"За 6 септември като един от най-ярките моменти в българската история, в които българският народ се оказва единен и решава проблем, създаден изкуствено срещу него отвън, и успявайки да го защити по най-блестящия начин, е говорено много. Затова не ми се ще да казвам всички факти, които са добре известни, но все пак не мога да се въздържа от една интересна аналогия от ситуацията, в която сме днес, и ситуацията, която е тогава. Защото българското Съединение през 1885 година, на 6 септември, е в обстановка, която никак не е благоприятна за това, което прави българският народ. Фактически в самата държава и тогава, като сега, има разделение, то върви по няколко линии - по линиите на русофили- русофоби, по линията на туркофили- българофили, по линията на интересите на отделните велики сили, противоречията между Англия и Русия, всички останали държави, интересите на Австро-Унгария, съседите ни - кой ли не ни притиска отвън и това резонира върху българското общество. Вътре в него няма единна политическа мисъл, но въпреки всичко има добри политици. Да не забравяме, че по това време ръководител начело на държавата е един велик политик - Петко Каравелов, а председател на Народното събрание е не кой да е, а Стефан Стамболов. Разединеният в политическо отношение български народ обаче е обединен от една велика мисъл, от една велика идея - това е идеята за целокупна България, за събирането на всички разпилени български земи в едно общо отечество".
Това, което искам да кажа за този ден, е, че въпреки политическите страсти, въпреки противоречията между политици, когато има обща цел, когато има обща визия за бъдещето, когато може енергията на един народ да бъде насочена в една правилна посока, то резултатите идват неминуемо след себе си. Независимо кой кой е, независимо кой какъв е. Затова моят призив в такъв ден е наистина да прочетем отново онова, което стои на Народното събрание - Съединението прави силата, призова Захари Захариев.
Повече чуйте в звуковия файл.
Някой някъде се радва, а друг тъгува. Така се ражда деня. Така може би се ражда и човек. Ражда се и объракан пита - "Къде съм?". Е, вие не питайте - с предаването "Неделник" сте. Нали сте съгласни, че трапеза без виц не бива. Представяте ли си хубава вечер с близки и приятели, която да мине без разказване на вицове. Изключено! Вицовете..
Неделята, в която се намираме е наречена Неделя след Богоявление, което означава, че все още Църквата ни насърчава да вникваме и осмисляме събитието на Кръщението Господне и то да бъде част от нашия живот. "Покайте се, защото се приближи Царството Небесно" (Мат. 4:17). "С тези дълбоки и свещени слова започнала проповедта на..
Днес ще разкажем поредната вдъхновяваща история. Главен герой в нея е Стефани Борисова от Монтана, която реши да осигури средства за абитуриентски бал на момиче в неравностойно положение. Стефани е на 22 години и в момента е студентка в четвърти курс, като паралелно с това работи в софтуерна компания. Младата жена учи "Регионално развитие",..
Да избягаш от града, за да живееш на село си е сериозно предизвикателство и не е за всеки. Да избягаш от София, за да заживееш в Българския Северозапад, вече е само за избрани. Имам предвид без да хукнеш обратно още в рамките на първия месец. Това не всеки го може. Могат го такива, като фотографката Изабел Арнаудова. Израснала на жълтите..
Днес в рубриката "97 лапи 1 една опашка" ще се пренесем в Монтана, където ще ви срещнем с добрия пример и любовта към животните. Поводът е публикация в социалните мрежи на 33-годишния Дончо Илчев , в която той е написал: "Извинете, че спрях движението на колите по улицата днес, но този ястреб е от защитен вид и трябваше да бъде спасен..
В Северозапада, където възможностите за развлечения често са ограничени, Румяна Георгиева от Белоградчик решава да промени тази тенденция и да предложи на местните хора едно уникално и вдъхновяващо преживяване – рисуване с вино, кръщава го Art & Wine - Belogradchik . Това занимание, станало истински хит през последните години, съчетава..
Рекорден брой "Живи човешки съкровища" са вписани в националния регистър за миналата година. България е част от програмата на ЮНЕСКО "Живи човешки съкровища" от 2008-а година и до сега в националната система са вписани 44 елемента. Номинации се правят на всеки две години и се вписват до пет носителя на нематериалното културно наследство, но..