Оперната певица Габриела Георгиева: Винаги съм се стремяла да се предизвиквам, да се надскоча, да науча нещо ново

Габриела Георгиева в ''Калейдоскоп'' 24.07.2021

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В това издание на "Калейдоскоп" ще ви срещнем с Габриела Георгиева, известна оперна певица, която прославя българското оперно изкуство по света. Родовите ѝ корени са от Северозапада, баща ѝ е родом от белоградчишкото село Салаш, майка ѝ е от Македонско. Родена е във Видин през 1971 година. В семейството ѝ няма професионални музиканти, но всички пеят прекрасно, имат хубави гласове. До шести клас Габриела учи в ОУ "Иван Вазов", като се включва във всички инициативи, свързани с пеенето, в хора, в извънкласни дейности. Когато тя е на 13 години, семейството ѝ се премества в София, където Габриела започва да посещава народни танци. Увлечението ѝ не продължава дълго време, тъй като получава болки в ставите и е принудена да се откаже от любимото си занимание. През 1990 година завършва средното си образование в Техникум по химия. Първото ѝ работно място е като шивачка в дамска шивалня към Музикалния театър "Стефан Македонски". Макар че се притеснява, че това не е работа за нея, се оказва, че е попаднала на точното място. В Музикалния театър се запознава с артистите, гледа постановките и разбира, че харесва това изкуство. "Някак си, докоснах се до този свят, успях да видя магията, която търсех." И така започва да учи пеене. Първият ѝ учител е Милка Драгнева. Учи една година в извънреден клас за оперни певци в музикалното училище. След което продължава в Академията, приета е през 1994 година. За това тя споделя: "Много интересно, че при мен всичко става в последния момент, хващам последния влак, но нещата вървят. И съм минала по най-сложния път, като човек, който няма гръб." Завършва Музикалната академия като мецосопран, макар че когато се консултира с проф. Максимов за това какъв тип глас е, той я определя като спинтов сопран с тенденция към драматично звучене. Тъй като няма време за губене и е необходимо да влезе в Академията, тя започва своето следване като мецосопран. Днес не съжалява за това свое решение, защото през тези 4 години в Академията научава много и се развива като глас и като оперна певица. Завършва Държавната музикална академия "Панчо Владигеров" през 1998 г. в класа на проф. Руско Русков. В момента преподава в Музикалната академия, асистент е на проф. Свилен Райчев.

Днес Габриела Георгиева е един от водещите сопрани на съвременната музикална сцена у нас. В момента е солист на Софийска опера и балет. Пее често във Варненската опера. Тук дебютира в Лейди Макбет на Верди, и осъществява своя голяма мечта.

Започва професионалната си кариера през 2002 година с дебют като Леонора от "Трубадур". Веднага следва и появата ѝ и на сцената на Софийската опера в ролята на Амелия от "Бал с маски". Получава покани за още две партии на същата сцена. През 2003 година прави първите си записи за Българското национално радио с диригента Велизар Генчев. Две години подред гостува с концерти на Международния музикален фестивал на световноизвестния чешки тенор Петер Дворски.

Пее в Болшой театър на Гала концерта в рамките на Дните на българската култура в Москва, както и в Белгия при откриването на "Европалия". Поканена е на Първия международен оперен фестивал в Кипър в ролята на Аида от едноименната опера на Верди. През 2004 година има поредица от успешни спектакли на "Бал с маски" във Франция и Испания. На следващата година е ангажирана за серия от представления на "Трубадур" в Германия и две концертни изпълнения на "Аида" в Двореца на музиката в Барселона и в Националната аудитория в Мадрид. Същата година добавя в репертоара си три нови партии - на Тоска, на Дидона от "Дидона и Еней" и на Абигайл от "Набуко". Прави и записи за БНР с диригент Георги Димитров.

Дебютира като Джоконда на сцената на операта в Риека, Хърватия. През 2006 година след премиерата на операта "Съдба за двама" от Александър Йосифов, в която изпълнява ролята на Анастасия, става официално част от трупата на Софийската опера. Поканена е и за гост-солист на операта в Загреб, Хърватия, където участва в постановките на "Набуко", "Трубадур"и "Бал с маски" от Верди и "Сестра Анджелика" от Пучини.

През 2007 година гостува на Летния оперен фестивал в Сплит, Хърватия, където пее Абигайл от "Набуко" и Елизабет Валоа от "Дон Карлос". През 2009 година дебютира на оперната сцена в Грац, Австрия в една от своите коронни партии - на Абигайл от "Набуко", получава ангажименти и в операта в Берн, Швейцария за поредица от спектакли на "Бал с маски". Това е и годината, в която прави и забележителния си дебют в друга своя много силна партия - на Турандот, на сцената на Софийската опера.

