Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Колко пари са ни нужни месечно, за да живеем нормално?

Снимка: Радио Видин

2 542 лева са необходимите средства за издръжка на живота на 4-членно домакинство от двама възрастни и две деца, или малко над 635 лева на човек. Това сочат най- новите данни на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Увеличението на общата стойност за издръжката на живота е с близо 25 лева от началото на годината, като основната причина за ръста е нарастването на цените на хранителните стоки, показва изследването. Нарастват цените на стоките от първа необходимост, които традиционно присъстват на българската трапеза и имат по-високи нормативни разходи в потребителската кошница за издръжка на живот. За домакинствата с ограничено потребление, особено в условията на пандемия, нарастването на тези стоки от първа необходимост означава, че се свива бюджетът в други разходни пера, а това обикновено е в образование, здравеопазване, облекло и обзавеждане. Потърсихме Виолета Иванова, служител на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ: 

"Повече от 30 години Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ провежда това изследване, като на всеки три месеца посочва резултатите и какви са необходимите средства за издръжката на едно четиричленно домакинство, включващо двама родители и две деца. Самата методология се базира на потребителска кошница, в която са разпределени нормативните разходи за това четиричленно домакинство .... В района на Видин средната работна заплата е близо 35% по- ниска от средната за страната. Да, разнопосочно е мнението за голяма част от българските домакинства в зависимост от това в кой регион живеят. Важното е че близо 65% от българските домакинства не могат да достигнат необходимите средства за издръжка на живота."- обясни Виолета Иванова, служител на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

Каква е ситуацията в Северозапада? Заплатите във Враца и областта са сред най- високите не само в Северозападна България, но и в страната, показват данните на Националния статистически институт за четвъртото тримесечие на 2020 година. Информацията допълни Жоро Александров:

"Статистиката е от четвъртото тримесечие на миналата година. За сравнение във Видинско заплатите са най-ниски измежду трите области в региона. При средно месечно възнаграждение за страната от 1 442 лева в крайдунавската област тя е под 1 000 лева. За регион Монтана средната заплата е 1 103 лева, а единствено във Врачанско - над средното за страната и достига до 1 549 лева. От статистиката обаче не уточняват, че разликата идва от високите месечни възнаграждения, които се получават в АЕЦ "Козлодуй", които "помпат" цифрите. Сравнено със заплатите в София във Видин и Монтана хората получават с около 1 000 лева по- малко. Най-високи са заплатите в сектора  за създаване и разпространение на информация и творчески продукти- 3 346 лева. В сферата на финансите и застраховането те достигат до 2 250 лева. Работещите в електроразпределителните, газовите и топлофикационните дружества вземат средно по 2196 лева. Най- ниско платени са хората в хотелиерския и ресторантьорски бизнес. Там средното възнаграждение се изчислява на 787 лева."

Какви показват точните цифри за видинска област? Потърсихме Цветан Цветков, началник отдел Видин към към Териториалното статистическо бюро Северозапад:

"Средната брутна месечна работна заплата за четвъртото тримесечие в област Видин е 964 лева. Съответно за обществения сектор тя е 1 165 лева и в частния сектор е 810 лева. Има едно увеличение на средната брутна работна заплата за областта с около 90 лева."- обясни Цветан Цветков.

От началото на годината минималната работна заплата в страната бе повишена на 650 лева. Достатъчни ли са тези средства и какво се случи с работните заплати на работещите в частния сектор? Потърсихме за коментар работодател от българския Северозапад. Разговаряме с Диана Върганова, управител на дружество във Враца, занимаващо се с проектиране, производство и асемблиране на електронни изделия:

"Ние все пак успяхме да задържим персонала, независимо от трудностите и от това, че ние изнасяме голяма част от продукцията си на запад. Най- големият срив беше през миналата година, когато тотално западът беше в локдаун, три- четири месеца и от това ни паднаха поръчките ... Заплатите ги увеличихме с 5% просто нямаме възможност с повече да ги увеличим, тъй като поръчките ни все още не вървят така, както очакваме."- обясни Диана Върганова.

