България в еврозоната - негативи и позитиви

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Анкета с видинчани в ''Посоките на делника'', 02.09 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Емил Хърсев в ''Посоките на делника'', 02.09 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Стоян Панчев в ''Посоките на делника'', 02.09 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Няма да има преходен период при преминаването към разплащането с евро в България, стана ясно в края на юни от проекта на Националния план за въвеждане на общата европейска валута у нас. България се ангажира с целта си да приеме еврото от 1 януари 2024 година.

Превалутирането ще се извършва чрез прилагането на неотменимо фиксирания валутен курс между еврото и лева. След въвеждане на еврото в рамките на месец левът и еврото ще бъдат едновременно законно платежно средство.

Еврото като основна валута у нас дискутирахме с видинчани.

"Приемането на еврото - като всяка промяна, разбира се, има и негативи, и незативи. Търговията ще се улесни, но ще има криза... В Германия беше така - смениха марката с евро, а хората се оплакваха, че всичко е поскъпнало... Чудесна идея, подкрепям я... Аз смятам, че няма да се стигне до кризи, защото левът е закачен за еврото... Ханке, който беше инициатор на този паричен съвет, е категоричен, че ще станем Гърция 2... Никой не е доволен от еврото - качване на цените, то не е за България... Трябва да се разясни всичко на хората, чак тогава да се мине към евро... Колкото сме бедни, ще обеднеем още".

Въвеждането на еврото в България има и позитиви, и негативи, според вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов. Ако съвпадне с период на потребителски подем, цените ще растат в по-голяма степен, но най-големият риск "ще бъде за най-уязвимите групи". Хората в отдалечените населени места, както и по-възрастните такива, трябва да бъдат информирани добре чрез информационна кампания и мониторинг на цените, за да бъдат подготвени за промяната, на мнение е икономистът.

Животът ни няма да се промени с приемането на еврото, коментира икономистът Емил Хърсев, като не се съгласи с коментара на американския финансист Стив Ханке, че приемането на еврото в България "мирише на измама".

"Еврото отдавна сме го приели, защото отдавна се ползва в разплащанията. В евро минава голяма част от износа, все по-голяма част от българския внос, цени на наеми, на имоти се изчислят в евро. В евро българите държат спестяванията си. Връщането от еврото към лева има краткосрочни и чисто меркантилни причини. За обикновения българин нищо няма да се промени. Поскъпване ще има, просто търговците инстинктивно ще се възползват да закръглят нагоре цените. След като пазарът обаче им отговори подобаващо, а именно - не приеме новите цени, те отново ще паднат, защото цените се определят от търсенето и предлагането на пазара. Примерът с Гърция на Ханке е, защото не познава България".

Няма риск от изкуствено покачване на цените след въвеждането на еврото в България, обяви служебният министър на финансите Асен Василев. Пет месеца преди индикативният срок за въвеждането на еврото и цяла година след нея - януари 2024 - цените в магазините ще бъдат обявени и в евро, и в левове. Месец след присъединяването към еврозоната ще можем да плащаме и в левове, и в евро, обясни министърът. Шест месеца след въвеждането на еврото ще можем безплатно да обръщаме лева в единната европейска валута, а цяла година - да можем да сравним цените и в двете валути.

С приемането на новата валута не губим суверенитета си, посочи Хърсев още.

"Ние предаваме паричния суверенитет - правото да се води парична политика на орган, който е извън България - на ЕЦБ. Тази теза е вярна, но кога го загубихме? Не сега. Ние се отказахме със закон през 1997 година на 5 юли. Това е смисълът на закона, който въведе валутния борд. На БНБ е забранено да води парична политика. Напротив, частично си връщаме суверенитета, защото български представители ще участват в съвета на управителите на ЕЦБ. Цената на това да имаме резервна валута беше скъпа".

Планът за въвеждане на еврото опитва да представи принципи и технически детайли, но не съдържа фундаментален предварителен елемент – анализ на ползи и разходи, свързани с евентуална замяна на лева с евро като официална валута в страната. Публичните институции в България никога не са представяли такъв анализ на обществото и бизнеса, който да обосновава защо е необходимо и какви биха били ползите спрямо разходите, ако еврото бъде въведено в България в обявения целеви срок, пише в становището си Експертния клуб за икономика и политика.

Планът за еврото трябва да бъде ревизиран, защото няма демократична санкция, обясни икономистът Стоян Панчев.

"Най-големият проблем е философски. Липсва отговор на въпроса, защо ще го въвеждаме. Няма защитник на отсрещата теза, който да даде отговор. Вече 25 години през валутния борд имаме една от най-стабилните валути в света. Губи се изобщо причината защо правим този скок в неизвестното, в проблемите на еврозоната, които след Гръцката криза, та до ден днешен, стават все по-ясни. Няма експертен диалог. При ГЕРБ беше запушен нарочно със сила. Служебното правителство продължи политиката в тази посока. Нуждаем се от публична експертна дискусия, широки разговори. Няма и демократична санкция от народа. България, заедно с Кипър и Румъния, са трите държави, които не са имали референдуми за влизане в ЕС и за влизане в еврозоната".

