха, просто не бяха нашите и решихме да си пробваме късмета в този завод, като естествено, попитахме охраната, защото нали не сме престъпници, хората все пак не правят границата между това, което правим ние, фотография на такива места и видоеграфия и това да влизаш като престъпник... Първото ни впечатление беше, че буквално се губиш в самия завод. Доколкото имам информация, е над 1000 дка и си като една мравка между лабиринт. Много сгради ги нямаше, тъй като беше започнало самото бутане на завода, доколкото знам, всичко е отивало за скрап. Единствената сграда, която ставаше за снимане и въобще можеше да се пристъпи към нея, беше бившата сграда, нали така се води, на катализаторното производство на самия завод. Като там задължително си сложихме нещо на лицата да ги покрием, защото миризмата беше просто много така, натъртваща на химикали, на разни такива подобни неща и да се задушиш или да се отровиш, според мен процента е голям. Друго, което видяхме- просто една съборетина, всичко е иззето, имаше стъкленици различни с химикали, буркани с торове, имаше архив. Маски противогазни също имаше."
Дядото на Александър е работил в емблематичния завод и му е разказвал, че работа в предприятието е била престижна и добре заплатена.
"Доколкото ми е известно, знам, че е открит 1968 г., лично от Тодор Живков. Дядо ми лично е работил там. Разказвал ми е, че е било нещо много голямо, грандиозно. Градът е процъфтявал тогава доста от самия завод, защото хората са работили на солидни заплати, доста хубави заплати. След падането на социализма, знам, че просто е приватизиран вече. Доколкото ми е известно, самият завод е произвеждал между 3 и 5 % азотен тор на световно ниво..."
Освен 21-годинишният Александър Кръстев, който е от Плевен, в направата на видеото и снимките участва и неговият връстник и съгражданин Радостин. Видеото може да гледате тук.
От днес, 25 ноември- Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените до 10 декември- Денят на човешките права, се отбелязват 16-е дни на активизъм срещу насилието, основано на пола. В изпълнение на сключен меморандум между МВР и УНИЦЕФ още през юли тази година е постигнато споразумение за провеждане на национална превантивна..
Недоволни наематели на общински жилища прекъснаха днешното редовно заседание на Общинския съвет във Видин. Поводът бе предстоящото увеличения на наемите им - проблем, за който ви информирахме миналата седмица . Повече от 30 точки бяха залегнали в предварителния дневен ред, сред които - промени в общия устройствен план, предложения за продажба на..
Днес си припомняме за една светла личност, дала своя принос и спомогнала за културния подем в град Чипровци. Това е личността на даскал Иван Попов, а поводът да ви срещнем с него е, че този месец се навършват 125 години от неговото рождение. Кой е той и защо Чипровският музей и Основно училище "Петър Парчевич" в града посветиха изложба с негови..
Петдневно обучение за бременни ще се състои в мездренското село Ослен Криводол в периода от 4 до 8 декември. Организатори на събитието са Невена Йовчева, която е педагог и основател на школа, посветена на деца и Божена Иванова, която в последните 10 години се занимава предимно с астрология и женски практики за бременни. Събитието се казва..
Родена е в Болоня през 1943 г. Истинското ѝ име е Мария Роберта Пелони. Рафаела Кара е творческият й псевдоним. Тя има дълга кариера в италианската обществена телевизия, където десетилетия наред демонстрира талантите си на певица, танцьорка и водеща на успешни шоу програми, които имат милиони последователи. Тя участва също и във филми и..
Обичам да се разхождам и да гледам. Да забелязвам. Да откривам и да се опитвам да разбера за мен интересни неща, а за други напълно скучни. Сами трябва да търсим за да се открием и да се преоткрием. Същото важи и за това, което виждаме...Срещам различни хора. Забелязал съм, че са три типа. Първите /не в този ред, разбира се/остаряват видимо, но..
Тринайсета неделя след Неделя подир Въздвижение , която отбелязваме днес, Господ Иисус Христос ни напомня, че ние като християни трябва да се стремим не само да изпълняваме закона на Бога просто ей така, без да вникваме в него. Той ни казва чрез съвета, който дава на един богат младеж, че не е достатъчно да изпълняваме на думи закона..
Разкъсана облачност
Предимно облачно