Кръговата икономика- инструмент за бързо възстановяване

публикувано на 14.05.21 в 10:45

Снимка: www.europarl.europa.eu

Репортаж на Цветомир Цветанов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ефективното управление на ресурсите, намаляването на потреблението и отпадъците, важната роля на местните власти в прехода към кръгова икономика и промяната на обществената нагласа в сферата – около тези аспекти се обединиха участниците в дискусията „Кръговата икономика – инструмент за бързо възстановяване“, организиран от Бюрото на Европейския парламент в България в партньорство с Националното сдружение на общините в Република България.

Маргрете Аукен от Групата на Зелените/Европейски свободен алианс в Европейския парламент подчерта, че в основата на бъдещия успех на Зелената сделка стои намаляването на консумацията на суровини и материали. "Оказа се, че консумираме колкото три планети. Какво ще оставим на децата си, на внуците си и на правнуците си, ако не намалим консумацията си на ресурси", попита тя:

"Агенцията за околна среда на Европейския съюз от години изследва този проблем и говори за устойчиво развитие, за възможностите, които предоставя кръговата икономика. Още през 2015 година имаше План за действие в областта на околната среда, в който се говореше за намаляване на пластмасите за еднократна употреба и разбира се за много други аспекти. През март 2020 година Комисията прие своя нов План за действие за кръгова икономика или така наречената "Зелена сделка", за да се осигури по-добро рециклиране, да се промени нагласата на хората, въпреки че в съзнанието на доста от европейските граждани това не е залегнало като основен приоритет. Този план за действие има 35 законодателни и незаконодателни мерки, които обхващат периода 2020-2023 година. Мерките касаят дизайна на продуктите, устойчиво потребление, така наречените "зелени обществени поръчки", износ на отпадъци, вторична употреба на материалите. Относно продуктите е обърнато внимание на електрониката, акумулаторните батерии, пластмасите, текстил, опаковките, строителните материали, както и на храни, води и хранителни вещества. Така или иначе, имаме обвързващи цели, които са до 2030 година. Крайната цел е значително да се намали тежеста на Европейския съюз относно употребата на суровини и материали, да се намали продукцията на отпадъци, не само да се рециклира, но да има и повторна употреба. В нашия доклад отбелязваме, че кръговата икономика не трябва да стимулира циркулацията на токсични материали. Това е много важна цел. Освен това трябва да се сведе до минимум изгарянето на отпадъците. Необходимо е въвеждането на карти за безопасност на потребителя. Освен това, всеки трябва да има правото да си даде разваления уред за поправка вместо да го изхвърли. Искаме да се въведат паспорти на продуктите и да спрем с ранното изхвърляне на уреди, за които смятаме, че са морално остарели. Пример за това са мобилните телефони."

Добър пример за успешното партньорство между българските общини и бизнеса даде Сирма Желева, ръководител „Устойчиво развитите“ в TexСycle. Тя подчерта важността от рециклирането на текстилни отпадъци и защо рециклирането на текстил е един от приоритетите на ЕС в плана му за кръгова икономика, като посочи, че България е готова да направи своите следващи стъпки в прехода към такава.

Нина Санкович от дружество за управление на отпадъците на община Любляна, разказа за успешния модел за рециклиране на отпадъци в Словения и как Любляна се е превърнала в европейски шампион в сферата на рециклирането. Тя обобщи четирите основни стълба, водещи към постигане на добри резултати: първият е инфраструктура, ориентирана към потребителите, вторият – надеждни услуги, третият е обвързан със силно законодателство, а последният изтъква нуждата от политическа воля, която помага за промяна на манталитета на хората.

Българските общини са натоварени не само със сериозни отговорности по управлението на ресурсите, но също и с промяната в обществената нагласа, подчертаха участниците в дискусията. Ръководството на Община Видин работи за въвеждане на модерна компостираща система в регионалното депо за битови отпадъци, която значително да намали количеството депониран боклук, а в същото време ще даде възможност за производство на енергия, обясни кметът Цветан Ценков.