Влошен достъп до здравеопазване в условията на COVID-19 отчита пациентска организация

публикувано на 15.07.21 в 09:20

Снимка: Радио ВИДИН

Достъпът до здравеопазване в условията на COVID-19 в област Видин се е влошил, смятат местни участници в проучване на Националната пациентска организация, проведено през месец март 2021 в областите Видин, Враца, Сливен, Разград, Шумен, Хасково и Благоевград. Мнението е на 14 от анкетираните 21 суши от Видин. Малко над половината (12 от 21) смятат, че грижата за хората с хронични заболявания също се е влошила, в най-голяма степен това важи за лекарското наблюдение и достъпа до хоспитализация. Друг влошен аспект на грижата е достъпът до социална подкрепа за хората с хронични заболявания. Най-големи затруднения са създали страхът от заразяване и трудностите в спазването на мерките.

Резултатите от проучването показват, че достъпът до здравеопазване в условията на COVID-19 като цяло е влошен. На това мнение са 63% от анкетираните в проучването. Анкетирани са общо 151 участници, от които 84 са хора с хронични заболявания. Анкетирани са също и лекари, работодатели, представители на граждански и пациентски организации, представители на общинската администрация и на РЗИ. Като най-затруднен е оценен приемът в болница- така мислят 115 от 151 запитани. А в най-малка степен пандемията е засегнала достъпа до лекарства и медицински изделия. Половината запитани са оценили достъпа до личен лекар и до лекар-специалист като затруднен. Като основен фактор за това се отчита пренатовареността на системата. Значителна роля има обаче и страхът от заразяване, който възпира пациентите да търсят здравна помощ.

87 от 151 участниците в анкетата смятат, че грижата за хората с хронични заболявания се е влошила, като най-много се е влошил достъпът до лекарско наблюдение и до хоспитализация . 9 от 16 лекари обаче смятат, че тя не се е променила.

Почти всички пациенти с хронични заболявания, които смятат грижата към тях за влошена, са посочили, че здравната система се е фокусирала изключително върху COVID-19 за сметка на други заболявания. Голям брой от запитаните (81%) смятат, че най-много са били засегнати достъпът до хоспитализация и този до лекарско наблюдение, следвани от достъпът до диагностични изследвания (64%) и до социална подкрепа (45%).

55 души от анкетираните са посочили, че лично те или пък член на тяхното семейство, са боледували от COVID инфекция. Като цяло преболедувалите оценяват медицинската грижа, която са получили, като адекватна и навременна. За 83% такава е била грижата от личен лекар, а 90% от ималите нужда са получили адекватна и навременна хоспитализация във връзка с боледуването си от COVID. 69% от запитаните обаче споделят, че боледуването от COVID е предизвикало за тях финансово натоварване, като за 25% то е било значително.

Проучването анализира източниците на подкрепа и информация, които са използвали хората във връзка с боледуването си от COVID-19. На първо място по значимост е медицинската грижа, получена от близки и познати лекари, следвана от тази, която са получили от здравната система по общия ред. Информацията, получена от социалния кръг – близки, познати и роднини – изпреварва по значимост тази от медиите, интернет и специално разкритите за целта дигитални платформи и телефонни линии.

Пациентите с хронични заболявания, участвали в проучването, са посочили като най-големи свои трудности пренатовареността на здравната система, трудният или отказван контакт с личните лекари, невъзможността да получат направление за специалист. Техните препоръки са за определяне на графици – места, часове, "коридори" и др. – за безпрепятствен и безопасен достъп до здравна грижа, както и за повече внимание и напътствия към тях от страна на здравните специалисти.

За лекарите най-голяма трудност е представлявало наличието на неяснота, липсата на алгоритъм и точни указания и правила. В тази връзка те препоръчват подобряване на реда и структурата, както и по-добра физическа и психологическа защита на медицинския персонал.