Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Влошен достъп до здравни услуги в условията на COVID-19 отчита Националната пациентска организация

Снимка: Радио ВИДИН

Проучване на Националната пациентска организация проведено сред хората от 7 области на страната, след които Видин и Враца, показва, че достъпът до здравеопазване е бил влошен по време на пандемията от COVID-19.

"Много хора не отидоха на прегледи, много хора не са се лекували- тези, които са с хронични заболявания, онкозаболявания. Сега вече се връщат нещата към нормалното... Просто това неприятно ходене с маски и в жегата допринася за неприятно усещане. Аз през 2 седмици съм на лекар и не се притесняват от нищо... То и сега населението е такова... Обръщал ни е внимание личният лекар. Не сме имали проблеми... Разбира се, че е притеснително. Но, с маска и те с маски, при спазване на марките, не сме се заразили... Аз, доколкото чух от мои познати, че имаха отказ от  доктори да бъдат приемани и преглеждани по време на пандемията и даже им се караха, че ходят в кабинетите и само могат да заразят докторите, което беше супер, не знам, абсурдно", споделиха видинчани дали са срещали такива трудности.

Ограничителните мерки срещу разпространението на коронавируса предизвикаха последствия в различни сфери от обществения живот. Възникнаха нови приоритети и предизвикателства в здравната система. Наред с повишеното натоварване, свързано с овладяване на COVID-кризата, здравната система трябваше да продължи да предоставя грижи във всички други области на здравеопазването. Един от важните въпроси е доколко здравната система успява да осигури необходимата грижа на всички пациенти при съблюдаване на противоепидемичните мерки. Доколко фокусът върху COVID-19 измести други здравни приоритети и как това се отрази на грижата за хората с хронични заболявания? В търсене на отговори Национална пациентска организация (НПО) инициира проучване сред пациентите с хронични заболявания и други заинтересовани страни в няколко области в страната, след които са Видин и Враца. 

Достъпът до здравеопазване в условията на COVID-19 като цяло е влошен. На това мнение са 63% от анкетираните в проучване на Националната пациентска организация, проведено през месец март 2021 в областите Видин, Враца, Сливен, Разград, Шумен, Хасково и Благоевград. Анкетирани са общо 151 участници, от които 84 са хора с хронични заболявания. Други заинтересовани страни, които са участвали в проучването са лекари, работодатели, представители на граждански и пациентски организации, представители на общинската администрация и на РЗИ. Като най-затруднен е оценен приемът в болница – според 115 от 151 запитани, а в най-малка степен пандемията е засегнала достъпа до лекарства и медицински изделия. Половината запитани са оценили достъпа до личен лекар и до лекар-специалист като затруднен. Като основен фактор за влошения достъп се отчита пренатовареността на системата. Значителна роля има обаче и страхът от заразяване, който възпира пациентите да търсят здравна помощ. 87 от 151 запитани смятат, че грижата за хората с хронични заболявания се е влошила, като най-много се е влошил достъпът до лекарско наблюдение и до хоспитализация (така смятат 81% от запитаните хора с хронични заболявания). 9 от 16 лекари обаче смятат, че тя не се е променила.

В област Видин 14 от 21 анкетирани смятат, че достъпът до здравеопазване в условията на COVID-19 в тяхното населено място се е влошил. Малко над половината (12 от 21) смятат, че грижата за хората с хронични заболявания също се е влошила, в най-голяма степен това важи за лекарското наблюдение и достъпа до хоспитализация. Друг влошен аспект на грижата е достъпът до социална подкрепа за хората с хронични заболявания. Най-големи затруднения са създали страхът от заразяване и трудностите в спазването на мерките.

" Във Видин и във Враца няма нещо специфично, което да се отличава от общата група, която сме анкетирали в цялата страна. Например, за Видин, мога да кажа това, което са споделили хората като достъп и до препоръки, свързани с достъпа до здравеопазване. По отношение на трудностите пациентите с хронични заболявания са изтъкнали страха от заразяване като водеща трудност за това да не се посещава медицинска помощ.  Представители на общинската администрация и на РЗИ са казали, че е имало трудности в спазване на мерките, имало е паника сред хората, а според лекари има недостатъчен контрол и липса на ясни указания и протокол, по който те да работят. Подобни са препоръките и в град Враца", каза Анна Любенова- мениджър проекти на Национална пациентска организация.

Достъпът до здравеопазване в условията на COVID-19 като цяло се оценява като влошен, при това за почти всички изследвани негови аспекти, с изключение на достъпа до лекарства и медицински изделия. Практиката личните лекари да консултират по телефона е оценена като неадекватна. 50 от 53 пациенти с хронични заболявания, които смятат грижата към тях за влошена, са посочили, че здравната система се е фокусирала изключително върху COVID-19 за сметка на други заболявания. Това са само част от изводите, които са извели от Национална пациентска организация след направено от тях проучване за достъп до здравни услуги в условията на COVID-19. 

