Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Александър Живков: Вътрешната потребност да творя е най-важното нещо в живота ми

Две неща са важни за мен - първото е да продължавам да се занимавам с наука и второто - това, което знам да го предам на по-млади хора

Доц. Александър Живков /вляво/ с проф. Акира Минаката в Намамацу
Снимка: личен архив
Доц. Александър Живков е главният герой в това издание на предаването "Калейдоскоп". Той определя себе си като човек, посветен на науката и обичащ природата. Роден е на 2 януари 1956 година в село Чупрене,  Белоградчишко. Детството му преминава в село Търговище. Семейството му е бедно, тъй като този край хората са бедни, но изключително будни и находчиви. Първи братовчед на неговата баба е известният проф. Виден Табаков. Според доц. Живков генът в неговия род е специален и хората от рода му имат  определени интереси в  науката.

Александър Живков тръгва на училище в град Белоградчик. През 1974 година завършва гимназия, следват две години казарма. Кандидатства с биология в Медицински университет - София и е приет в специалност "Стоматология".  След няколко години се прехвърля  в биологичния факултет специалност "Молекулярна и функционална биология", със специализация "Биофизика". През 1984 година завършва с отличен успех.
И в двата университета успоредно  с ученето се занимава и с наука. След 2 години работа в Института по електроника на БАН започва  аспирантура в Московския университет и Института по биофизика на Руската академия на науките. От 1992 г. работи в Института по физикохимия на БАН, където през 1996 г. е защитава дисертация самостоятелно , без научен ръководител и без консултант, а след това е ръководи трима докторанти.
Доц. Александър Живков е работил в Русия, САЩ, Япония, Франция, Белгия и Германия по съвместни проекти. Научните му изследвания са в областта на оптиката и електрооптиката на дисперсните системи (много малки частици във водна среда). През последните години работи в областта на биофизикохимията, в частност антираков ефект на колоидни частици. В момента, заедно с бившата си докторантка, д-р Светлана Христова и студента от Белоградчик Венелин Денчев с компютърни методи изследват мутанти на коранавируса, което позволява да се предскаже тяхната способност да заразяват, тоест тяхната вирулентност.

ДЕТСТВОТО
"Това създаваше едно чувство за справедливост и аз от малък съм свикнал да чувам кое е криво и кое е право, тоест кое е справедливо и кое несправедливо. Населението не беше религиозно, но имаше висок обществен морал. До пет години живях на село, след това се преместихме в Белоградчик, тогава Телефонният завод се развиваше и се преместихме там. Човек се ражда с някакви наклонности и при мен те бяха силно творчески. Аз от малък нещо винаги  измислях, нещо си обяснявах, конструирах всевъзможни неща. Моите наклонности да правя експерименти се зачитаха и поощряваха от моите родители. "

УЧИЛИЩЕТО
"В гимназията имах отлична учителка по химия, това е Роза Томова. Тя не само умееше да обяснява, тя ни правеше демонстрационни експерименти. Винаги мен ме изкарваше да правя тези експерименти. Мен ме наричаха "химикът". Химията я обичах, но имаше кошмарни предмети като немския, пеенето. "

НАУКАТА
"Едно е да научиш материала и да го възпроизведеш, съвсем друго е в науката, където се иска да имаш творчески заложби, тоест да измисляш, да правиш нещо ново, като решаваш проблеми, които до този момент не са били решени, или откриваш нови свойства и явления. И затова се иска да имаш тази заложба още от детството. В науката винаги съм се движил, воден от любопитство, от желание да открия нещо ново, или да поправя грешките на другите, но никога от желание да направя кариера. И никога не съм се съобразявал с авторитети, винаги съм изхождал само от фактите и логиката. Затова и като погледна назад, оказва се, че винаги съм вървял против течението. А това е трудно, защото срещаш силната съпротива на колегите и на рецензентите, тази съпротива може да се преодолее само със желязната логика на фактите и аргументите. Сега дори се учудвам как съм успял да публикувам резултати и изводи, които са в противоречие с общоприетите, при това в най-добрите в света научни списания в нашата област. "

МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ -СОФИЯ
"Като станах студент аз имах ниско самочувствие за това ,че съм от такова глухо място, но се оказа, че съм най-добрият. И колегите ми  не ме пускаха да влизам преди тях, защото казваха, ние после не можем да си вземем изпитите. В стоматологията  ми харесваше, но след трети курс като влязох в клиниката, разбрах, че това нещо не е за мене. Същевременно се занимавах с биохимия, ходех на кръжок... И тогава като дойде новият професор Стоилов и ме взе да работя с него и той ме прехвърли в Биологичния факултет. Още от първи курс асистентите ми казваха: "Момче, ти трябва да се занимаваш с наука, ти не си за тука".И тогава асистентката ми по биохимия ме заведе в катедрата по биофизика при проф. Врански... Аз за пръв път тогава видях какво е това наука... Проф. Стоилов ме взе да работя с него, той ме прехвърли в Биологичния факултет."

