Ивайло Петков: Да не забравяме, че водата е сред най-големите стихии

публикувано на 02.08.21 в 14:15

Автор:

Снимка: Личен Архив на Ивайло Петков

Разговор на Кирил Кирилов с Ивайло Петков, професионален воден спасител

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 2 август по стар стил се отбелязва Илинден, като това е денят, за който се твърди, че морето взема най-много жертви. Илинден идва с мъртва хватка на морето, казват старите рибари. Според поверието на този ден морето се обръща и се давят най-много хора. Поверията се потвърждават от статистиката и наистина не малко хора губят живота си имено на този ден. Самите спасители потвърждават, че безспорно в този период започва образуването на опасните за къпещите се дънни ями. Времето през август се характеризира с динамика, която не подлежи на прогнози. Температурата на водата и въздуха е повече от топла, но наред с дънните ями съществува и опасността от мъртво течение. Именно в края на лятото тези две явления, са причината за множеството инциденти, някои от които с фатален край. Днешният ден е известен и като денят на удавника. За какво трябва да внимаваме на плажа и във водата, било то на басейн, море или река обясни за Радио ВИДИН Ивайло Петков от Видин, студент по актьорско майсторство, инструктор по първа долекарска помощ, който лятно време работи като професионален воден спасител и дори в момента е на работа в най-големия воден парк на Европа, който се намира в Несебър:

"Мотивацията ми да стана спасител започна още в ранното ми детство, понеже имах страх от удавяне, реално аз самият щях да се удавя преди много години, когато бях малък. Тогава този мой страх се превърна в стремеж да стана спасител, понеже исках аз да бъда този, който да се бори заедно с водата, срещу водата за живота на хората... Не трябва да забравяме, че водата е една от най-големите стихии в природата и към водата трябва да се отнасяме със страхопочитание. И както мен са ме обучавали моите инструктори по водно спасяване - във водата абсолютно всички сме равни... Плуването в река Дунав е неслучайно забранено, защото тя крие своите опасности - течения, подводни ями, които са в следствие на най-различни течения или копаене от драги за полезни изкопаеми. В реката, по същия начин, както и в морето, никога не трябва да оставяме деца без надзор, никога не трябва да подценяваме самата вода, трябва да си знаем възможностите... Трябва да бъде внимателни, няма място за излишни геройства... Мъртвото течение в морето - най-важното, което можем да направим при него, за да не попадаме в него, е да го забележим. То как се забелязва - то се образува на места, където се срещат две вълни, и там където виждате една дълга, права вълна и някъде по вълната вълната липсва и навътре се образува като течен канал, по който се образува пенеста повърхност - това е всъщност мъртвото течение. И при него трябва да бъдем доста внимателни, само по себе си то е доста опасно, но ако запазим самообладание, ако не се панираме и не изхабим излишна енергия, борейки се срещу него - можем да се измъкнем. Как се случва - плуваме косо на брега, хоризонтално на брега, успоредно на брега, трябва да се плува в едната или в другата страна, малко под наклон посока брега. Мъртвите течения не продължават повече от, между, 30-40 до 100 метра и след това те спират, и дори да изчакаме то да ни завлече навътре, ако не се панираме, то не продължава толкова навътре, че да бъде особено опасно... Чрез флаговата сигнализация се сигнализира на посетителите и на плажуващите дали водата е подходяща да се предприемат каквито и да е действия в нея. Зеления флаг означава, че водите са спокойни, но въпреки това при всеки един флаг трябва да бъдем особено внимателни. Жълтия флаг това сигнализира за наличието на някаква опасност - по-бурно море - плуването е разрешено, но при повишено внимание. Червения флаг се поставя тогава, когато е установена някаква опасност - опасност, която може да причини смърт, опасност, която може да причини други телесни повреди и той се поставя тогава, когато не трябва да припарват хора до морето... Едно от правилата, когато станем свидетели на жертва на давене, на давещ се човек - в краен случай, в най-краен случай, влизаме в съприкосновение със самия човек. Всичко може да ни помогне - колан, подаваме му колан, тениска - сваляме тениската си и му подаваме тениската. Това се случва само, ако сме достатъчно уверени в това, че можем да го издърпаме, в това че няма да му навредим повече, отколкото да му помогнем. Важното е да привлечем вниманието на околните хора, защото може да има такава навалица на неохраняем плаж, че дори никой да не зьабележи, че има давещ се човек. В същото време някъде наоколо може да има някой цивилен спасител, отишъл на плаж, който може да помогне доста адекватно, но да не разбере, че се случва инцидент, затова, определено трябва да привлечем вниманието на околните".

Една огромна част от инцидентите, случващи се по плажовете ни - било то на басейн, река или море - се случват до самата вода, където хората плажуват и често се гонят, закачат се и не спазват правилата за безопасност - така че бъдете внимателни не само във водата, но и около нея, отбеляза спасителят Ивайло Петков.

Повече чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Ивайло Петков: Да не забравяме, че водата е сред най-големите стихии

БНР подкасти:

Благотворителна великденска кампания стартира в Северозапада

Какво се случва в една учебна кухня

Има ли "Светулки зад решетките"

Изчезващите занаяти - историята на един видински точилар

Отбелязваме Световния ден на съня

Пролетта идва - как да предпазим кучето си от бълхи, кърлежи и комари

В Деня на реките WWF се заема с опазването на дома на видрата

За БНР

Радио Видин