Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За магията на журналистиката

Има професия, която изважда от живота ни събития, случки, празници и задъхани делници, за да ни ги напомни. Да ги знаем и да ги почитаме. Това е журналистиката, която е магия за всеки, който се е докоснал до нея и остава за цял живот в него. Ще говорим за това, с една жена, която е емблематична фигура в тази професия, повече от 50 години. Мнозина да я познават, чрез написаното от нея, като журналистка в бившия вестник "Червено знаме" и до скоро част от колектива на вестник "Видин". Това е Лора Владимирова, ето какво каза тя пред Янка Маринова:

"Аз не за първи път съм тук, в студиото на видинското радио, което много скоро, мисля че на 1 март беше, ще навърши 12 години. Една много прилична възраст, почти тийнейджърска. По принцип, журналистиката е професия, която те среща с толкова много хора, толкова много събития и  трябва винаги да си на пулса на това, което се случва. Дори в един малък град, дори и в едно по-малко село. Това някак си ти пречи да усетиш деня, как минава. Седмицата ти е разграфена. Понеделник, сряда и петък трябва да предадеш материали, а за тези материали трябва да тичаш, да ги напишеш. Всяко написване е свързано с емоции, с човешките радости, грижи."

Я.М. : Помниш ли твоя материал "Шепа украинска пръст"?

Л. В.: "Това е един много интересен случай в моята журналистическа практика. Мъжът ми работеше в украинския град Кривой рог. На някакво събитие, попитаха ме, от къде съм от България. Аз казах - от Видин. Един от инженерите там каза: бащата на съпругата му е починал в едно село Кореево, Видинско. Няколко пъти писахме и ни казват, че във видинския окръг или област, няма такова село. И тези хора не знаят, къде е гроба на бащата. Поинтересувах се, питах и се оказа, че действително в Киряево има такъв гроб - на Воробьов. Хората го почитат, грижат се за него. Мисля, че преди 3 години, ако не се лъжа, идва дори посланика на Русия, тук в Киряево, във връзка с това. И понеже гостувах на дъщерята, взех шепа украинска пръст, за да занеса на гроба. Поканихме тук Луиза Кюмел. Тя беше невероятно трогната."

Я.М.: А спомняш ли си един твой материал "Ура, аз видях къмпютър"?

Л. В.: "Това беше заглавие - закачка, защото според теорията на журналистиката заглавието е това, което грабва читателя. Дори сега, съвременните читатели, четат само заглавието. В 8-мото училище бяха направили компютърен кабинет. Преподавателката ми е позната и аз ѝ казах: "Имаш ли нещо против да отида, да напиша един материал какво правите? Чакаме ние там в кабинета, влизат децата и едно момченце се извиква: "Ура, имаме къмпютри". След това тя им зададе някаква задача, да направят нещо и пак същото момченце вика: "Другарко, ми то, моя къмпютър не ще да тръгне.". Погледна Анушка Славчева и каза: "Ми добре, как си написал ти ъгъл в задачата? Написал си го с "а", ми няма да тръгне. И тогава аз се заиграх, че компютърът не е само някакво техническо средство, че то може да учи и на правопис. Защото за мен е много важен тоя момент. Ужасно се дразня от печатни грешки и по вестници. Да не говорим надписите долу на телевизионния екран."

Я.М.: В теб ли е още празничното минало на Видин?

Л. В.: "О, да! С носталгия и в същото време без да омаловажавам, това което се прави сега, но не мога да не си спомня и "Шекспировите дни" и "Език свещен на моите деди". Това бяха национални празници.Това не бяха празници само за областта. Дори и кантатно-ораториалната музика. Понеже казах "Език свещен на моите деди", си спомних, че точно тогава беше учредена тази литературна награда на името на Михалаки Георгиев. Много ми се ще, отговарящите за тази награда, да я обновят. Не е чак толкова сложно и не е чак толкова скъпо. Имаме прекрасни поети. Имаме много добри разказвачи. Да не говорим и за Белоградчишката поетична обсерватория, за тържествата в Кула, за пленерите. Защо, някак си престанахме да взимаме от онова, което е минало доброто. Всяко ново нещо е добре забравеното старо. Няма да забравя онези три дена празници на художествената театрална самодейност в Раковица. Дори идваха от други места, не само от Видинска област. По повод на този "Език свещен" - национално мероприятие, ние направихме едно шествие с факли до паметника на свободата. Спомням си, че тогава нямах нито диктофон, нито някакъв магнетофон. Трябваше да записвам тези неща. Записвах на светлината на факлите, за да мога след това да направя репортаж. Бях много стриктна в това, какво говорят хората. Боли ме това, че Видин е единствения областен град, който няма център за работа с деца. Моят основен принцип в журналистическия стаж, така да се каже, е било да се вслушвам в това, което човека споделя с мен. Да се опитам, да съм съпричастна към неговия проблем или пък към неговата радост, която той изпитва. За мен всеки материал, е бил някакво изживяване, някаква емоция. Може би не толкова специално, но е било като откривателство на нещо ново. Ако ти кажа, че сънувам, че не съм си приготвила материалите, примерно в понеделник, за да ги предам на заместник главната ми редакторка, или че съм тръгнала на някъде и не мога да стигна или не мога да намеря тоя човек, при когото трябва да отида, сънувам. Аз мисля, че няма в областта селце, където да не сме били. Работехме много добре заедно вестника и радиото. Взаимно си обменяхме теми и събития, защото в крайна сметка, не винаги можехме да присъстваме на всичко."

