Проф. Андрей Захариев: Вярвам, че за Северозапада ще се говори с добро и дори ще ни завиждат

''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 16 март 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Проф. д-р Андрей Захариев е декан на факултет "Финанси" в Стопанската академия "Димитър А. Ценов" в Свищов. Той е роден във Видин. Защитава докторска степен в областта на инвестициите в човешкия капитал. Доцент е по финанси от 2001 год. и професор от 2012 год. с втора хабилитация по фискална децентрализация. С над 200 научни публикации по финанси и икономика. С най-висок научен рейтинг сред учените от свищовската академия. От 2004 до 2008 г. е Председател на УС на Националната асоциация на председателите на Общински съвети в Република България. Главен редактор е на най-старото академично списание по икономика „Народностопански архив“, „Доктор хонорис кауза“ е на Донецкия национален университет „Василий Стус“, Украйна. Учредител е и председател на Управителния съвет на академична фондация „Проф. д-р Минко Русенов“. Потърсихме го за експертно мнение за възможните решения за развитие на изоставащите региони в Северна България в контекста на предстоящите избори.

Проф. Захариев:

- Действително Северна България е някак откъсната от това, което виждаме като показатели за столицата и Южна България. Много анализатори доказват с числа, с обективни данни, че Северна България изостава. И тук е парадоксът- от 1 януари 2007 година ние сме в Европейския съюз, където лайтмотивът на развитието е да се преодоляват различията и постепенно да има кохезия, да се достигат средните показатели. България като обща статистика постепенно достига средното, но има едно разкъсване в показателите за северна и южна България. За съжаление, именно във Видин, който е все пак царски град, столица на царство, през Свищов до Русе и Силистра, ако се загледаме вечер в жилищните комплекси, виждаме много тъмни прозорци и все по-малко светещи, което означава, че най-ценният ресурс на нас, северняците, а именно- хората, бягат, мигрират. Основният лек на това са инвестиции, реиндустриализация, нови транспортни и комуникационни линии, образование и добро здравеопазване. Всичко това иска национална политика в посока да се помогне на Северна България.

Радио ВИДИН:

Вие сте родом от Видин, но живеете и преподавате в Свищов, отново край Дунава, свидетел сте на промените през последните три десетилетия в градовете по реката от Видин, през Свищов, Русе и до Силистра. Използваме ли пълноценно реката? Има ли потенциал туризмът по Дунав?

- Дунав в долното си течение е празна река, докато в централното и северно течение има буквално трудности да се разминат корабите, което е парадокс. Река Дунав е гранична река и като такава изисква двете страни България и Румъния да имат общи политики и общ интерес да развиват реката. На този етап и двете страни не демонстрират категорично желание това нещо да се случи, нещо повече- имаме спорове, имаме ситуации при високи води на Дунав да страдат територии и от двете страни. Немалък проблем е и това, което всички живеещи край реката изпитваме, когато стане горещо- комарите. Тук трябва да има държавни политики и от двете страни на реката, които да не създават този дискомфорт на всички. Но най-важното е икономиката, тя включва и туризъм. Хората, които искат да дойдат да се забавляват на реката, питат как да наемат корабче, как да направят разходка по реката, а няма как да отговорим положително. А и в последните 30 години удобните транспортни кораби на подводни криле, които пътуваха за четири часа от Видин до Силистра, вече липсват. Без транспорт реката ще продължи да бъде само граница.

Новите планове за интегрирано развитие на общините решават ли натрупаните проблеми?

- Тук е голямото послание на държавниците от миналата година. С промените в Закона за регионалното развитие се промени цялата концепция за регионално планиране. С плановете за интегрирано развитие кметовете бяха задължени да започнат да си говорят един с друг. Досега подходът беше "ако може всичко да е за мен, а съседът ми да се оправя". Министерството на регионалното развитие и благоустройството издаде препоръка, с която задължи кметовете в плановете за интегрирано развитие на Общината да има самостоятелен раздел "Стратегия за развитие на туризма в общината" и по този начин, надграждайки местния туристически продукт в регионален, на практика може да се говори за кохезия между общините в посока търсене на продукти, които да създават поминък, продукти, които да привличат хора от столицата, продукти, които да привличат и чуждестранни гости. Видин, Северозападна България, е вратата на нашата страна към централна Европа и е най-логично, когато тук имаме предлагане, което да е атрактивно за туристи, то да се консумира по начин, който да създава заетост и отново градовете да започнат да растат.