На следващата година отново е в Берн за премиерата на новата продукция на "Тоска" там. През 2011 година българското сопрано среща един от колосите на италианската опера - диригента маестро Нело Санти, с когото пее Амелия от "Бал с маски" на сцената на операта в Цюрих. Преди това на същата сцена пее и Абигайл от "Набуко". През същата година е и дебютът ѝ в Рим на Терми ди Каракала, където Габриела Георгиева се превъплъщава в Аида.

Дълъг професионален път извървява Габриела Георгиева, за да се утвърди днес като любимка на публиката не само заради брилянтната ѝ вокална техника, но и заради изключителното ѝ умение да въздейства върху публиката. Обяснението, което тя самата прави за себе си е, че всеки музикален детайл минава през сърцето ѝ, през ума ѝ, и се предава с чувство и емоция.

ДЕТСТВОТО
"Спомените ми са, че пеех много в училище, всички тези инициативи на класа, аз пеех в хорове и всякакви формации, в една руска група. Винаги с голямо удоволствие с пеене, за разлика от пианото. Добре, че са настоявали родителите ми, защото сега е изключително полезно това умение да си изсвириш собствената партия, хубаво е човек да има някакъв инструмент, за нас певците, най-добрият инструмент е пианото."

ТАНЦИТЕ
"Много обичах да танцувам и за мен светът беше свързан с народните танци, аз си представях бъдещето си като танцьорка, но на 19 години направих някакъв проблем с коленете. И се наложи да спра танците, което беше голям удар за мен. Просто не можех да клекна и да се изправя. Много драматично беше положението. И трябваше спешно да спра народните танци. ...Като се случи така с народните танци, тотално изгубих представа къде съм и какво искам да правя. "

ПЕЕНЕТО
"Не съжалявам, защото съм извървяла един дълъг път и натрупах един опит, който пък сега имам възможността да предам... Всичко съм разбирала по трудния начин, но пък много неща за себе си съм си изяснила... Страшно е важно, когато учиш пеене, да минеш през едни етапи за които да си дадеш сметка, да го пречупиш през себе си, през своите усещания, да минат през твоето сърце, през твоето тяло, през твоята мисъл. Няма педагог, който да те научи, ако ти самият не вложиш нещо от себе си и не работиш с акъла си, трябва да имаш интелект, аналитична мисъл, характер и това да пречупиш през собствените си усещания. То не е въпросът само да имаш глас. Всичко сама съм анализирала и съм вървяла бавно, много бавно. Като се върна назад и като погледна като педагог вече, си мисля, че това не беше лош ход, защото, когато един глас е богат, има и низини, и височини и е един широк глас, дълъг глас, тогава е трудно в един ранен етап да се определи точно какъв глас е. И мисля, че проф. Русков е направил по-добрия избор. И не съжалявам за тези 4 години... През гърлото ми е минал страшно много материал, много камерна музика съм изпяла, която е един балсам за певеца, за гърлото, за гласа. Изпяла съм почти всички най-известни мецосопранови арии."

РОЛИТЕ
"Нямам любима роля, защото когато започна да правя някоя роля, аз се потапям в нея. И ти я обикваш тая роля, откриваш нови и нови неща и надграждаш. И аз винаги съм се стремяла да се предизвиквам, за да се надскоча, да науча нещо ново. Винаги съм била отворена към нови и интересни проекти... Просто ми е интересно как ще съм в този или онзи стил. Сега например, уча Ариадна на Рихард Щраус, нещо, което никога не съм си представяла, че ще пея, на немски език за първи път... Не се страхувам да експериментирам... Всеки път откривам нещо, което те грабва. По принцип не съм всеядна, не обичам да пея всичко и на всяка цена, което е един лукс в днешно време. Мисля, че всичко е въпрос на личен избор. Давам си сметка, че голямата кариера иска големи жертви. Всичко изглежда много бляскаво, много красиво, днес пееш в Токио, утре си в Ню Йорк... Това нещо е страшно натоварване, това нещо е страшно изтощение емоционално. Когато имаш един сериозен ангажимент, започваш да се напрягаш, да се стресираш... И в един момент човек се изморява. И аз си казах: "Ами аз не искам точно това, на мен ми е хубаво, че имам едно прекрасно семейство, едно чудесно дете, аз съм реализирана, изпяла съм всички хубави партии, които съм искала, продължавам да имам предизвикателства да пробвам това или друго, трето, пето. Щастлива съм с това, което правя. Дали ще пея във Виена или в Софийска опера, или във Видин, аз правя това, което обичам. В хармония съм, успокоих се някак си. Не че нямам амбиции, но ако стане. Няма на живот и смърт нищо, не на всяка цена. Това се опитвам да кажа и на студентите - какво се опитват да пожертват в името на тази кариера."