Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Дядо Вълослав, който се определи като сиромах под прикритие и архонт на сиромашията


Доброто е като бумеранг - винаги се връща към теб. В това силно вярваше дядо Вълослав Стратев от врачанското село Добролево.

"То бива, бива, но направо не мога да си събера мислите- така съм развълнуван, така съм притеснен от сиромашка радост, че съм поставен на мястото на Моканина на Йордан Йовков, който каза: "Колко мъка има на този свят", а на мен ми се ще да извикам: "Колко добри хора има в България!", каза дядо Вълослав преди точно една година.

За 12 години Радио ВИДИН успя да създаде истински приятелства със своите слушатели. Такова беше и това с дядо Вълослав, който напусна този свят преди дни, оставяйки ни спомен за безбройните слушателски обаждания с характерния си шеговит нрав и прекрасни стихове, но най-вече за силата на доброто и силата на личния пример.

Сиромах под прикритие и архонт на сиромашията, така сам се определяше 81-годишния старец, който през целия си живот е правил добрини. Често даряваше доходите си на хората в нужда. Направи го и миналата година, когато даде пенсията си на видинската болница, бореща се със световната пандемия.

Радиото, което винаги е близо до хората, съвсем случайно запознава дядо Вълослав с Кирил Аспарухов

"Познавам го по глас, не лично. Добър човек, който пишеше в различни вестници. Известен беше с анекдотите си. Станахме приятели, обаждахме се един на друг. Много добро сърце към всеки един. Добър и ние се отнасяхме така към него".

Че дядо Вълослав е изключително трудолюбив с универсални умения и сръчности, състрадателен, остро наблюдателен и безкомпромисно критичен към социалните несправедливости, си личи най-силно от книгите му, които събират стиховете му.

Любовта към словото свързва дядо Вълослав и с Павлина Иванова, дългогодишен преподавател по литература и дългогодишен директор на училището в село Алтимир.

"Ако не беше той, нямаше да имам толкова истински и стойностни приятели чрез Радио ВИДИН. Той е необикновена творческа личност. Като интелект е толкова многостранен, многопосочен в познанията си, учудвал ме е как се е съхранил. Имал е не толкова лека житейска съдба. Аз му се възхищавам. Преодолявал е проблемите си, намерил е как да се запази чрез чувството за хумор".

Павлива Иванова ще запомни своя приятел като истински мъдрец, в който човек трябва да се вслушва.

"Това чувство за хумор, неговата доброта, неговата острота за незъдите към съвременното общество, понеже той е прозорлив и смел, аз съм написала отзив за неговата стихосбирка, която ме порази. Попаднах на толкова кратна форма, но съдържателна. Например, като въпрос, който не се нуждае от отговор: кога ще стигнем американците? Когато изпреварим африканците. Друга зашеметяваща фраза е "Помогнете ми да стана ром, в туй е сиромашкото избавление. С мен ще са правата на човека, социални грижи ще постресна, даже клиничната пътека няма да ми бъде вече тесна. Писна ми да се усещам като гном, помогнете ми да стана ром". Той е с аналитичен ум, с духовна сила, толкова прозорлив, думите му се сипят. Умее да говори в рими. А какъв романтик... колко сме спорили на тема кой обича повече месечинката и звездите покрай нея".

Написаното от дядо Вълослав, дори да не е намерило широка популярност, е отражение на днешното време, сигурна е Иванова.

"Наистина уроците са му много силни за тези, които умеят да се вслушват в думите му. Да вземем това: "Дедите - активни борци. Синовете - активни лъжци. А внуците - активни крадци". Няма ли смисъл в това обобщение за днешното време? Хем е смешно, хем справедливо, най-вече точно казано. За сиромашката пенсионерска съдба казва "гладувам, студувам и пак за тези, които ме лъжат, гласувам". Пита и "Докога старо и младо ще гласуват като политическо стадо"... Толкова въпроси носи поезията му...".

Благороден човек, умеещ да вниква в човешката душа.

"Носеше благородно сърце, вглеждаше се в душите на хората. Неговият начин на отразяване - болката на човешката душа... е чрез хумора, но това изисква огромни усилия. Долавяше язвителния смях, който хем облекчава душата, хем те замисля. Живееше оскъдно, бедно. Когато стана нужда да издавам първата ми книга, той ми помогна, подаде ми ръка, насочи ме към издателства, които ще ми вземат по-малко пари. Много съм му благодарна. Поколенията след нас, ако открият тази негова мъдра книжка, тя ще им даде съвети, ще разберат и недъзите на демократичното общество днес".

Дядо Вълослав открива поезията, когато е на 50-годишна възраст. До последния му житейски миг са неразделни спътници. През 2005 година е издадена първата му книга"Искам да емигрирам от мизерията". 