Я.М.: Нашето Видинско национално радио е в навечерието на своята 12-годишнина. Радваш ли се на нашето радио?

Л.В.: "Безспорно! Спомням си, когато го откриха, това беше една наша мечта. Ние бяхме един от малкото областни градове, които нямаха регионално радио. Няма да забравя Ванко Иванов, лека му пръст, който така се радваше. То започна много силно и продължава много силно. Работят млади и много енергични журналистки и журналисти, но нека да не забравят едно нещо, от тях не започва всичко. Човек трябва да направи всеки миг от деня си, някак си резултатен, или поне значим, или поне запомнящ се. Пожелавам това на слушателите на радио Видин."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще има ли сняг тази зима

Защо настоящата зима ще бъде по-студена от миналата? За да отговори на този въпрос климатологът проф. Георги Рачев обясни, че трябва да има база за сравнение. Миналата година не е база за сравнение, защото тя беше най-топлата зима откакто съществуват метеорологични наблюдения в България с температури почти 3 градуса над нормата.  "А съвременната..

публикувано на 28.11.24 в 16:37

Село Ослен Криводол с награда от екологична кампания

Село Ослен Криводол в община Мездра получи първа награда в категорията "Най-малкото населено място с голямо въздействие" в кампанията "Искам да съм полезен... рециклирай ме!" за 2024 година и парична награда от 1000 лева. Населеното място за втора година участва в инициативата, разказа Диана Иванова- председател на местното читалище "Развитие..

публикувано на 28.11.24 в 16:33

Всеки квартал на Враца ще има свой цвят при изцъфтяване на дърветата

Засадени са още 500 дървета и храсти във Враца. В поредната инициатива на кампанията "Зелена Враца" бяха озеленени кварталите:  "Дъбника", "Сениче", "Младост", "Медковец", "Металург", "Самуил", "Бистрец" и "Кулата", както и централна градска част. Новозасадените дървета са липа, акация, японска вишна, индийски люляк, розова акация, див рожков,..

публикувано на 28.11.24 в 16:29
Проф. д-р Николай Овчаров

Проф. Николай Овчаров: Видинското царство е просъществувало до 1422 година

Днес на терена на разкопките на Античния римски град Бонония във Видин ръководителят на екипа доц. д-р Здравко Димитров представи информация за проучванията. Над 200 находки са открити за краткия период от разкопките през този сезон, като те продължават. На събитието присъства и изтъкнатият български археолог и специалист по Средновековна история..

публикувано на 28.11.24 в 15:34

Шкумбата в "Час при зъболекаря"

Известният български комик и шоумен Димитър Туджаров - Шкумбата гостува в рубриката "Час при зъболекаря". Той се върна години назад, за да си спомни първата си среща със зъболекаря и я определи като много трудна: "Вътре нещо бучеше: бзззз... Не беше страшно, но втори път гледах да не отида на зъболекар и си миех зъбите всяка сутрин, даже и..

публикувано на 28.11.24 в 12:25
Майкъл Флетли

В "Музикална зона" на 28 ноември 2024 слушаме Ронан Хардиман

Ронан Хардиман е ирландски композитор, роден в музикално семейство, където трите му сестри и един брат свирят на традиционни ирландски инструменти. Стартирайки с поп и рок музика, по-късно се ориентира към материал, следващ ирландските традиции. Един от върховете в творческата му кариера е създаването на музика за спектакъла на Майкъл Флетли..

публикувано на 28.11.24 в 09:00

Подпомагат млади фермери и малки земеделски стопанства

По две интервенции от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони могат да кандидатстват земеделските стопани. Отворен е приемът на заявления за подпомагане на млади фермери и на много малки земеделски стопанства. До дни се очаква да бъде отворен приемът на заявления за стартова помощ и за нови земеделски стопани. Проектните..

публикувано на 27.11.24 в 17:45