Хубав ден Великден, още по-хубав - Гергьовден

До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно- на 27 ноември (в чест на победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на Храбростта на 6 май. От 1931 година Денят на Храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 година тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление. 

След 1946 година традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 година- 23 септември, която дата се чества до 1989 година. Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август- деня на решителните боеве при Шипка. Две години- 1991 и 1992-ра, българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 година, с постановление на Министерския съвет, 6 май е обявен за Ден на Храбростта и празник на Българската армия.

За богатата история и множеството успехи на видинския гарнизон слушаме полковник о.з. Венизел Петков, председател на Областния съвет на офицерите и сержантите от запаса и резерва.

"Освен богатата история на Трети пехотен Бдински полк, още по-късно - в най-новата история - войниците от видинския край бяха част от танковата бригада в Горна баня, както и други редица места, където са служили видинчани, винаги са доказвали своята чест. Не е случайно, че има едно неписано правило, че видинската крепост, видинският край, не са превземани в пряк бой".

Военнотo окръжие във Видин има богато историческо наследство, защото веднага след Освобождението съществува като 24-то Военно окръжие в състава на 6-та Бдинска дивизионна област през 1892 - 1895 година. Като всички военни окръжия в миналото преминава през различните етапи на реорганизации. В архивите има данни, макар и откъслечни за съществуването на 3-то Видинско полково военно окръжие през 1938 - 1941 година. През периода 1947 - 1949 година началник на 3-то военно окръжие в град Видин е поручик Кръстю Павликянов. Военното окръжие се трансформира във Видинско военно управление. През годините 1955 г.-1957 г. съществува Видинско околийско военно управление. През 1975 г. Видинско военно окръжие влиза в състава на Михайловградското военно окръжие. От юли 1976 г. до юли 1978 г. функционира като Окръжно военно окръжие - гр. Видин. През 1979 г. отново съществува Видинско военно окръжие. През 1990 г. в град Видин има Районно военно управление. От 2008 г. се формира и започва да функционира регионален военен сектор - гр. Видин в състава на Военно окръжие - Враца с военнопощенски номер 54650 и дислокация град Видин. В състава на Военно окръжие - Враца са включени три областни военни отдела: Враца, Монтана и Видин. С началото на създаването на Централно военно окръжие през 2011 г. Военно окръжие - Враца заедно с подчинените му областни военни отдели се преподчинява на началника на Централно военно окръжие. Областен военен отдел - Видин преминава по ново щатно-длъжностно разписание и се реорганизира във Военно окръжие II степен - Видин.

Какво е посланието, което трябва да бъде отправено към идните поколения на днешния празник на Българската армия и Ден на храбростта, попитахме полковник о.з. Венизел Петков. 

"Най-важното е призивът да обичаме и защитаваме родината, да не забравяме откъде сме тръгнали, накъде вървим. Историята е красноречива, че българският народ се мобилизира в тежки времена и дава всичко за защита на суверенитета на родината".

На днешния ден си задаваме въпроса, как тълкуваме думата "храброст"? Според тълковния речник, храброст е проява на прилагателното храбър, описано със синономи "който проявява мъжество пред опасности и в борба; юначен, смел, решителен".

Денят на храбростта е събирателен празник, почитащ това качество на българския народ, изразена във факта, че сме единствената сила в света, която никога не е губила боен флаг. Нито една държава, която се е била срещу нас, в нито един музей, където и да е по света, няма пленено българско знаме. Днешният 6 май ни напомня и за Априлската епопея - обречената кауза на българските патриоти, вдигнали се срещу пороботилея с ясната представа, че тази битка не може да бъде спечелена.

Исторически погледнато пред надвисналата уплаха българите проявяват храброст и се обединяват. Така ли е днес? Потърсихме мнението на видинчани.

"Храбри са нашите войници, защитаващи родината ни, така го приемам - храброст е да застанеш срещу противника да защитаваш родината... В днешни сме отпуснати, онази храброст старата я няма, единството, народът не е какъвто беше... Храбри, но на пусто... Хората си отиват - старите умират, а младите напускат... Храбри сме, погледнете исторически - разни войни показват нашата храброст като народ... Не подлежи на съмнение... В днешни дни също проявяваме това свое качество... Сещам се за синоними като юначен и смел, но по-скоро сме храбри и обединени само на празниците като 3 март... Храбър е както го разбираш - можеш да бъдеш в начинанията си, ако го искаш... За да си храбър, първо трябва да си добър, ние сме злобни... Не, не сме храбри вече, защото я няма и военната служба... Да бъдеш храбър значи да си дадеш живота за родината".

Днешният ден е подобаващ повод да си спомним за Трети пехотен бдински полк, защото величието на родината се гради върху костите на ония, които достойно живяха и умряха за нея. Славното формирование участва активно във войните за национално обединение, като се проявява легендарно в най-ожесточените битки на фронтовете неведнъж. Не е случайно, че един от най-величествените паметници на войнската слава в България е именно на полка, намиращ се в центъра на Видин.

За да отдаде почит към делото на героите, местният едноимен патриотичен клуб избира името му преди 11 години, разказа председателят Димчо Георгиев.

"Избирахме между няколко имена, но най-подобаващо беше да се спрем на "Бдинци", което предложих аз. Той участва в четири войни, като се започне от Сръбско-българската, Междусъюзническата, Първата световна и Втората световна. Велики са битките на Полка! Просвалили са не само целия край, а цялата държава. Хубаво е да си спомняме за тези наши герои, платили с живота си за делото. Не сме подготвили нищо за днешния ден, защото се съобразяваме с обстановката с пандемията. Искаше ни се да бъдем на центъра, да застанем пред Трибагреника и да изкараме един караул. Ние не сме самостоятелна формация, а към национален съюз "Съединение". Бяхме наградени от Министерството на отбраната с почетен медал във връзка с популяризирането на Втората световна война. Също така по-миналата година, когато бяха честванията за Първата световна война, бяхме наградени. На нашето знаме греят два медала".

Шести май е двоен празник за град Мездра. Освен Гергьовден, обществеността чества и Деня на града. Денят на Мездра отбелязва своя 72-ти рожден ден. 

В далечната 1949 година, с указ на Президиума на Народното събрание, 6 май е обявен за Ден на Мездра, на името на небесния покровител и патрон на храма "Св. Георги Победоносец", върна ни назад в годините Валентин Вълчев, работил в Община Мездра от 1983 до 2015 година в областта на културата. 

Името Георги е едно най- често срещаните имена в България до днес. От 2007 до 2015 г. Георги е на първо място в класацията на най-предпочитаните имена за новородените момчета в България. През 2016 г. отстъпва пред Александър, което е най-често срещаното име, но през 2018 г. Георги отново застава начело на класацията. През миналата година Александър отново измества Георги от първото място.

С един от най- почитаните празници у нас, Гергьовден, е хубаво да си припомним, че честваме не само носещите името и българската армия, а и самата храброст като добродетел! Тя е едно от най- светлите качества, които душата на човек може да притежава, без това в никакъв случай да означава физически сражения или гръм от пушки.