През 2017-та излиза второто допълнено издание на "Такъв е животът". Не изневярава на деликатния си стил - своеобразен език, богат, точен, носещ духа на времето.
Съдба:

Живях живот като на лицева опора
и духах срещу вятъра - по убеждение
Попаднал бях неволно на мечтите в затвора
и със затворена уста изказвах лично мнение
Петстотин месеца изпепелиха в мен!
Бях подло уважаван... деликатно унижен
Дори останах щастливец без адрес
А в похода към демократичния прогрес:
"един се хвали с ловкост и успехи
със сила - друг, а трети - с предци
Един богаства, почести и дрехи...
А друг - че преуспява с честните крадци"

Насаме със съвестта:

Съвест моя,

моя съвест неподкупна,

ще ми се,

хей тъй-

с бастуна да те тупна

Верно, пазеше ме

да не хлътна в грях,

но зарад теб съм днеска

беден сиромах

Селска идилия:

Всяка сутрин си отсядам под асмата

кафенция пия и се наслаждавам

колко хубаво съм подредил бахчата

и на реколта благодатна се надявам

Дори следобед подир икендия

пак отсядам за разтуха под асмата

липов чай с пчелен мед да пия

и разговарям мълчаливо със Съдбата

Укорявам я, че неусетно остарях

имам вид на беловлас зевзек

Защо ли станах беден сиромах

и днес приличен на получовек?




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В “Музикална зона” слушаме незабравими песни от българското кино

13 януари – Ден на българското кино!   Българското кино си има своите шедьоври, които са си заслужили мястото в световната история на седмото изкуство. Днес ще слушаме незабравими песни от прекрасни български филми, с които всяка национална кинематография би се гордяла. Повечето пресъздават отминали времена и събития, но въпреки това до един са..

публикувано на 13.01.25 в 09:00

"Неделник" от 12 януари 2025 година

Някой някъде се радва, а друг тъгува. Така се ражда деня. Така може би се ражда и човек. Ражда се и объракан пита - "Къде съм?". Е, вие не питайте - с предаването "Неделник" сте. Нали сте съгласни, че трапеза без виц не бива. Представяте ли си хубава вечер с близки и приятели, която да мине без разказване на вицове. Изключено! Вицовете..

публикувано на 12.01.25 в 14:21

Отварянето на вратите на сърцето за небесния цар се извършва чрез покаяние

Неделята, в която се намираме е наречена Неделя след Богоявление,  което означава, че все още Църквата ни насърчава да вникваме и осмисляме събитието на Кръщението Господне и то да бъде част от нашия живот. "Покайте се, защото се приближи Царството Небесно"  (Мат. 4:17). "С тези дълбоки и свещени слова започнала проповедта на..

публикувано на 12.01.25 в 08:00

Стефани от Монтана подарява мечтания бал на момиче в нужда

Днес ще разкажем поредната вдъхновяваща история. Главен герой в нея е Стефани Борисова от Монтана, която реши да осигури средства за абитуриентски бал на момиче в неравностойно положение.   Стефани е на 22 години и в момента е студентка в четвърти курс, като паралелно с това работи в софтуерна компания. Младата жена учи "Регионално развитие",..

публикувано на 10.01.25 в 17:15

Романът "Смок" на Ели Лозанова - пътеводител из нравите и порядките на Северозапада

Да избягаш от града, за да живееш на село си е сериозно предизвикателство и не е за всеки. Да избягаш от София, за да заживееш в Българския Северозапад, вече е само за избрани. Имам предвид без да хукнеш обратно още в рамките на първия месец. Това не всеки го може. Могат го такива, като фотографката Изабел Арнаудова. Израснала на жълтите..

публикувано на 10.01.25 в 16:45

За животните с любов от Монтана: Историята на един спасен ястреб

Днес в рубриката "97 лапи 1 една опашка" ще се пренесем в Монтана, където ще ви срещнем с добрия пример и любовта към животните. Поводът е публикация в социалните мрежи на 33-годишния Дончо Илчев , в която той е написал:  "Извинете, че спрях движението на колите по улицата днес, но този ястреб е от защитен вид и трябваше да бъде спасен..

публикувано на 10.01.25 в 16:00

Вино, четка и музика: Тайната формула за една незабравима вечер в Белоградчик

В Северозапада, където възможностите за развлечения често са ограничени, Румяна Георгиева от Белоградчик решава да промени тази тенденция и да предложи на местните хора едно уникално и вдъхновяващо преживяване – рисуване с вино, кръщава го   Art & Wine - Belogradchik .  Това занимание, станало истински хит през последните години, съчетава..

публикувано на 10.01.25 в 15:45