Как се е отразила пандемията на хронично болните, на здравната система и на достъпа на хората до здравеопазване. На пръв поглед достъпът до здравеопазване е бил влошен. И това е нормално, става дума за пандемия, заяви пулмологът от Видин д-р Иво Илиев:

"Човек полага грижи за собственото си здраве, но общественото здраве е функция на цялото общество. Пандемията е нещо, което застрашава всички. Застрашава устоите даже на самата обществена система и вие видяхте, че се предприеха мерки, които нарушават, до известна степен, нашите права и свободи. Но, същевременно това са нужни неща, които предпазват обществото като цяло, от факта да се получи огромен ефект, който да унищожи много голяма част от хората."

Зелени и червени коридори е трябвало да се въведат по време на пандемията, смята д-р Илиев:

"Да се преструктурира така здравеопазването че там, където има съмнения за болни от ковид, те да посещават тези зони или пък съответния кабинет, но той да има зона, в която работи червена зона и зона, в която работи зелена зона. Това съм го писал многократно до отговорните структури, но никой не реагира."

При д-р Иво Илиев чакалнята е затворена и работи единствено и само с часове, което минимизира риска от заразяване вътре в чакалнята, защото там се смесват хора, които са болни и хора, които не са болни от COVID-19. Най- късият път към справяне със заболяването е ваксинацията.

"Имаше много страх и продължава да има страх. Хората се страхуват за своето здраве. Има хора, които не са ме посещавали с хроничните си заболявания повече от две години, почти. Защото, примерно, периода, в който трябва да дойдат на контролен преглед е съвпаднал с началото на пандемията, след това се е страхувал и се появи това лято... Имаше неразбиране, имаше недоверие. "Аз не вярвам в това." Какво значи аз не вярвам в това? Той все едно да не вярва, че съществува въздух. Въздух си съществува. Ние дишаме, а дишайки може да се заразим. Това е факт и няма какво да се заблуждаваме. Коварна инфекция, която изисква напрежение и жертви, лични жертви и от всеки един от нас."

Медиите са помощник на лекарите в опита да канализират проблема, наречен пандемия. Единственият начин да се справим с нея е като се справим общо, всички., допълни д-р Иво Илиев и призова хората да вярват на лекарите и да обсъдят с тях ваксинацията.

Има ли отклонение на белодробната функция на преболедували ковид инфекцията може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Северозападът за 10 години - от "Червена крепост" до "Бастион на ДПС"

За редовно купуване на гласове, контролиран вот и изборни манипулации в България се твърди не от вчера. След последните предсрочни парламентарни избори обаче проблемът изглежда се задълбочи. Редица политически формации поискаха касиране на изборите, президентът Румен Радев също критикува начина, по който бяха проведени. Северозападът често е сочен от..

публикувано на 05.11.24 в 12:47

Лесовъдите като съвременни будители

Държавните горски стопанства от Северозападно държавно предприятие- Враца отбелязаха "Седмица на будителите" с горските педагози с различни прояви, организирани във връзка с покровителя на българската гора- светецът Иван Рилски, чиято памет се почита на 1 ноември.  Държавно горско стопанство Видин  (ДГС-Видин)се включи в "Седмица на..

публикувано на 04.11.24 в 14:18

Охрид - едно от най-старите села в Северозапада

Гостуваме в село Охрид , община Бойчиновци. Къщите в селото са разположени по двата бряга на река Ботуня, а над него се извисява планина Пъстрина. Смята се, че Охрид е едно от най-старите населени места в Северозападна България. Според някои историци на мястото на селото е имало живот още по време на траките. По римско време пък, през него минавал..

публикувано на 01.11.24 в 15:14
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев: Политиката ни е гражданска война без оръжия

Ще бъде ли направена първата крачка към решението или политическата криза ще продължи да се задълбочава?  Това ще зависи от осемте формации 51-вото Народно събрание.  Предстои ли исторически компромис или начертаните червени линии предопределят нов вот през пролетта?  Бъдещето на политическия живот в страната дни след като България се произнесе за..

публикувано на 31.10.24 в 10:00

Защо повечето работещи у нас не достигат нетната заплата за издръжка?

България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС, като минималната заплата е 49,8% от заплатата за издръжка, т.е. половината от това, което трябва да е. Това сочат данните от проведеното от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ за потребителските цени и заплатата за..

публикувано на 30.10.24 в 10:45
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Сега възможностите за правителство са малко по-големи, защото се намираме на кръстопът

Осем партии влизат в 51-ото Народно събрание при 100% обработени протоколи, обявиха от Централната избирателна комисия. Големият въпрос е дали този фрагментиран парламент ще успее да излъчи редовно правителство и има ли как някоя от водещите партии да събере мнозинство от поне 121 народни представители. За резултатите и последствията от поредните..

публикувано на 29.10.24 в 12:50
Любен Добрев

Любен Добрев: Без изненади на изборите, въпросът беше колко формации ще влязат в парламента

Няма кой знае какви изненади на тези избори. Въпросът беше колко формации ще влязат и от друга страна - избирателната активност. Повишената избирателна активност не е точно така, защото предишните избори бяха през лятото, е сега хората са си вкъщи. Това коментира в сутрешния блок политическият анализатор Любен Добрев: "Последната кампания беше..

публикувано на 28.10.24 в 14:19