МЕЧТАТА
"Не съм имал никаква мечта, а просто вътрешна тяга, вътрешна потребност и тя досега стои, да измислям, да интерпретирам, творческото начало. На такива хора, ако им забраните да творят, те ще се поболеят. Това се оказа най-важното нещо в живота - вътрешна потребност да творя. Мен винаги ме е теглило към неизвестното.  Това е вътрешна потребност някаква, която ме е движила винаги. Две неща са важни за мен - първото е да продължавам да се занимавам с наука и второто - това, което знам да го предам на по-млади хора."


ЛАБОРАТОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
"Значи ние изхождахме от това, че раковите клетки са си запазили способността да поглъщат колоидни частици... Поглъщайки ги, ние чрез тях можем да внесем каквото искаме, което е полепнало по колоидните частици. Това нещо не го поглъщат здравите клетки. Това е един начин, който е абсолютно предимство. И този белтък, който сега вкарваме, го има във всяка клетка... Процесът е абсолютно безвреден за целия организъм."

ПРОФ. ВИДЕН ТАБАКОВ
"С проф. Виден Табаков съм роднина по бащина линия, а по майчина дедите ми са били отлични ученици. Дядо ми е получавал царска стипендия. Майка ми е била много ученолюбива и учителят в прогимназията в Чупрене е настоявал тя да продължи да учи в гимназията в Белоградчик, но дядо ми не я е пуснал, защото е единствено дете и трябва да го гледа на старини. Тази любознателност е вродена потребност - майка ми до края на своите 88 години продължи да научава нови неща. Предполагам, че това качество е широко разпространено в прибалканските села, обяснявам си го с тежкия живот на хората, това е довело до отбор на гените, носители на умения за оцеляване в сложни природни условия. Но поради беднотията почти никой не е имал възможност да учи, тогава гимназията е била като по мое време висшето образование или като докторантура понастоящем. А когато по времето на социализма се е появила възможността за безплатно образование, то от всяко село са излезли по няколко професори, само от моето село Търговище те са трима. Но това няма как да продължи, вече почти не останаха хора по нашите села."

 ДИСЕРТАЦИЯТА
"…Дисертация защитих по съвсем различна тема, при това без ръководител или научен консултант. Всичко сам, от идеята, през експериментите и интерпретацията, до написването на статиите и дисертацията. Не ми е известен друг такъв случай, дори силно напредналите по възраст имат поне консултант. Изглежда това отразява вътрешната ми природа, заложена по рождение, това е проява на същите балканджийки гени, като тези на проф. Виден Табаков. Още като дете никога не съм искал да приличам на някого, никога не съм имал кумир, не ми е хрумвало дори. А винаги съм искал да разбера как работи някакъв механизъм, някакво електронно или оптично устройство, какъв е механизмът на някакъв химичен или биологичен процес, или физично явление, и винаги сам съм се учил от книгите, и наука как се прави никой не ме е учил. "

ПЛАНИНАТА

"Затова и винаги съм вървял по свой път, например сам станах планинар още като дойдох студент в София, сам ходих по планините. В Рила и Пирин съм изпадал в тежки ситуации през зимата, но никога не съм се предавал, затова и съм оцелявал в почти безнадеждни ситуации. Но не съм бил алпинист, най-високите върхове, които съм катерил, са до 4 000 метра надморска височина, това е с около хиляда метра по-високо от нашата Мусала, тези върхове са в планината Сиера Невада, тя е по дължина на Тихоокеанското крайбрежие на Съединените щати. Но не мислете, че съм много смел, например не бих посмял да скоча с парашут, нужно ми е да чувствам земята под краката си. Обаче имам вродена потребност да катеря нагоре, докато стигна най-високото място, като коза, изглежда че със зодията Козирог съм получил и тази заложба. Така е и в планината, така е и в науката, то човек какъвто е в живота, какъв е и в науката."


