Само медийният шум и запазените традиции не са достатъчни за да се привлече вниманието към селото и нуждите на останалите тук възрастни хора.
"Предимството да живееш в малко населено място до границата е, че животът тук е много спокоен. Природата ни е много хубава, условия за туризъм има, но кой да го развива ", обяснява кметският наместник Христина Калчева.
"Всички жители на селото са пенсионери. Преобладават хората на възраст от 80 до 90 години. Честно казано, не виждам бъдещето на това село в хубави краски. Млади хора не идват, а старите си заминават...
Нищо чудно, ако след 20 години и това село си отиде от картата на България. Единственото ни спасение е да дойдат млади хора, но много ме съмнява да искат. В селото има хубави къщи, които могат да им се предложат, могат да си дойдат и тези, на които родителите им живеят тук, но ме съмнява. Каквито и ще заплати да получават, просто ме съмнява да дойдат на село. Тук няма нужните условия за нормален живот.
За да се възродят тези населени места като нашето, трябва да има специална държавна политика. Ще бъде добре държавата да се заеме с такива села, където хората са малко и възрастни. Би трябвало да се направи нещо за този граничен район. Тук със собствени сили ние не можем да се оправим.
Иначе правим каквото можем. През 2013 година бе извършен основен ремонт на църковния храм "Св. Николай Чудотворец", който беше в много окаяно състояние. За съжаление училището е разруха. Преди е било хубаво, много деца и от близките села са учили в него, но за съжаление, сега тъне в разруха.
През 2013 година бе асфалтиран пътят Кула- Бойница -Шишенци - Бориловец с дължина 19 км. Този път не бе ремонтиран близо 40-50 години. Тази година ни предстои асфалтирането на 5 улици в махала Каленик."
За Шишенци са написани много статии, сътворени са още толкова видеоматериали, направени са дори и филми, в селото са идвали доста известни и не толкова известни хора, за да се запознаят с феномена Самодивите от Шишенци. Днес това не е основната тема на разговора ни, но няма и как да я подминем. Освен нея обаче има и още други мистерии в това село. За тях разказва бившият секретар на местното читалище, Нарциса Недялкова:
"Селото ни стана навремето известно и с това, че се появи един полтъргайст тук в една къща в долния край на Шишенци. Аз тогава бях много малка. Тук дори идваха милиционери и се опитваха да направят нещо да спасят тези хора, но не успяха. По дъщерята ли ходеше това нещо, не знам, но после идва една баба от Бориловец, бая й и я оправи.
След това с тия самодиви, с тия звуци, дето се чуват. Вярно е, че има и чакали, но си я има и тази сватбарска музика от свирка, има си ги и сватбарските викове. Някой път се появяват пред празници, но откакто започнаха по- често да минават самолети по тези коридори, звуците са рядко... Какво е точно това, никой не може да каже. Може да са и извънземни. Така са ни го разказвали бабите, така го казваме и ние...
Като бях в читалището работихме по един проект и закупихме за 2000 лева стари народни носии от селото. Те са много стари, ръчно тъкани, на повече от 130- 140 години ..."
Само живите легенди ли могат да привлекат вниманието към Шишенци или трябва да се направи още нещо. Нужна ли е държавна политика, за да се възстановят населените места по границата. За радостите и проблемите на останалите тук възрастни жители говорят кметският наместник Христина Калчева, 70-годишната Гена Савова и бившият кмет Дафин Миков, а за традициите и легендите от миналото и за хванатия тук от местните телефонен измамник- бившият секретар на читалището Нарциса Недялкова. Целият репортаж може да чуете в звуковия файл.
* Снимките са от архива на Радио ВИДИН
Изкуственият интелект променя пазара на труда, сочи анализ на Икономическия и социален съвет. Препоръката е да се инвестира в обучение, но готово ли е образованието за това? Говорим с преподаватели по информатика в Профилираната природо-математическа гимназия "Екзарх Антим I" във Видин. Попитахме какво мислят и учениците. Държавата трябва..
Изкуственият интелект създава нови възможности на пазара на труда, трансформирайки работните места, професиите и работната сила, сочи анализ на Икономическия и социален съвет . Препоръката е да се инвестира в обучение. Анализът "Очакваните ефекти от влиянието на изкуствения интелект върху пазара на труда в България. Предложения за конкретни..
Местна инициативна група- Лом е регистрирана през 2017 година. Какви са ползите от сдружението за местните хора показа екипът на организирана обиколка на част от бенефициентите. "Смисълът е за формиране на една общност и хора като междинно звено и хора, които да подпомагат местния бизнес, земеделците и неправителствените организации в лицето..
Дунавци празнува 50 години от обявяването на населеното място за град. Честването съвпада с 10-ия Международен фолклорен фестивал "Дунавци пее и танцува". Тържествата ще продължат три дни, каза кметът Димо Скорчев: "Това са два празника в едно, затова ще продължат в рамките на три дни. Имаме поканени състави - танцови и певчески групи...
По-малко ранени и загинали по пътищата на страната през настоящата година, но повече катастрофи, отчита статистиката. Намалява пътният травматизъм в област Видин, но тежките пътни инциденти в Монтана се увеличават. МВР обяви засилване на контроа и административнонаказателната дейност. Мисия възможна ли е пътната безопасност в България? Качествена..
Българите напускат дома на родителите си средно на 30 години, сочат данните на Евростат за миналата година. С редната възраст, на която младите хора избират да живеят самостоятелно, за страните от Евросъюза, е 26,3 години. Според психолога Николай Нетов , изследването дава един по-широк поглед, при който важните детайли често се губят...
50-ото Народно събрание бе поредното, което не успя да приеме Закон за насърчаване на доброволчеството. България е единствената страна в ЕС, която няма такъв нормативен акт. Според доклад на "Евростат" само 14% от младежите в България участват в доброволчески дейности. Това е близо двойно по-малко в сравнение със средното за Европа. На фона на..