Иван Радев, АЕЖ: В България все още има качествена журналистика, въпреки липсата на условия за такава

"Докладите на "Репортери без граници" измерват усещането за свобода на словото в различни държавни по света. Две поредни години бяхме на 111 място, последни в ЕС, последни и в региона, като изключим Турция, но това вече не е новина. Поредицата от докладите показва, че журналистите в България, усещането им за свобода, за медийна среда, е негативно, лошо, поради различни причини. От година на година все по-песимистично е това усещане. Влизат в доклада и конкретни случаи, които са били регистрирани: за миналата година е споменат случая с полицейското насилие и задържането на Димитър Кенаров, което остана без реакция от институциите, те всячески прикриха и замазаха случая. Показателно е, че половин година по-късно - точно на 20 април - започва делото за задържането му. Други споменати случаи са нападанието над Слави Ангелов, заплахите срещу Николай Стайков, който направи разкрития за корупция в Съдебата система. Споменава се, че правителството разпределя европейски публични средства по непрозрачен начин към медиите - т.е купуване на медиен комфорт. Критерият не е ясен за разпределянето. Споменати са олигарските, техните връзки с медиите. Ситуацията не е нова, не изненадва гражданите. Нещата в държавата не са така, както би трябвало да бъдат".

"Журналистите често са призовавани и разпитвани от полицията за своята работа, докато политиците и олигарсите поддържат отношения, белязани от корупция и конфликти на интереси, с проправителствените медии. Делян Пеевски, олигархът, който беше най-прословутото въплъщение на това недопустимо състояние на нещата, продаде своите медии, но влиянието му върху медиите продължава да бъде проблематично. Правителството разпределя европейско и друго публично финансиране за медии в пълна липса на прозрачност и това насърчава медиите, които получават такова финансиране да се отнасят благосклонно към властта", пише още в индекса.

Данните анализирани в допитването, които измерват ограничаването на достъпа до информация и пречките при отразяване на новини, потвърждават опитите и мерките за ограничаване на работата на журналистите. Съответният индикатор показва драматично влошаване. Пандемията е използвана като причина да се откаже достъп до източници на информация и да се ограничи работата на терен.

Как се отрази пандемията на медийната свобода, продължихме разговора по темата с Радев.

"Пандемията изигра огромна роля - негативна по отношение на ситуацията на медиите, на журналистиката по света. В доклада се казва, че журналистиката е ваксината срещу дезинформацията. Бяхме залети всички, по цял свят, от дезинформационна вълна. Истинската и качествената журналистика се опитваше да дава достоверна информация, но противникът беше силен - дезинформация, която използват дори политиците. Едва 12 държави от 180 може да се смята, че медийната ситуация е наистина добра. 13-тата държава, която досега беше сред тези с добра медийна свобода, е Германия - там има силна вълна от хора, които не приемат научните данни относно вируса. В България според тази класация, която си има своята методология, е далеч от лидерите в световен план и в Европа, където се наблюдава благоприятна медийна среда. На първо място традиционно са скандинавските държави. Въпреки всичко, трябва да е ясно, че в България има качествена журналистика. "Репортери без граница" не правят оценка на нивото на журналистиката, а по-скоро оценка доколко съществуват условия за такъв тип качествена журналистика. Качествената журналистика се прави тук с цената на това журналистите много трудно могат да се изхранват с труда си, с цената на това че журналистите в България са изложени на заплахи - една такава е икономическата заплаха. Един журналист в малък град, ако поддържа местна медия, е с ограничени източници за финансиране. Ако този журналист е в лоши отношения с Общината, направи разследване срещу кмета, то тогава тези източници могат да станат още по-ограничени. Не е необходимо винаги журналистите да бъдат подложени на физически заплахи, понякога е достатъчно просто човекът да бъде оставен без средства". 

"Трудно е да се отговори на този въпрос. Всеки от своята гледна точка се сблъсква с различни предизвикателства. Истината е, че за регионалната журналистика времената са много трудни. Много е и по обективни причини, които не са свързани само  с България, не е само икономическата и политическата ситуация, което прави трудно да си регионален журналист. В света в момента се случва възхода на социалните платформи, които изместиха до голяма степен регионалната журналистика. Ако преди години беше лесно, когато имаш местен вестник, да убедиш бизнесите да те рекламират, сега цялата реклама отива в няколко големи компании заради дигитализацията. Малките регионални медии останаха почти без източници на финансиране, ставайки още по-зависими от местната политическа среда. В България всичко това се усилва от обезлюдяването на големите региони, промяната в демографската структура на населението и заради това медийната среда е такава, каквато е. Нещата са свързани - няма как медийната среда да бъде по-добра, ако други области не се развият и обратното".