ДОКТОРАНТИТЕ

"Но моите докторанти не ги подлагам на такива изпитания, смятам се длъжен да им предложа  тема, обучение и условия за работа, аз да интерпретирам резултатите и да напиша статиите, и да ги доведа до успешна защита на дисертация, за да направят кариера и да не повтарят моите грешки. При това тема, съобразена с индивидуалните способности, наклонности и интереси на всеки поотделно. Тема, различна от тази на другите ми докторанти, за да чувства всеки от тях, че прави нещо свое и да не се налага после да дели резултатите с другите от групата. Следете как ще се развива Венелин Денчев - моят съгражданин от Белоградчик, аз ще се старая той да набере нужният брой статии още докато е студент, и да защити дисертация до година след като си вземе дипломата от Медицинския университет. Предишните ми докторанти бяха биофизици по образование, а сегашните са студенти по медицина, затова им предлагам биомедицинска тематика, за да им е полезна в кариерата. Те ми казват, че почти всичките им колеги се канят да заминат в Германия, защото не виждат перспектива в България. Но ако защитят дисертация и вземат специалност, те ще са силно конкурентно способни, затова и ще останат тук. Венелин и неговият колега Кристиян, откакто започнаха да се занимават с наука, казват, че вече твърдо са решили да останат в България. "

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Програма учи децата на финансова грамотност

Днес засягаме т емата за парите или по-скоро финансовата грамотност сред подрастващите . По този повод представяме една дама, която заедно със своите сестри създава програмата "Монти, парите и ти" . Тя се казва Рени Захариева , а програмата която е техен общ проект, е породена от желанието да ограмотят своите и всички български деца в..

публикувано на 02.04.25 в 14:00
Архивен кадър: румънски колоездачи напускат град Генерал Тошево (Южна Добруджа), за да изминат последните 35 км от маршрута Дунав Ултра, който води до крайната му точка – Дуранкулак.

Веломаршрутът "Дунав Ултра" разширява своя списък със забележителности

Шест нови акцента попълниха "Списъка на 100-те забележителности на Дунав Ултра" . Сред тях са римските терми на антична Рациария, край днешното село Арчар, които са най-големите на територията на България.  Представителна селекция включва обекти с културно - историческо значение, природни феномени, интересни локации, флора и фауна, храна, традиции и..

публикувано на 02.04.25 в 14:00
Нели Стоянова и дъщеря ѝ Мишел

Нели Карамели кани малките читатели от Видин на магично приключение

Една фантастична история с участието на омагьосани дракони и ядосани джуджета, които преминават през куп приключения и забавни моменти, разказва в дебютния си роман Нели Стоянова, или Нели Карамели , както е творческият ѝ псевдоним. Младата авторка е родом от Видин, живее и твори в София. Филолог, преподавател и дългогодишен актьор-аниматор,..

публикувано на 02.04.25 в 13:00
Сигридур Каменова

От Исландия до България: Как любовта промени съдбата на Сигридур Каменова

Какво може да накара един човек да остави родната си страна и да започне нов живот на коренно различно място? За Сигридур Каменова , исландка, която вече 17 години живее в Монтана, отговорът е прост - любовта.  Сигридур  решава да последва сърцето си, за да бъде с човека, когото е избрала, да се установи в България и да се научи да обича новата..

публикувано на 01.04.25 в 15:07

Полицията проверява кметския наместник на Периловец след сигнали за побои

За няколко случая на насилие и побой съобщават местни жители на село Периловец, община Бойница.  80-годишният Евгени Митров разказва, че е бил бит преди няколко дни от кметския наместник Михаил Флоров. В селото живеят 10 души, а управникът е местен жител.  "Това се случи на 24 март, понеделник, в 9,30 часа. Излязох от дома и тръгнах за..

публикувано на 01.04.25 в 14:00
Цветелина Цветкова

Цветелина Цветкова: Радвайте се на този живот!

На 1 април отбелязваме  Деня на хумора и шегата . На този ден всеки има право да се пошегува със свои приятели и познати и това да не предизвиква възмущение, а напротив - смях.    Срещам ви с Цветелина Цветкова, която стана известна със своята хумористична книга "Лейди Гергана". Тя споделя, че огромна част в живота ѝ заема хуморът. А "Лейди..

публикувано на 01.04.25 в 13:00

Д-р Олга Папушева: Началото на здравата и красива усмивка започва с първото зъбче и грижата за него

Много често родителите водят детето за първи път на зъболекар едва когато се появи проблем и той е придружен от симптоматика. Тогава детето е уплашено, боли го и става сложно,  каза в "Час при зъболекаря" лекарят по дентална медицина д-р Олга Папушева и поясни, че първата среща на детето със зъболекар трябва да е в периода от появата на първото..

публикувано на 31.03.25 в 17:16