Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Смъкнахме се още надолу, вече сме на 112-ти по свобода на словото

Иван Радев, АЕЖ: В България все още има качествена журналистика, въпреки липсата на условия за такава

Все по-трудно е да бъдеш регионален журналист

Иван Радев
Снимка: Личен архив


Медийната среда в България продължава да се влошава, а политическият натиск върху журналистите се увеличава, се отчита в тазгодишната класация на "Репортери без граници" за свободата на медиите. Публикуваният във вторник годишен индекс за свободата на печата оценява свободата на словото в 180 държави.

Страната ни губи още едно място и вече заема 112-та позиция. 

"Малкото критични журналисти са постоянно подлагани не само на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата, но и на сплашване и насилие. Ситуацията с медиите е много тревожна, защото никой не проявява интерес към разследването или осъждането на насилието над журналисти", пише в доклада за България. 

България остава на последно място в Европейския съюз. В региона на Балканите единствено Турция се представя по-зле - 153-то място, обобщи индекса Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти в България.

"Докладите на "Репортери без граници" измерват усещането за свобода на словото в различни държавни по света. Две поредни години бяхме на 111 място, последни в ЕС, последни и в региона, като изключим Турция, но това вече не е новина. Поредицата от докладите показва, че журналистите в България, усещането им за свобода, за медийна среда, е негативно, лошо, поради различни причини. От година на година все по-песимистично е това усещане. Влизат в доклада и конкретни случаи, които са били регистрирани: за миналата година е споменат случая с полицейското насилие и задържането на Димитър Кенаров, което остана без реакция от институциите, те всячески прикриха и замазаха случая. Показателно е, че половин година по-късно - точно на 20 април - започва делото за задържането му. Други споменати случаи са нападанието над Слави Ангелов, заплахите срещу Николай Стайков, който направи разкрития за корупция в Съдебата система. Споменава се, че правителството разпределя европейски публични средства по непрозрачен начин към медиите - т.е купуване на медиен комфорт. Критерият не е ясен за разпределянето. Споменати са олигарските, техните връзки с медиите. Ситуацията не е нова, не изненадва гражданите. Нещата в държавата не са така, както би трябвало да бъдат".

Журналистиката е напълно или сериозно възпрепятствана в 73 от страните, а в други 59 държави търпи ограничения, анализират от "Репортери без граници". Така общият процент на държавите, включени в проучването, където са регистрирани проблеми със свободата на словото, достига 73%. Медийната среда в тези страни е определена като "много лоша", "лоша" или "проблематична", съответно в картата на медийната свобода по света са отбелязани с черен, червен или оранжев цвят. 

"Журналистите често са призовавани и разпитвани от полицията за своята работа, докато политиците и олигарсите поддържат отношения, белязани от корупция и конфликти на интереси, с проправителствените медии. Делян Пеевски, олигархът, който беше най-прословутото въплъщение на това недопустимо състояние на нещата, продаде своите медии, но влиянието му върху медиите продължава да бъде проблематично. Правителството разпределя европейско и друго публично финансиране за медии в пълна липса на прозрачност и това насърчава медиите, които получават такова финансиране да се отнасят благосклонно към властта", пише още в индекса.

Данните анализирани в допитването, които измерват ограничаването на достъпа до информация и пречките при отразяване на новини, потвърждават опитите и мерките за ограничаване на работата на журналистите. Съответният индикатор показва драматично влошаване. Пандемията е използвана като причина да се откаже достъп до източници на информация и да се ограничи работата на терен.

Как се отрази пандемията на медийната свобода, продължихме разговора по темата с Радев.

"Пандемията изигра огромна роля - негативна по отношение на ситуацията на медиите, на журналистиката по света. В доклада се казва, че журналистиката е ваксината срещу дезинформацията. Бяхме залети всички, по цял свят, от дезинформационна вълна. Истинската и качествената журналистика се опитваше да дава достоверна информация, но противникът беше силен - дезинформация, която използват дори политиците. Едва 12 държави от 180 може да се смята, че медийната ситуация е наистина добра. 13-тата държава, която досега беше сред тези с добра медийна свобода, е Германия - там има силна вълна от хора, които не приемат научните данни относно вируса. В България според тази класация, която си има своята методология, е далеч от лидерите в световен план и в Европа, където се наблюдава благоприятна медийна среда. На първо място традиционно са скандинавските държави. Въпреки всичко, трябва да е ясно, че в България има качествена журналистика. "Репортери без граница" не правят оценка на нивото на журналистиката, а по-скоро оценка доколко съществуват условия за такъв тип качествена журналистикаКачествената журналистика се прави тук с цената на това журналистите много трудно могат да се изхранват с труда си, с цената на това че журналистите в България са изложени на заплахи - една такава е икономическата заплаха. Един журналист в малък град, ако поддържа местна медия, е с ограничени източници за финансиране. Ако този журналист е в лоши отношения с Общината, направи разследване срещу кмета, то тогава тези източници могат да станат още по-ограничени. Не е необходимо винаги журналистите да бъдат подложени на физически заплахи, понякога е достатъчно просто човекът да бъде оставен без средства". 

Въпреки че журналистиката е най-добрата ваксина срещу дезинформация, правенето и разпространението на журналистика е твърде често блокирано от политически, икономически, технологични и понякога дори културни фактори. Като отговор на заразната дезинформация, която прекосява границите благодарение на дигиталните платформи и на социалните мрежи,журналистиката е основното средство, гарантиращо че общественият дебат се основава на разнообразни и доказани факти, казват от неправителствената организация.

