"Заваля вятър" - дебютът на Гергана Костова

Гергана Костова е творчески ръководител и създател на студио "Театрална шапка", занимава се с Актьорско майсторство вече повече от 10 години, танцува почти професионално Ориенталски танци, но както сама споделя - най-много обича да пее. Досега е имала няколко песни, които са били песни за театралните спектакли, които е правила в студио "Театрална шапка", но ги определя по-скоро като любителски парчета. Как се е родила първата ѝ професионална песен, "Заваля вятър", на кого е посветена и кой ѝ е помогнал в реализацията на проекта разказа за Радио ВИДИН Гергана Костова. 

"Миналото лято бях на морето - в една вечер, нощ се появи този текст, някак си без да искам стана. Въобще не знаех откъде идва, за кого е, на какво е - той просто си дойде. Текста е написан абсолютно на един дъх, няма абсолютно никакви редакции до последно, може би само едно "и" има като редакция някъде там в текста. Беше написан за 5 минути и половина, веднага след това го прочетох - много ми хареса и през цялото време, докато го пишех, осъзнавах, че това трябва да бъде песен, обаче няма кой да ми я напише тази песен. Аз съм пианист човек, обаче пианист любител, засега тази дарба да композирам все още не е дошла в главата ми... Дълго време този текст просто си стоя така. Случиха се много неща през това време, а най-тежкото беше, че загубих своята баба. Тя ми беше най-добрият приятел, моята светлина в живота, човекът който ме спасяваше винаги и ми даваше спокойствие, уют, дом - всичко. Когато тя си замина много страдах и исках естествено, като всички нас творците, тази болка да я превърна в творба. Нищо не излизаше, и аз се сетих, че имам текст, който обаче трябва да бъде превърнат в песен и е много подходящ за нея, сякаш наистина го бях написала за нея. Тогава, случайно на една вечеринка с чаша вино, се появи Гергана Костадинова, моя много близка приятелка. Тя пък тогава ми каза, че е загубила вдъхновение с тези всички отваряния-затваряния - ние сме хора творци - свикнали сме непрекъснато да имаме участия да се изявяваме, тук от година и половина нищо не се случваше. Гери беше така разочарована и ми каза "Нямам вдъхновение, нещо ми изчезна музата". В този момент се сетих, че на нея мога да ѝ дам този текст. Тя е супер талантлива. Та, дадох ѝ текста - "Давам ти го и съм сигурна, че съвсем скоро ще получиш вдъхновение от този текст". На следващия ден сутринта аз получих съобщение в Месинджър "Гери, имаш песен".