От транспортния бранш настояват за компенсации заради резкия скок на цените на горивата. Превозвачите държат и на актуализация на мярката "60 на 40", която според тях вече не е ефективна, обясни Магдалена Милтенова, председател на Конфедерация на превозвачите.
Христо Радков - председател на Българското обединение на шофьорите, обясни, че областните пътни управления все още нямат осигурени средства за зимното почистване на пътищата и изрази опасения от увеличаване на броя на загиналите при катастрофи. Той съобщи, че международни превозвачи се оплакват от огромни опашки на граничните пунктове.
Според председателя на Националния таксиметров синдикат Красимир Цветков за бранша няма адекватна икономическа подкрепа, а таксиметровите шофьори изцяло са самоосигуряващи се.
Павлин Петров, член на Управителния съвет на Българската асоциация на заведенията заяви, че браншовите организации подкрепят протеста, защото секторът е свързан с транспорта и също изпитва затруднения от здравните ограничения и неработещите механизми за подкрепа на бизнеса.
Председателят на Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка Йонко Иванов съобщи, че подкрепят протеста и искат нова политика в управлението на сектора. Той отправи обвинение за създаване на предпоставки за корупционни практики и прокарване на лобистки интереси чрез нормативни промени, които не се подлагат на обществено обсъждане.
Служебното правителство ще разработи целева мярка за подпомагане на транспорта. Това обяви заместник-министър председателят и министър на труда и социалната политика Гълъб Донев на срещата с ръководители на браншови организации на автобусните, товарните и таксиметровите превозвачи, в която участва и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Христо Алексиев. По тази причина националният протест бе отложен с 15 дни.
"Срещата в Министерския съвет продължи повече от три часа. Доста тежки и неприятни на моменти бяха разговорите. В крайна сметка взехме решението да им дадем срок до 13 октомври. Ние оставаме в протестна готовност дотогава. Трябва да се случат няколко неща. По отношение на товарните превозвачи, имаме ясни и конкретни ангажименти за изменение на наредбата за командироването на служителите и работниците в чужбина и размерите, на които ние можем да командироваме водачите. Това е важно за нас, тъй като в цяла Европа има липса на кадри, възнагражденията на водачите са скочили значително, редът, по който се изплащат техните възнаграждения, е малко по-особен, заради това е важно тази наредба да бъде променена. Относно наемането на кадри от трети страни ще имаме няколко срещи през тези две седмици за намиране на механизъм и начин чисто административния процес- разглеждането на документите, взимане на разрешение от отдел "Миграция" и т.н. да се случват по-бързо. Това в момента отнема няколко месеца, което е много дълъг период от време. Полша, например, има спогодби с Украйна и Молдова и наемането на работник от тези две държави става в рамките на една седмица. Третият основен проблем пред товарния сектор са опашките по границите. За нас е недопустимо между две държави-членки България и Румъния изчакването да отнема понякога 30 часа. Имаме подобен проблем и на границата с Турция, където изчакването е денонощия. Там турците си имат своя политика, дават си превес на местните превозвачи, използват т.нар. "зелени пломби" и тяхното чакане е до 10 часа. Имаме поет ангажимент, ще има среща между г-н Донев и посланика на Република Турция в България. Проведени са няколко разговора с държавния секретар на Министерството на транспорта и инфраструктурата на Румъния, тъй като в момента Румъния работи без министър на транспорта. Очакваме назначението, за да може да се проведе среща с румънския министър на транспорта и да бъдат поети конкретни ангажименти. Факт е, че след тези две срещи, опашка на ГКПП Видин-Калафат няма, а само преди две седмици там се чакаше 30 часа", обясни Димитър Димитров, изпълнителен директор на Камарата на автомобилните превозвачи в България, член на УС на Съюза за стопанска инициатива.
На срещата в Министерския съвет е договорено да бъдат изпълнени основните искания и на останалите браншови организации, допълни Димитър Димитров:
"От гледна точка на автобусните и таксиметровите превози също бяха поети конкретни ангажименти. В момента се разписва мярката за подпомагане на автобусния сектор с 40-те млн., които бяха гласувани в Закона за бюджета. Обмисля се още една мярка за автобусния сектор, която да замени под някаква форма подпомагането 80/20, което обединяваше две програми- 60/40 и 290 лева. Има особен вид автобусни превози, които не могат да спрат работа- без значение от пътникопотока те са задължени да продължават да работят, защото такива са им договорите с общините, те са в най-тежкото положение в момента. За тях също се обмислят варианти за допълнителна мярка. също така очакваме от правителството мерки във връзка с цените на горивата. Голяма част от автобусните превозвачи работят на метан, а цената на метана за последната половин година е двойно увеличена, а нямат пряво да променят цените на билетите, защото такива са им договорите по обществените поръчки. Ако трябва да обощя- поети са ангажименти, има срок от две седмици част от тези ангажименти да започнат да се изпълняват, а други- да бъдат изпълнени. Дотогава оставаме в протестна готовност. Ще продължим да сме заедно с другите браншови организации и ако бъдат изпълнени едни искания, а други- не, солидарно ще излезем всички на протест. В това сме единодушни."
Засега националният протест се отлага за 13 октомври.
Повече- в прикачения звуков файл.
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..
Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..
На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..