Видинският клуб "Борба, самбо, джудо" продължава да е в елита на България

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Пламен Петров, СК ''Борба, самбо, джудо'' Видин

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Въпреки пандемията, финансовите затруднения и демографската криза, видинският клуб "Борба, самбо, джудо" продължава да печели медали от държавните първенства. 

"Сега текат републиканските първенства. Почти всяка седмица имаме. В събота, 8 май, беше републиканското първенство за момчета и момичета по джудо, а на 9 май беше републиканското за младежи и девойки. При дечицата в една категория има около 50-60 участници, за да станеш първи, трябва да победиш в седем срещи. Имахме едно такова детенце- Борис Стоянов, той игра седем срещи, но имаше едно огромно съдийско недоразумение и остана без медал. Изключително съм горд с него, на 10 годинки е, тренира от три години и се представи страхотно. Имаме двама безапелационни шампиони. С по четири чисти победи "ипон" са Боби Емилов и Ева Амико. Ева Амико трета година тренира при мен и досега няма загуба- само шампионски титли. Дарина Евтимова взе бронзов медал. При най-малките имаме много силно и хубаво представяне. На другия ден малко по-скромно ни беше представянето- бронзов медал на Емел Йълдъръм. 

Утре ще отбележим Деня на българския спорт, донесъл непреходна слава на страната ни в близкото и по-далечно минало. Днес обаче спортните ни успехи на високо ниво се броят на пръсти. Според почетния гражданин на Видин и един от най-добрите български треньори по самбо и джудо Пламен Петров, от години държавата не обръща достатъчно внимание на спорта:

"Професията "треньор" се занули, няма я вече! Във Видин няма човек, който да каже, че работи като треньор и получава примерно 800 лева заплата. Няма такова нещо, всеки се оправя както може. Аз през деня съм бил на работа, след това от 18 до 20 часа работя с децата в залата. Бих могъл да работя цял ден, ако съм по професия треньор, да получавам заплата, осигуровки и пр. Много са объркани нещата. Изключително съм недоволен от бившия министър на спорта. Абсолютно неглижира всички видове спорт. Посреща гостите си в кабинета запалил пура и с крака върху бюрото. Това е коронният номер на г-н Кралев. Приемам го като подигравка към спорта. Все се надявам, че някой друг ще дойде, някой друг ще помисли, просто да сравни нещата например с Румъния. Често ходим на турнири там. Съвсем различни са нещата в Румъния. Всички клубове там са към общината, която отговаря за съхраняването на спортовете. При нас е- ако иска кметът, ако не иска, никой не може да го задължи, дори и Общинският съвет да е гласувал пари. При кмета Гергов, примерно, гласувани 150 000 лева за клубовете, а са дадени 40 000, а другите не ги дава, не иска да ги даде. Други кметове пък даваха само на любимите си спортове. Трябва много голяма реформа в спорта. И заради огромната слава, която имаше България като велика сила в спорта. На трето място сме били в Олимпийски игри 1980 година, сега сме на 69-о място..."

Още за Деня на българския спорт и какво е мнението на спортните специалисти за настоящето и бъдещето на родния спорт, ще чуете утре сутрин в "Посоките на делника" по Радио ВИДИН.