Георги Апостолов: Образователната система се нуждае от преструктуриране, за да отговаря на нуждите на ХХI век

Образование, а не технически промени

публикувано на 21.10.21 в 10:15

Снимка: Архив

Георги Апостолов в ''Посоките на делника'', 21.10 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Уменията на ХХI век са базирани на информационна грамотност, критично мислене, здрав разум, елементарни неща, които работеха в аналоговия свят без никакъв проблем, но дигиталното цунами практически изключи тези механизми. Огромният поток от информация трябва да се посрещне от умение за сортиране. Заплахата е реална за живота и здравето на хората, уверено можем да кажем, че имаме хиляди жертви, дължащи се на тази липса на умения да се борави с информация или пък с липсата на такава", каза в "Посоките на делника" Георги Апостолов от Центъра за безопасен Интернет.

Експертът допълни, че нивото на медийната и дигиталната грамотност в България е едно от най-ниските по целия свят.

"Дигитално умение е в дигиталния свят да прилагаш елементарните принципи на критичното мислене, здравия разум, проверка на източниците. Основно усилията трябва да бъдат насочени към образоване на населението навсякъде, как да се справя с огромния поток информация в света, защото тя от дигитална става реална. Виждаме резултатите, България е един от най-трагичните примери във връзка с коронаинфекцията. Хората продължават да споделят манипулирани данни. Това означава, че информацията, която е най-важното в живота на човека, това е базата, върху която решаваме да действаме. Но как се отрази на обществото? Без защита от големите платформи, без филтриране на вредното съдържание, ние имаме 70 % от населението, което вярва, че ваксината е по-вредна от самия вирус".

По думите му световният проблем с дезинформацията може да бъде решен единствено чрез общи усилия, залягащи върху образованието.

"На практика обаче България е по-силно облъчвана от подобни теории на конспирацията. Никой не може сам да се справи с този проблем сам, обаче тревожното е, че много европейски програми, инициативи и т.н, залагат повече на технологическата част. Факт е, който се и признава от всички резолюции на Европарламента, че се споменава за необходимост от обучение. Уви, то отива често на заден план. Първият опит на големите онлайн платформи да избягат от отговорност беше, че разшириха достъпа до своите ресурси на самите сайтове, касаещи вредно съдържание, да предупреждават потребителите за какво да внимават, но хората не четат. Добре е да го има, но не решава проблема. Законовите мерки за проверка на платформите също няма да имат голям ефект, ако на преден план не се извади необходимостта от образоване на населението. Не само образователните системи, макар че те са бъдещето. Ако децата нямат тази грамотност, която наричаме дигитално-медийна, винаги ще попадат в капани. Опираме до нещото, на което образователните системи по света не са обърнални внимание".

Голяма част от проблемите, свързани с дефинформацията, в България се различават от тези в Западна Европа, обясни Апостолов.

"Това вече е факт, особено след като бивша служителка на Фейсбук изнесе доста тревожна информация за начините, по които тази социална мрежа работи, за сигналите, които получават - за незаконно съдържание, за вредно, за конспирации, за дезинформацията по повод коронавирусната инфекция. Проблемът е, че това действа само в големите държави. Проверителите работят основно с познатите световни езици, т.е малките страни с езици, говорени от по-малко хора, там реакция или е забавена, или липсва. За жалост, няма официални данни, за да установим колко точно дезинформация преминава през дадена страна".

Дигиталният свят е отражение на реалния, а от това изхожда основната необходимост от изгражданетото на нужните умения за критично мислене и работа с медийно и мултимедийно съдържание.

"Вече и сред пълнолетното население, а и не само, имаме силно поддаване на фалшификации. Към нас се засилват сигналите на тийнейджъри, попадащи в елементарни клопки - да спечелиш награда, да си въведеш данните, защото ще има бонус, запознаване с хора онлайн, но без да са направили проверка. У нас се отделят дигиталните умения от медийната грамотност, макар че това е едно и също нещо. Това е работа с тип съдържание - дали получена покана за приятелство, т.е комуникационно съдържание, дали ще е споделена сайта от съмнителен сайт, всичко това се случва все повече. Дори да се увеличат часовете по информационна технология, дори да се засилят подобни инициативи като месец на киберсигурността и подобни дни на еди-какво си, това няма да реши проблем, защото акцентът е върху технологията. Децата с тях се оправят по-добре от всеки, но проблемът е, че не са научени, а това важи и за голяма част от възрастните, да пресяват информацията. Навлизането на дигиталното в ежедневието означава и едно заливане от премного информация, а затова е нужен филтър, да се научиш как да проверяваш".

През годините екипът на Центъра за безопасен интернет разработи методика за ранно обучение на дигитално-медийни умения на децата от 1 до 4 клас и стана съосновател на Коалиция за дигитално-медийна грамотност от началното училище.

"Не бих казал, че имаме някакви големи успехи. Една част от нещата - методиките, които разработваме, минават и се появяват на сайта на МОН, на РУО-тата, други наши инициативи, но това са частични действия. Ние говорим за необходимост от абсолютно преструктуриране на образователната система, т.е смяна на метода на работа. Той трябва да отговаря на нуждите и нагласите на това съвременно дигитално поколение. Когато работиш с тях в някакъв час, обясняваш им какви са опасностите в интернет, реакцията е подсмихване, защото прекрасно знаят и могат да изредят какви са опасностите там. Проблемът е, когато лично се сблъскат с тази опасност, защото го няма този автоматизъм, няма го умението да се ориентираш в обстановката и да приложиш умения за сортиране, за работа с информация. Липсата на това умение те поставя в клопки.

Интервюто с Георги Апостолов можете да чуете в звуковия файл.