Как и чрез какви стъпки медийната свобода може да проправи своя път и на родна почва

"В доста области могат да се направят стъпки. Едно от първите неща е журналистите да бъдат приемани, към тях да се подхожда достойно, особено от политиците. Виждаме, че в последните месеци различни политически сили престанаха да общуват с медиите, започнаха да избягват медиите, не се появяват пред журналисти, не искат да им бъдат задавани въпроси. Вместо това се използват канали като Facebook, всякакви социални мрежи. Дори след изборите нямаше традиционните пресконференции, които анализират случилото се и се обявяват на тях намерения. Двете партии, които събраха най-много гласове на изборите, общуват трудно с медиите. Премиерът в оставка в неделя организира пресконференция в 9.30, а журналистите бяха предупредени с имейл в 8.33 - час по-рано. Това не е уважително отношение. Това е една първа стъпка, която би могла да се случи. Другите - начините на разпределение на публични финанси към медиите, подобряване на прозрачността на институциите, за да се създаде благоприятна среда за развитие на медиите".

Регионалната журналистика вече е изчезващ вид е един от основните изводи в миналогодишното проучване за свободата на словото на Асоциацията на европейските журналисти. Централизацията на медийната среда в София вече се е превърнала в устойчива тенденция. 

По-свободни ли са регионалните медии от столичните и от тези в големите градове? 

"Трудно е да се отговори на този въпрос. Всеки от своята гледна точка се сблъсква с различни предизвикателства. Истината е, че за регионалната журналистика времената са много трудни. Много е и по обективни причини, които не са свързани само  с България, не е само икономическата и политическата ситуация, което прави трудно да си регионален журналист. В света в момента се случва възхода на социалните платформи, които изместиха до голяма степен регионалната журналистика. Ако преди години беше лесно, когато имаш местен вестник, да убедиш бизнесите да те рекламират, сега цялата реклама отива в няколко големи компании заради дигитализацията. Малките регионални медии останаха почти без източници на финансиране, ставайки още по-зависими от местната политическа среда. В България всичко това се усилва от обезлюдяването на големите региони, промяната в демографската структура на населението и заради това медийната среда е такава, каквато е. Нещата са свързани - няма как медийната среда да бъде по-добра, ако други области не се развият и обратното".

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Има ли път за младежите от приемни семейства след училище

Последният звънец в училище е началото на пътя към сбъдването на мечтите за Деница, Огнян и Марио . Отраснали са в приемни семейства и имат тяхната подкрепа, за да направят своя избор. Деница завършва Гимназията с преподаване на чужди езици "Йордан Радичков" във Видин. Заедно с Огнян тя е сред младежите, включени в президентската инициатива..

публикувано на 20.03.25 в 12:21

Успя ли бойкотът на хранителните вериги?

Държавата ще се намеси в пазарната икономика и ще определя минималните и максимални надценки между фермери, изкупвачи и търговски вериги, като тепърва ще се фиксират надценки от 10 до 20% за 22 хранителни продукта. Това стана ясно от заявка за Законопроект на аграрното ведомство. Наред с това правителството ще се опита да въведе задължителни..

публикувано на 19.03.25 в 10:45

"Синя България": Само обединена десница може да оттласне българската политика от дъното

Преформатирането на състава на Народното събрание разтърси за пореден път политическия живот у нас. Доверието в изборния процес и в политическата класа в България удари дъното. Това коментира във Видин д-р Петър Москов , лидер на партия "КОД" и представител на коалиция "Синя България":  "Ако до този момент в българското общество имаше абсолютната..

публикувано на 18.03.25 в 13:57

Андрей Вълчев: Решенията на КС и ЦИК по никакъв начин не повишиха доверието в изборния процес

Близо пет месеца след парламентарните избори, Народното събрание увеличи броя на партиите в състава си . "Величие" влиза в 51-ия парламент с 10 депутати, реши Централната избирателна комисия (ЦИК) след постановление на Конституционния съд, което променя резултатите от изборите за Народно събрание проведени на 27 октомври 2024 г. Парламента напускат..

публикувано на 18.03.25 в 12:28

Промяната на потребителското поведение- гаранция за повече и по-достъпни блага

Потребителите трябва да бъдат уверени и подкрепени в своята централна роля за нужните още днес промени, които да гарантират наличието на достатъчно и достъпни за всички ресурси в утрешния ден. Необходима е фундаментална трансформация в начина, по който произвеждаме, разпространяваме и консумираме храна. Това заяви Габриела Руменова от платформата..

публикувано на 17.03.25 в 13:54
Ивайло Иванов, кмет на с. Долна Вереница

Кметът на Долна Вереница: Болно ми е, че се изгуби връзката със селото

Долна Вереница е малко, живописно село, едно от близките до Монтана, само на около 7 км. Това, че е близо до града, е и причината много млади семейства да си закупуват къщи и да избират спокойствието на селския живот, пред шума на града, дори към момента, броят на местните е по-малък, за сметка на придошлите в последните години. Животът в Долна..

публикувано на 14.03.25 в 12:04
Павел Петков

Павел Петков: Нужни са промени в Изборния кодекс, за да се сведат до минимум грешките

Необходими са промени в Изборния кодекс, за да се сведат до минимум грешките при преброяването на резултатите. Това коментира Павел Петков, бивш председател на Районната избирателна комисия във Видин по   повод делото в Конституционния съд за законността на изборите за 51-во Народно събрание. Павел Петков обясни и възможните причини за..

публикувано на 13.03.25 в 15:10