По време на "Европейската седмица на регионите и градовете" в Брюксел, в средата на октомври тази година, президентът на Европейския младежки форум Селия Маркула даде ясен сигнал, че очакванията на младата общност са за реални действия, след големи форуми и конференции:
"Аз наистина искам да видя местните управляващи и тези, които взимат реалните решения, да подхождат към предписанията на Европейската комисия сериозно и дори да ги разширяват, издигайки ги на едно ново ниво, дори и след приключването на Конференцията за регионите, а не само докато тя тече. Целта ни е да се види, че младото поколение се чува не само когато се обсъждат дежурни теми, защото има много други, които също бележат живота ни. Така че, това е което желая от вас, които работите за градовете и регионите - да направите така, че да се вслушате в проблемите ни на най-малкото местно ниво. Защото до момента, като че ли столиците на европейските градове са предимно тези, които взимат мненията на младите хора насериозно. Това са основните решения, които искаме да видим в целия процес. Разбира се, конференцията не може да бъде без конкретни последици - както казах, искам да видя уверение, че институциите наистина се опитват да се включат в процеса на търсене на подем. Ние използваме Младежкия форум, за да видим някои решения по отношение на образованието и най-вече на преминаването от образователната система към започването на работа. Искаме и социални системи, които не дискриминират младите хора, само защото са млади или са в някаква незряла житейска ситуация, както се случва в момента. Също така искаме да знаем, че младежите могат да участват пълноправно в обществото ни, като например се намали възрастта на правото за работа на 16 години. Ние наистина бихме желали да се вслушат в нашите групи, както във всички останали. Така че, вместо да се превръщаме в това Изгубено поколение, в което сме на път да станем, да имаме възможността да кажем, че настояваме за повече усилия за зачитане на правата на младите хора. Защото без фокусирането върху младежта, никога не бихме могли да имаме в действителност едно по-силно и по-издръжливо свързано европейско общество."
Европейският комисар по кохезионната политика и реформите Елиза Ферейра наблегна на необходимостта да бъдат чути младите хора в Европа, за да се излезе бързо от кризата, защото от тяхната реализация зависи общия европейски растеж. Тя уточни, че предстоящата 2022 година ще бъде година на техния глас:
"Ние имаме огромен шанс пред себе си. Той не е просто една възможност, не ме разбирайте погрешно, той е по-скоро предизвикателство. Предизвикателство да работим по различен начин - "по-зелено", съобразявайки се с климатичните промени и да се справяме използвайки повече дигитална среда. Моля, разберете, че кохезионната териториална политика е жизненоважна за едно по-устойчиво бъдеще. Това означава да се ангажираме на местно ниво, да комбинираме подпомагането на най-явните и важни с най-обикновените нужди, да се вслушаме в гласа на гражданите си и да дадем специално място на нашата младеж. Това е причината, поради която Председателя на Европейската комисия обяви, че следващата 2022 година ще бъде "Година на младите хора". Говорим за следващото поколение и най-лошото нещо, което може да се случи на една територия е когато младите хора напускат и след това регионът се срива, защото остават само възрастни хора в него, които се пазят от всичко и от всеки. Затова, всички да се замислят, да дадат работа, но точната работа, да квалифицират младите хора - това е в центърът на нашия работен план. И то не може да бъде изолирано по територии, за да не дисбалансираме общия си растеж. Само по такъв начин, ще постигнем устойчиво бъдеще за всеки един от нас. Ние преживяваме исторически момент, в който трябва да обединим заедно своите планове и своята визия за бъдещето и да я накараме да работи, защото инструментите са налице. Мисля, че наистина е време и е привилегия да сме свързани всички в обща мрежа, така че да можем да се учим едни от други и да се развиваме заедно."
В България, а и в Европейския съюз трябва да се обърне повече внимание на индустриалната революция казва Борис Недялков, председател на сдружение "Бокая", организация работеща за младите хора във Видин:
"Индустрия 4.0", която всички знаем, че е автоматизация на традиционните производствени индустриални практики, които правят машините да си комуникират с машини. Това автоматично води до необходимост младите хора в Европа да се преориентират към професии като програмиране, защото тези машини имат нужда от поддръжка и от настройка, дори изработка на софтуери и други неща."
Във Видин няма условия, както и политика, свързана с автоматизацията и инициативата "Индустрия 4.0", която отразява съвременните тенденции, казва Борис Недялков:
"На национално ниво имаме доста специалисти, които работят и ни дават много добри решения и съответно допринасят за тази индустрия, а на европейско ниво сме свидетели на това как младите хора от Европа мигрират или за Щатите или за Австралия. Като заключение ще кажа, чуе Европа малко прилича на Видин в момента от гледна точка на това, че всички гледат да емигрират към местата, които са по-добре платени и същото нещо наблюдаваме и във Видин, тъй като няма добри условия за млад човек да просперира, да има своето кариерно развитие."
Според Борис Недялков на локално ниво във Видин има почва да се работи за налагането на професии като IT и програмиране. Нужно е и Европа да обърне повече внимание на възможностите за развитие пред младите хора.
Видинското читалище "Светъл ден - 2009" заедно с организации от още три държави - Румъния, Словакия и Унгария, участва в проучване доколко Европейската стратегия за младежта се свързва с младите хора в Европа. В допитването са включени 1403-ма младежи на възраст между 18 и 24 години. Проучването, което е част от инициативата eSAT, е публикувано в..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ви срещаме със Симона Славейкова и нейното куче Айвари . Той е порода ши цу и е на 5 години. Ши цу е тибетска порода и е известна още като "императорското куче", защото много често са били подарявани на владетелите в Китай. Айвари е изключително наблюдателен и едно от любимите му занимания е да седи..
Точно преди пандемията от covid-19 една общинска болница някъде на брега на Дунав и на ръба на българския Северозапад се бори за оцеляване в мъртвата хватка на абсурдни разпоредби и непонятни стандарти. В Северозапада по принцип оцеляването е обичайното състояние на хора и институции, поради което местните са го превърнали почти в изкуство...
Днес в рубриката "Професия хоби" ще ви запознаем с един необикновен начин да запазим красотата на природата завинаги - капсулирането на естествени елементи в нежни бижута от епоксидна смола . Мадлен Рачева от Видин се занимава с това изкуство, което е повече от хоби - то е магичен процес на съхраняване на най-красивите моменти..
За осма по ред година инициативата "Млад благотворител" подкрепя доброволчески каузи на ученици. Конкурсът се организира от фондация "Благотворител" . Той е за благотворителни инициативи на ученици от 8-и до 12-и клас, като те сами избират идеята, обясни председателят на фондацията Станислава Рашева . Седем от предложенията ще бъдат подкрепени..
В Деня на народните будители 1 ноември търсим отговор на въпроса кои са съвременните будители и продължава ли нашето възраждане. Да, като пример за съвременни будители може да приведем учителите. Те са хората, които поемат огромната отговорност да ни дадат най-важното за началото на нашия живот. Задачата им обаче не е лесна, защото търсенията..
В Деня на народните будители в Монтана представят новата книгата на писателя Димитър Петров- "Герои на три епохи- кратки очерци на 50 значими личности от българското минало" . Тя е трета поред за младия автор и в нея са включени биографии на 50 исторически личности от три епохи- Средновековие, Възраждане и Ново време, каза за Радио ВИДИН Димитър..