Екипът на радио Видин се отправя към село Вълчек, денят е слънчев и прекрасен с полъхващ ветрец, вечерта е валяло и и въздухът е прохладен. Селото се намира на 2 километра от гара Макреш и на 29 от Видин, Белоградчик на 25 км, а общинския център Макреш е на 6 км. Вълчек е красиво, китно и пълно със зеленина село. Къщите са красиви, дворовете големи и там, където живеят хора - са поддържани и пълни с цветя. Там, където няма никой - бурените са превзели пространството.
Първите сведения за селото датират от XVIII век. Формирало се е като населено място на важен път, свързващ град Видин с град Кула и Сърбия. Предимно търговци и кираджии са използвали хана на дядо Вълчо, който е първият заселник. Фигурира в регистрите на Княжество България като населено място от 1878 година. През 1961 г. е преименувано от Вълчак на Вълчек.
Кметският наместник Линка Йоцова ни очаква. Тя е първата жена-управник в селото. До сега стопаните на населеното място са били винаги мъже. Встъпила е в своята длъжност отскоро и в момента се запознава с административната дейност. Пред кметството е чисто, подредено, има много саксии с цветя. Посреща ни гнездо с щъркели, които са красиви в своя полет и прелестна осанка. Казват, че там, където има щъркели, има благоденствие за хората. Сигурно е така.
Линка Йоцова е от Димово, от тук е нейният мъж, преди 15 години се прибират се от Видин, където са работили и живели и остават тук :
"Тук ми харесва абсолютно всичко, земята, цветята, въздуха, хората са скромни и трудолюбиви, имаме спокойствие... Месец и половина съм кметски наместник, но се старая... В момента живеят 30 човека в селото, през почивните дни идват и други хора... Напоследък купуват българи къщи, хората имат корени тук..."
Липсата на телефонна връзка и липса на обхват на мобилни оператори е основен проблем за село Вълчек, обяснява Линка:
"Най-много ни безпокои фактът, че връзката с операторите е много лоша и има дни, когато възрастните хора нямат обхват на джиесемите, стационарните телефони след бурята не работеха... И като нямат връзка е много трудно... Това е проблемът. Иначе другият проблем - ходят си на лекар, ваксинираха се 9 човека, тук в село... За събора се събра цялото село и изчистихме... Има едно момче с косачка, то работи 14 дни по 4 часа, всеки ден като косиш по малко... Имаме десетина души, на които им карат топъл обяд... Ще започнем да записваме хората от есента по 60 лв кубик за дърва от общината...Най-вече с дърва и въглища се отопляваме... Хората ходят в града на личен лекар - във Видин и в Димово... Би било много добре поне 1 път в седмицата да идва димовски лекар... По-рано се говореше за полиция да идва веднъж в седмицата, все пак като минава някой ще се знае, че минава някой, друг ще се оплаче от нещо."
Хората в село Вълчек, които притежават земя я отдават под аренда и така получават всяка година съответната рента, но има и такива, които са си продали земята.
Пътят, по който се идва към село Вълчек е разбит от тежките строителни машини, които изграждат скоростния път Видин- Ботевград- казва Линка Йоцова:
"Да, сега много се разби пътят, особено горе при разклона, дали това ще се оправи, но много се разбиха пътищата... На последното заседание на Общинския съвет С Макреш се разискваше въпросът за безстопанствените кучета... Един мъж сега стреля по кучета, защото съседски кучета влизат в неговия двор... Ходих, дадох предупредително писмо... Не е редно хората да се страхуват и кучетата да ходят по домовете... Всеки трябва да носи отговорност."
Хората търсят кметския наместник най-често за издаване на удостоверения за наследници - казва Линка Йоцова:
"Имаме и пенсионерски клуб, все още не сме се събирали, но имам замисъл в месеца да се събират рождениците и да се почерпим. Най-важното е хората да се разбират и да се уважават, защото сме трийсетина човека, най-важното е в нас да цари доброто! Ако се уважаваме и си помагаме, няма по-хубаво от това... Пожелавам на съселяните си да живеем в мир и разбирателство.."
Какви са основните проблеми на хората в село Вълчек да чуем от анкетата, която направи Николай Хараламбов:
"Пенсиите са малки, сега сме си тук, гледаме някакви животни, защото да си помогнем... Мъка, мъка, с лекарства, без лекарства, кой как може така оцелява... Лекар не идва, в най-критичен момент се вика линейката... Бившият кмет Виктор Пантев взема та оправи улиците, иначе беше още по-пропаднало... Вечно нямаме обхват, не можем да се свържем...Ние сме потърпевши... 70-годишните сме най-младите в селото... Животът е спокоен от една гледна точка, чист е въздухът, но замира вече... Поддържа се, коси се, гробищния парк се поддържа... Започнаха да се купуват и някои къщи, няма кражби, няма опасност от наводнения... Хубав е тук животът, спокойно ми е.."
В село Вълчек няма църква, а това е нещо, което е необходимо за всяко село, пък било то и малко, смятат хората:
"Тук църква никога не е имало... Имало е проект, но не е направен... Но дали ще има, защото много малко са хората, но да има поне параклис... Интернетът и телефоните са ни проблем... Въздухът, природата, Балкана - всичко това ми харесва."
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
Основно училище "Любен Каравелов" във Видин отбеляза 190 години от рождението на своя патрон. Мероприятията започнаха рано сутринта с поднасяне на цветя и тържествена щафета, в която участваха ученици от 5-и клас. Заместник-директорът на училището, Галина Нетова , поздрави присъстващите и подчерта важността на патронния празник...
Днес, 8 ноември, отбелязваме Деня на Западните покрайнини. Отбелязва се от 1924 година по инициатива на Учредителния конгрес на бежанците от Западните покрайнини. Забранен е през 1952 година, а е възстановен през 1990 г. Това е годишнина от анексирането (1920 г.) на Западните покрайнини по силата на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.)...
Отмъщението се сервирало студено, казват. Може би. Но не и когато огънят има за какво да отмъщава. Не и когато има да ти отмъщава един истински змей, потомък на Караогнян – страшилището на Балканите, и не на последно място когато има да отмъщава на самия Караогнян. Тогава отмъщението не може да чака и не може да е различно от огън до пълно..
Младежи от "Интеракт клуб" към доброволческата организация "Ротари Интернешънъл" във Видин събраха над 400 лева от благотворителна вечер на четенето. За идеята и каузите, за чието изпълнение ще помогнат, разказват Мартина Вергилова, Никол Николова и Алекс Александров от клуба. "Първата цел на нашето събитие - Вечерта на четенето, е да..
Във Видин има изключително много артисти - хора, които влагат умението, дарбата и таланта си в различни произведения. В рубриката "Професия хоби" ви представяме една дама, която ръчно изработва бижута, влагайки в тях цялата си душа. Започва да се занимава с това хоби, без да го планува, просто ѝ идва отвътре. А понякога, когато искаш..
Обликът на Зверино е представен в книгата „Пътища през Времето“ . Сборникът с краеведски изследвания за мездренското село е дело на Ивана Захариева — икономист по професия и родом от малкото населено място. Още от дете тя проявява интерес към начина на живот на хората, а краезнанието става нейна страст. Благодарение на своите родители успява да..
Видинската авторка Илияна Кръстева издава новата си стихосбирка, наречена „Дискордия“. В нея включва 100 творби, създавани през годините. Опитва се във всяко стихотворение да има основна идея, за да може читателят да осмисли написаното. В момента книгата е готова в електронен вариант, очаква се да излезе и в книжен вид. В началото на нашия..