Имате важна роля в решението за изграждане на Дунав мост 2 при Видин и Калафат и приемане на Дунавската стратегия. Разкажете малко по-подробно за тези малко известни факти от началото на 21 век?

- В една политическа среща, която беше проведена през март 2003 година в Регенсбург- най-северната точка на реката, Бюрото на ЕНП и Европейските демократи обсъждаше като програмен документ Дунавската стратегия и как след войната в Югославия може да се помогне на балканските страни по пътя на общи проекти, обща свързаност, за да се тръгне към растеж и разбирателство, ползвайки всички дипломатически ресурси. Тогава имах възможност да бъда делегат за страната, който докладва позицията. Моята мисия като човек, роден на Дунав и който работи в университет на реката, беше да покажа, че река Дунав се нуждае от европейска воля да се инвестира в нея. Най-парадоксалното беше, понеже в Регенсбург има мостове буквално на всеки половин километър, докато при нас освен Дунав мост 1 нямаше нищо друго, и когато във визуализацията на моята презентация показах реката тук с нейния мащаб от почти километър ширина, че имаше възклицания, че това е като море. Всъщност европейските първи мъже бяха спечелени за каузата, че не само трябва да се направи необходимото за финансирането на Дунав мост 2 при Видин, но и всички останали логични възможности за транспорт през реката трябва да се използват- най-напред през фериботи, които да създадат нагласа в транспортните фирми, а в последствие да се търси и по-широкото, а именно- всяка естествена двойка градове между България и Румъния, седем локации, да има мостово съоръжение. След като при Видин и Русе вече са изградени по-скъпите мостове с ЖП-линии, останалите в порядъка на инвестиции между 50 и 100 млн. евро могат да бъдат изградени при воля на правителствата.

Къде е най-удачно да бъде посторен Дунав мост 3?

- Имаме една обективна реалност, а тя е, че бизнесът иска услуга. Нагледали сме се на достатъчно примери за километрични опашки при Дунав мост 2, което подсказва, че капацитетът на съоръжението не е достатъчен да поеме търсенето, което международните спедиторски фирми пораждат. В едно наше изследване с академични преподаватели, което имахме възможността да стане достъпно на двамата премиери- на България и Румъния, през 2019 година, се намери подкрепа и воля на правителствата от двете страни да се направи т.нар. изседване за осъществимост дали локацията Свищов-Зимнич е подходяща. Много са аргументите в полза, най-малкото това е най-южната точка на реката по картата на Европа и от там преносът на стоки и товари е най-близо до Егейско море, т.е. тук има икономическа логика. Близостта на бъдещия тунел под Шипка, трасето за скоростния път Търново-Русе са аргументи в тази посока, а и румънците планират тяхната магистрала, която е успоредна на "Хемус" Букурещ-Калафат, да премине на 25-30 километра от река Дунав. Най-важното е, че имаме и екологичен стандарт, с който трябва да се съобразим- Натура 2000. Подценяваме този проблем, но се оказва, че на изключително много места има защитени територии. Единствените локации, където няма такъв проблем, са Свищов и Тутракан.

Трите транспортни проекта- за магистрала "Хемус" и скоростните пътища към Видин и Русе, добиват оптимистична перспектива и реализация. Как си представяте Дунавска България през новия програмен период 2021-2027 година?

