Покаянието – правият и истински път към спасението

Втората подготвителна неделя към Великия пост се нарича Неделя на Блудния син. Днес се чете тази, известна на всички притча от Евангелието. Притчата – това не е просто разказ или повествование – това е поучение. В милосърдния баща ние виждаме нашия Отец Небесен, Чието милосърдие е безгранично, безпределно, безкрайно и непостижимо за нас немощните и неразумни човеци. По-малкият син поискал от баща си своята част от имането и се отделил от баща си, напуснал бащиния дом, където той бил сит, облечен и стоплен от вниманието, грижата и любовта на баща си.

Някъде в далечна страна, прекарвайки времето разпътно, той похарчил всичко и се оказал беден и гладен. Опомнил се, той решава да се върне при баща си и да помоли да го приеме като последен роб, не считайки себе си достоен вече да се нарече син. И баща му не го прогонва, което би било справедливо, може би, по нашите разбирания, а го приема в своите обятия като любим син. Той сам отива към него да го посрещне, без да дочака той да влезе в дома. Той иска да донесат достойни одежди, да го обуе в най-добрите обувки и да му надене на ръката пръстен като знак на синовството.

От това е видно, че бащата оставал все така любящ баща и тогава, когато малкият му син живял в неговия дом, и тогава, когато си тръгнал от него. И тогава, когато водел блуден живот, разпилявайки получената част от бащиното имане, и тогава, когато бил в нищета и гладен пасял чуждите свине, и тогава, когато се завърнал с разкаяние. Бащината любов не се променяла. Така и нашият Отец Небесен обича всички нас с неизменната Си Божествена любов.

Така верни чада на Църквата ли сме или блудни синове и дъщери? От Бога са ни дадени таланти и способности за благодетелен живот, за обработване на Нивата Христова, за съработничество с Христа Спасителя в лоното на нашата православна Църква, в дома на нашия Отец Небесен. Но ние като блудният син "в страна далечна" прахосваме сили и време в разпътен бездуховен, безполезен живот. Но притчата за блудния син ни дава надежда и утешение. Тя ни напомня, че и нас ни очаква Небесният Отец, че Неговата Божествена любов към нам е неизменна и винаги Господ е готов да ни приеме в Своите обятия. Ние трябва само да дойдем на себе си, да се опомним, да осъзнаем своето положение на блуден син, за това и са ни дадени предстоящите дни на Великия Пост, за да се върнем в своето синовно достойнство, считайки себе си за недостойни и от цялата си душа да произнасяме молитвата: "Отче наш... да се свети Твоето име, да бъде Твоята воля. Амин."

Протойерей Борис Павленков

В рубриката "Съвременна Библия" - наскоро БНР публикува информация и кратък коментар за интересно явление. Търсенето на думата "молитва" в интернет е достигнало своя пик за последните пет години. Датският университетски преподавател Джанет Бенцен потвърждава старото наблюдение, че в кризите си хората прибягват до молитвата. Това, за учудване на мнозина, го прави и човекът от технологичния и залят с наука 21 век. Всъщност фактът, че се обръщаме към Бога в критичните си мигове е напълно библейски. Притчата за блудния син ще ни припомни за две молитви на човека: първата - да си тръгне от Бога, втората - да се върне. По средата, както разбираме и от собствен опит, стои кризата.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.