35 години от аварията в "Чернобил"

35 години от ядрената авария в "Чернобил" се навършват днес. Точно в 1 часа и 23 минути на 26 април 1986 година реактор номер 4 на ядрената централа "Чернобил" експлодира и възниква пожар, който гори в продължение на 10 дни. Според известните факти на 26 април на 4-ти реактор се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Счита се, че процедурните нарушения и конструкционните недостатъци на реактора са основната причина за инцидента. Роля играе и недостатъчната комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността. Веднага след експлозията в болница са приети 213 души, от които умират 31. 28 от тях умират от остра лъчева болест. Повечето са пожарникари и спасители, които се опитват да овладеят аварията, неуведомени за опасността от радиоактивния дим. Пряко от взрива загива само един човек. 

От зоната на инцидента са евакуирани 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят. Общо около 300 хиляди души са принудени да напуснат домовете си, а северна Европа е обсипана с радиоактивни материали. Над 600 000 запасняци, военни и граждани работят по затварянето на реактора и овладяването на всички заплахи, като втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30-километровата зона, ограничаването на опасността радиацията да бъде разпространена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н., в опасната зона през първите 6 месеца.  До ден днешен чернобилската трагедия се приема за най-тежкия инцидент в историята на ядрената енергетика. 

Видинчани все още помнят аварията в "Чернобил", за която по онова време не се говореше много, а властите успокояваха, че опасност за населението няма:

"Аз съм бил на работа в "Кремиковци" и знам, че имаше много болни - деца повечето боледуваха. И жертви имаше, ама нашите не казват... Знам, че бяхме на манифестация. Сега има, предполагам, много по-големи защити от тогава, както са били и много държат на тези централи и доста има подобрение и, предполагам, че и сигурността е малко по-голяма от това, което е било... Страх ни е от това, което носим на врата си - от маските, защото аз съм жена с астма, с диабет, и ме задължават, аз кихам, кашлям и се задушавам... Внучката ми беше на 5-6 месеца, си спомням, и тогава забраниха да ядем марулите - от градината зеленчука ни забраниха да използваме. Казаха, че облакът е дошъл от "Чернобил" към България, нашето правителство скри това нещо от народа... Хората ядоха зеленчуци по празниците, аз бях в отпуск и от тук ме извикаха, отидохме на голямо равнище и казаха засега няма да се оповестява нищо и продължихме да ядем марулите и аз в това число. Сега си има предпазни мерки, има съоръжения за спиране на Централата. Нашите се научиха как да реагират на повредите на Атомната Електроцентрала, тя е безопасна за България на настоящия етап".

"Страшничко беше тогава, сега го осъзнавам, тогава бях млада, все пак. Научихме тази новина, така да се каже, от наши роднини, които работеха в млекоцентралата навремето, тук в града - в град Видин. Сега, и аз не знам, как и по какъв начин са разбрали, но ме предупредиха, че има радиация и има доста голяма опасност. Все още никой не беше казал официално, медиите мълчаха тогава, явно им е било забранено да говорят официално. Разбрахме, че става дума за радиоактивен прах и частици, които вятърът носеше насам. Страх ме беше да излизам на терасата, защото имаше необичаен прах, полепнал по самата тераса. Детските, бебешките дрехи, не ги простирах навън, на терасата. Опъвахме едни въжета тогава, си спомням, вътре в апартамента, в коридора, за да се простират бебешките дрешки, пелените. Гладехме ги доста, по няколко пъти самите дрешки... Аз бях родилка и кърмех тогава бебето, но бях предупредена никакви такива пресни плодове да не ям, въпреки че обичах много - черешите излизаха май месец, ягоди. Всичкото това нещо беше влязло вътре в самата почва, във въздуха. Марулите, зелените салати, лука - всичко това имаше някакъв странен цвят тогава - син, синкав цвят".