66 на сто от анкетираните българи смятат, че страната ни не е готова да въведе еврото, сочат резултатите от проучване на Евробарометър. 77 на сто от анкетираните се опасяват, че ако еврото замести лева, ще се стигне до изкуствено повишаване на цените. Разликата между тези, които са на мнение, че така страната ни ще изгуби контрол върху икономическата си политика, е само един процент, но с превес на песимистите - 47 срещу 46 на сто. Също толкова е разликата между тези, които са на мнение, че това ще доведе до загуба на част от националната ни идентичност. 36 на сто от анкетираните смятат, че еврото трябва да се въведе след известно време, 25 на сто - възможно най-бързо, 20 на сто са против въвеждането му.

С влизането си в еврозоната България ще повтори съдбата на Гърция и Словакия, посочи още Стоян Панчев.

"Вследствие на влизането в еврозоната, гръцките политици започнаха да харчат много, взеха големи и много заеми, а с това и страната влезе в дългова криза. Резултатът е, че след това банките влизат под капиталов контрол, идва тройката МВФ, Европейска комисия и ЕЦБ, която управлява държавата. На практика държавата е заключена в безкрайна дългова криза, а до ден днешен дългът на Гърция продължава да расте. С напечатването на новите пари временно имаше потушаване, но от тях идва тази инфлация. Гръцкият сценарий е дългова криза, намеса на Европейска комисия, капиталови контроли. Другият е словашкият, при който имаме два проблема: повишаване на цените, инфлация, която и сега е факт. Другият проблем на този сценарий е ниският икономически растеж - хем скок в цените, хем нулев ръст в икономиката. Ние на практика ще имаме и двата сценария - дългова криза, скок на цените, натискане надолу. По кой механизъм България ще стане по-богата, кои изследвания показват по-бързо икономическо развитие вследствие влизането в еврозоната? Няма такива. Всички показват обратното".

На 22 юни експертите от ЕКИП входираха писмо адресирано към президента, министър-председателя, министъра на финансите и министъра на икономиката, с което призовават за повече прозрачност по отношение на процеса на евентуално присъединяване към еврозоната, анализ на потенциалните рискове, широка обществена дискусия и провеждането на национално допитване по темата.

"От 2018 година ние сме най-активният мозъчен център, който развенчава митовете около еврозоната. Показваме, че пътят не е смислен. Държавният глава ни отговори, че няма широка дискусия, няма публикувани изследвания от БНБ, показващи плюсове и минуси. Целият процес е забързан, ако изобщо трябва да се случва. Съвсем скоро пуснахме писма до ЕЦБ с въпрос как се осъществява надзор над ББР. От една година сме членове на Банковия съюз, промотиран като отговор на проблема с КТБ, като място, където банките не могат да фалират. Предстои да публикуваме доклад, който се нарича "Една година в Банковия съюз". Опитваме се да дадем сериозни аргументи против влизането в еврозоната, а отсрещната страна борави с емоционални тези "ще бъдем в клуба на богатите, хубавите страни са в еврозоната. Социологията показва, че в България има широка съпротива срещу приемането на еврото. Залива ни пропаганда обаче".

Въпросът за еврото трябва да бъде разгледан по-подробно от политическата класа, но има индикации това да се случи, на мнение е експертът Стоян Панчев.

"Новото поколение политици вярвам, че ще осъзнае, че българският суверенитет трябва да бъде защитаван. Пламен Данаилов от ИТН постави правилно изисквания ние да се присъединим към еврозоната, но Слави Трифонов каза точно обратното. Корнелия Нинова също постави подобен на Данаилов аргумент - трябва да има реална конвергенция на доходите, а чак тогава да мислим за присъединяване. Тези партии дадоха положителен сигнал. ДБ казва, че еврото е много важно, но от Изправи се! Ние идваме! не сме чули много. Радвам се, че има форма на другомислие. Ако партия Възраждане влезе в парламента, ще има по-сериозен разговор. Те са първите, които започнаха да говорят за референдум по темата".

България, една от най-бедните държави-членки на Европейския съюз, беше приета с Хърватия в механизма ERM-2, задължителен етап на присъединяване към еврото, през юли миналата година. Централният курс на българския лев е фиксиран на 1 евро = 1,95583 лева.

Споделете

Стоян Панчев: Ще повторим Гърция и Словакия

България в еврозоната - негативи и позитиви

Емил Хърсев: Животът няма да се промени

БНР подкасти:

Готвят нов бойкот на хранителните вериги - ще има ли резултат?

България остава сред държавите с високи нива на корупция, в Северозапада показалите за почтеност са различни

Мерки за ограничаване рисковете от наводнения обсъдиха във Видин

Рупци: Китно, но обезлюдяващо село

Яница Петкова: Социалните мрежи са ни изнежили

Тома Ушев: Интернет е отражение на човешката природа

Ще се включи ли Северозападът в протеста срещу надценките на храните?

За БНР

Радио Видин