- Изключително позитивно. Свидетел съм от ниво "общинско планиране" чрез интегрираните планове за развитие, ниво "областни планове", ниво "райони за планиране"... Тези нови транспортни и комуникационни трасета ще влеят "жива кръв" и възможности за бизнес в Северна България. Естествено, само тези инвестиции не са достатъчни. Трябва да планираме скоростни меридиани към всеки град на река Дунав, по които пристанищата да се оживят, които да създават бизнес и с които в широкия ареал на около 200 километра от столицата с автомобил за два часа да има избор за логично пътуване на живеещите в София през уикенда в Северна България. Пандемията COVID-19 показа, че хората от най-големия и най-развит град в България започнаха да търсят имоти в провинцията. Всичко, което може да бъде достигнато за 2-3 часа пътуване, става достъпно и хората наистина търсят някъде уединение за своето семейство, а това е шанс за Северна България. При добри пътища, през уикендите може да очакваме оживление в населените места в резултат на инвестиции от хора, поели към столицата.

Идват парламентарни избори. Имате политически опит в местната власт, учредител сте и първи председател на Националната асоциация на председателите на Общински съвети. Каква очаквате да бъде България след 4 април?

- Опитът в политиката сочи, че хората трябва да запазват уважението си едни към други и в дните преди изборите, и по време на кампанията, и в дните след изборите. Трябва да знаят, че зад всеки един народен представител стоят около 10 000 избиратели, които не заслужават да бъдат обиждани. Народното представителство трябва да има в себе си мярката, уважението и консенсуса кое е приоритетно за България. А приоритетно за България е едно- развитие, растеж, поминък... Нека си поставим цел. Ние продължаваме да бъдем на последно място по показатели от държавите членки, нека се опитаме да достигнем поне този, който е пред нас. Някой ще каже, че мисията е невъзможна и би бил донякъде прав, защото нашият старт при влизането ни в ЕС, а преди това и с въвеждането на валутния борд, обективно показа защо не можем да достигнем толкова бързо средните нива. Спомнете си, че през 1997 година бяхме с 5 долара заплата. Как от такъв старт да достигнем останалите? Образно казано, на стоте метра на лекоатлетическата писта ние сме върнати с 50 метра назад и сме затрупани с камъни. Заради това трябва да имаме действително взискателност към политиците, а те да работят за по-добро здравеопазване, по-добро образование и успех на страната ни в една дигитална Европа.

Оптимист ли сте за близкото бъдеще на страната ни след изборите?

- Мъдростта на хората, които са водели тази държава, трябва да бъде в основата на консенсуса, който се надявам да бъде постигнат. Нека не забравяме, че надписът на старата сграда на Народното събрание е: "Съединението прави силата". Вярвайки в завета на Апостола Васил Левски за "чиста и свята република", вярвайки в мъдростта на нашите политици, умението им да създават консенсусни мнозинства, да се надяваме, че след 4 април България ще има сформирано правителство в бърз порядък и ще успеем, стартирайки новия програмен период, да бъдем активни, да усвояваме средствата, които ни се полагат и да се подготвяме за това, което предстои и се надявам да се случи час по-скоро- от страна в чакалнята на Еврозоната да станем пълноправен член на Европейския валутен съюз. Това е "Шампионската лига" на богатите държави.

Какво е Вашето послание към хората от Северозапада, регионът, незаслужено наричан "Северозападнала България"?

- Аз ще кажа "северозапазена". Това, което е останало като природа, като ценности, като дадености, трябва да се развива, да дава поминък. Трябва да се гордеем, че сме от Северозапада. Имаме невероятната европейска река Дунав, имаме Стара планина, имаме изключителните традиции във фолклора, в изкуството, в културата, имаме историята на Видинското царство, имаме невероятни природни дадености, Белоградчишките скали, пещерите, имаме Дунавската равнина, имаме възможността да се надяваме, че с реиндустриализация и инвестиции в пътна инфраструктура тук отново поминъкът ще се върне с темпове, на които и софиянци да ни завидят. С оптимизъм в бъдещето вярвам, че ние от Северозападна България знаем и можем как да накараме за нас да се говори с добро и даже да ни завиждат.

Повече- в прикачения звуков файл.

Споделете

Проф. Андрей Захариев: Вярвам, че за Северозапада ще се говори с добро и дори ще ни завиждат

БНР подкасти:

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Село Куделин- най-северната точка на България

За БНР

Радио Видин