В неделя отново местим стрелките с час назад

През март 2019 г. Европейският парламент подкрепи предложение за прекратяване на смяната сезонното часово време през 2021 г. Въпреки това, държавите-членки все още не са постигнали съгласие по този въпрос, а към момента не се знае и кога ще се случи това. 

В България преминаването от лятно към зимно часово време и обратно започва да се прилага през 1979 г., а в Европа - от 1916 година. "Смяната на времето, която ще се случи тази неделя, със сигурност е фактор, който оказва влияние върху всеки един от нас", обясни влиянието на тази промяна върху човешкия организъм психологът Елица Иванова:

"Това ни влияе по следния начин: ние знаем, че разполагаме със значително по-малко време, за да свършим обичайни неща, които досега сме имали. Защото лятото и есента ни даваха значително повече дневна светлина, която ние можехме да използваме за нещо и знаехме, че денят ще продължи по-дълго. Сега усещането ни е, че не разполагаме с толкова време, колкото искаме, за да свършим още и още задачи или неща, които бихме могли да направим..."

Допитване от 2018 г. сочи, че 51 % от българите предпочитат лятното часово време, а за зимното гласа си са дали 38%.

По-добре би било, ако България остане на зимно часово време, смята и физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН за смяната на времето. Като цяло "смяната на времето нарушава вътрешния часовник, който контролира различните ни биологични ритми", подчертава Вероник Фабр, която е експерт в Националния институт по здравеопазване и медицински изследвания.
 
При преминаването към лятното време "недоспиването може да предизвика рязко отслабване на вниманието, сънливост, нервност или лошо настроение", посочва Фабр. Тази загуба на един час сън се вписва в рамките на по-общо недоспиване, което безпокои лекарите.

Още подробности по темата - в звуковия файл