Кирил Кирилов попита видинчани на какво ни научи пандемията и станахме ли по- пестеливи? 

"Зависи какво харчим и как живеем. Ето например едната ми дъщеря е с 2 000 лева, плащат заем, с малко дете, а аз съм с пенсия 300 лева. Като сложиш лекарства и платиш тока и какво остава ... Четиричленното семейство за мен е нормално 3 000 лева, защото това са две деца, мъж и жена. Видин си е с цените като в София и всички останали градове, дори и нашият е по- скъп ... Живеем на прага на да не кажем бедността, но на този праг и като мъж имаш отговорността и трябва да поддържаш тези четири човека." - коментираха видинчани. 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Има ли път за младежите от приемни семейства след училище

Последният звънец в училище е началото на пътя към сбъдването на мечтите за Деница, Огнян и Марио . Отраснали са в приемни семейства и имат тяхната подкрепа, за да направят своя избор. Деница завършва Гимназията с преподаване на чужди езици "Йордан Радичков" във Видин. Заедно с Огнян тя е сред младежите, включени в президентската инициатива..

публикувано на 20.03.25 в 12:21

Успя ли бойкотът на хранителните вериги?

Държавата ще се намеси в пазарната икономика и ще определя минималните и максимални надценки между фермери, изкупвачи и търговски вериги, като тепърва ще се фиксират надценки от 10 до 20% за 22 хранителни продукта. Това стана ясно от заявка за Законопроект на аграрното ведомство. Наред с това правителството ще се опита да въведе задължителни..

публикувано на 19.03.25 в 10:45

"Синя България": Само обединена десница може да оттласне българската политика от дъното

Преформатирането на състава на Народното събрание разтърси за пореден път политическия живот у нас. Доверието в изборния процес и в политическата класа в България удари дъното. Това коментира във Видин д-р Петър Москов , лидер на партия "КОД" и представител на коалиция "Синя България":  "Ако до този момент в българското общество имаше абсолютната..

публикувано на 18.03.25 в 13:57

Андрей Вълчев: Решенията на КС и ЦИК по никакъв начин не повишиха доверието в изборния процес

Близо пет месеца след парламентарните избори, Народното събрание увеличи броя на партиите в състава си . "Величие" влиза в 51-ия парламент с 10 депутати, реши Централната избирателна комисия (ЦИК) след постановление на Конституционния съд, което променя резултатите от изборите за Народно събрание проведени на 27 октомври 2024 г. Парламента напускат..

публикувано на 18.03.25 в 12:28

Промяната на потребителското поведение- гаранция за повече и по-достъпни блага

Потребителите трябва да бъдат уверени и подкрепени в своята централна роля за нужните още днес промени, които да гарантират наличието на достатъчно и достъпни за всички ресурси в утрешния ден. Необходима е фундаментална трансформация в начина, по който произвеждаме, разпространяваме и консумираме храна. Това заяви Габриела Руменова от платформата..

публикувано на 17.03.25 в 13:54
Ивайло Иванов, кмет на с. Долна Вереница

Кметът на Долна Вереница: Болно ми е, че се изгуби връзката със селото

Долна Вереница е малко, живописно село, едно от близките до Монтана, само на около 7 км. Това, че е близо до града, е и причината много млади семейства да си закупуват къщи и да избират спокойствието на селския живот, пред шума на града, дори към момента, броят на местните е по-малък, за сметка на придошлите в последните години. Животът в Долна..

публикувано на 14.03.25 в 12:04
Павел Петков

Павел Петков: Нужни са промени в Изборния кодекс, за да се сведат до минимум грешките

Необходими са промени в Изборния кодекс, за да се сведат до минимум грешките при преброяването на резултатите. Това коментира Павел Петков, бивш председател на Районната избирателна комисия във Видин по   повод делото в Конституционния съд за законността на изборите за 51-во Народно събрание. Павел Петков обясни и възможните причини за..

публикувано на 13.03.25 в 15:10