Науката и технологиите ще осигурят по-добър живот на европейците

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Репортаж на Гергана Панова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Проучването "Познания и нагласи на европейските граждани към науката и технологиите" показва, че 9 от всеки 10 граждани на ЕС смятат, че като цяло влиянието на науката и технологиите е положително. Гражданите очакват редица технологии, които понастоящем са в процес на разработване, да окажат положително въздействие върху нашия начин на живот през следващите 20 години, като това са по-специално слънчевата енергия, изкуственият интелект, ваксините и борбата с инфекциозните болести. Резултатите показват също висок интерес към науката и технологиите и желание сред гражданите да научат повече за тях на места като кметства, музеи и библиотеки. През последните години в много области нарасна интересът, очакванията и ангажираността на гражданите на ЕС с науката и технологиите. Когато бъдат попитани в кои области научните изследвания и иновациите могат да доведат до промяна, респондентите най-често споменават здравеопазването, медицинските грижи и борбата с изменението на климата. Тези резултати са в съответствие с нарастващия интерес към нови медицински открития, който се е увеличил от 82% на 86% от 2010 г. насам.

Страхувайки се за здравето си хората все повече се надяват на учените и научните изследвания, смята Петър Теодосиев, главен редактор на списание "Българска наука":

"Реално изследването е доста интересно и като факти, които представя. За съжаление аз мисля, че в България нещата не стоят точно така. В последните 5 - 10 години събитията, които се случват и в България и на европейско ниво за популяризиране на науката дават такъв тип резултати - да се вярва и да се разчита науката да реши проблемите на обществото. И мисля, че това говорене за наука има този ефект..."

Това признание безспорно се отразява положително на научните работници и ги стимулира да работят по-усилено и мотивирано, дори в затегнатите мерки, в които се намира страната ни и новата вълна на COVID-19. Европейският съюз подкрепя науката с реални действия - "Хоризонт Европа" е основната програма на Европейския съюз за изследвания и иновации с бюджет от 95,5 милиард евро. Програма се очаква да засили взаимодействието между науката и обществото, смята българския евродепутат Искра Михайлова:

"Новата програма "Хоризонт Европа" е очаквана от научната общност в Европа, от младите учени, от научните институти, но също така и от бизнеса, който включва иновациите в своите бизнес планове и реално превръща целите на Зеления пакт и дигиталната трансформация в конкретни решения, продукция и конкурентноспособни мерки. Новата програма е изключително амбициозна в три основни направление. На първо място тя сама по себе си тя е иновативна като подход, инструменти и търсен ефект. Второ -  програмата е изключително гъвкава и достъпна за всички заинтересовани страни като същевременно е отворена за развитието на основните направления за зелената и дигитална трансформация. И не на последно място Програмата е в дълбока и ефективна синергия с общите политики на ЕС, но и с всички програми и финансови инструменти от многогодишната финансова рамка и механизма "Ново поколение" на ЕС."

Пандемията и социалноикономическите последици от нея показаха ключовата роля на науката при овладяването на глобални катастрофи. Според евродепутата Иво Христов бързото мобилизиране на средства в кратки срокове и синхронизираните усилия на научните екипи на европейско и международно ниво носят надежда за скорошно завръщане към нормалния начин на живот:

"Ключовата дума за успеха е солидарност. Солидарност в преодоляването на географските неравенства в научния капацитет между отделните държави членки. Солидарност чрез осигуряването на адекватно възнаграждение и възможности за професионално развитие на учените във всички страни от съюза. Солидарност с държави като България, чиито учени мигрират зад граница, чрез създаването на стимули за завръщането на висококвалифицирани лица. Впрочем кризата ни научи на децентрализация и работа от дистанция, което можем да приемем като градивен урок за бъдещето. Затварянето на пропастта между Източна и Западна Европа в областта на науката и иновациите ще бъде истинското мерило за успеха на новата програма "Хоризонт Европа."

Повече от половината граждани на ЕС смятат, че научните работници в Китай , САЩ и Япония имат по-големи успехи от научните работници в Европа по отношение на откритията. Програма Хоризонт може да промени това мнение  чрез насърчаване на съвместното създаване на програми за научни изследвания и иновации и чрез пряко включване на гражданите и гражданското общество в провеждането на научните изследвания и разработването на иновациите. Това ще бъде постигнато в рамките на програмата и чрез специални дейности, като същевременно се наблюдава приносът на гражданите и навлизането на научните изследвания и иновациите в обществото.