Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Видинска област продължава да губи населението си- какво е бъдещето на региона?

Снимка: Светослав Цветанов

За последните десет години- между 2009 г. и 2019 г., Северна България е изгубила една пета от населението си, а специално Видинска област- около 25 на сто. Това бе отчетено от Института за пазарна икономика при представянето на прегледа за областното икономическо развитие на този район от страната. В Северна България, единствено Варна има прираст на населението, но той не е естествен, а механичен. Като цяло в България няма нито една област, в която да има естествен прираст на населението. Във Видин, Враца и Монтана, обаче няма дори механичен прираст. Най-тежко е положението във Видин, където всяка година се губят по 16% от населението. Според икономистите, липсата на добри пътища и поминък в Северна България определено влияят негативно върху икономическото развитие. Разговаряхме с Адриян Николов от Института за пазарна икономика:

"Да, 1/4 е наистина най- бързия спад на населението, който се вижда изобщо в която и да е област на страната. Не мисля, че има някакви изгледи тази тенденция да се обърне, още повече, че и в момента сме изправени пред преброяване на населението, което за жалост се отложи за септември. Напълно възможно е дори то да установи, че спадът е по- голям от този, който виждаме в момента от оценките на НСИ ... Когато и естественият и механичният прираст са негативни няма как да очакваме да се случи нещо друго. Лошото е, че тези неща обикновено се развиват спираловидно, тоест колкото повече се влошава естествения прираст толкова повече ще се влошава той и в бъдеще и единственото нещо, което би могло да го разреши е някакъв моментен приток на много нови и млади хора, които на този етап няма как да се насочат към Видин."- обясни Адриян Николов от Института за пазарна икономика.

Какво казва статистиката? В края на 2019 година населението на видинска област наброява 82 835 души или това показва спад спрямо 2009 година с 23.3%, уточни Цветан Цветков, началник отдел Видин към към Териториалното статистическо бюро Северозапад:

"Населението през 2009 година, към 31 декември за област Видин е било 108 067 души, докато към края на 2019 година е 82 835 души или в абсолютни цифри това са 25 232-ма души. Спадът на населението се дължи на отрицателния естествен прираст, който се дължи първо на ниската раждаемост в областта и съответно високата смъртност. Другият показател, който влияе директно е отрицателния механичен прираст, дължащ се на миграцията. Най- драстично е намаляването на населението в най- малката община на територията на областта, а това е община Бойница. Намаляването е с 49.3%. Обяснимо най- малко е намалението в община Видин, там населението от 66 126 души през 2009 година е намаляло до 52 554 души през 2019 година."- поясни Цветан Цветков.

Попитахме видинчани коя е основната причина за намаляване на населението в региона и има ли формула, която би подпомогнала разрешаването на този проблем:

"Безработицата е голяма, няма работа за младите хора. Време е и държавата да вземе някакви мерки, не може ли както едно време имаше гранични райони и даваха големи заплати, не може ли чрез разпределение да ги задължат ... Тук имаше работоспособно население, направи гьол, а жаби ще се намерят и стига сме се оправдавали с това, че няма работна сила."- коментираха видинчани.

Как реагира бизнесът на представения от Института за пазарна икономика преглед за областното икономическо развитие на този район от страната. Анжела Каменова разговаря с Красимир Кирилов, председател на Видинската търговско- промишлена палата:

"Причините са още от началото на демокрацията, още през началото на 90-те години на миналия век. Основната причина, според мен е нехайството и безхаберието на политиците, които е трябвало да свършат някоя и друга работа, на не са я свършили. Приватизацията можеше да бъде направена по по- добър начин и това щеше да се отрази много добре на нашия град."

Емил Кирилов, родом от Видин, от години живее и работи заедно със семейството си в столицата. Той е завършил "телекомуникации" в Техническия университет и в момента се занимава с изработката на хардуерни продукти. Това е една от неговите страсти. 

"Специално при мен така се получи. Започнах работа още през студентските си години и някак си човек остава и се устройва. Според мен самото напускане отначало води до това човек по естествен път да сее настрои и да остане ... Сега за връщане не съм сигурен, но за оставане- да, защото аз го гледам от моята гледна точка. Ако аз трябва да се върна, това е вече много трудно, чисто логистично вече. Един човек на 25 години, който е завършил университет и работи от разстояние, напълно е възможно да се върне обратно."- каза Емил Кирилов.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Говежда - село със златни хора и история

Говежда е село в община Георги Дамяново, на 31 км от областния град Монтана, високо в планината.  То се е разположило в долина на горното течение на река Огоста, която минава през него, изградени са два бетонни и два въжени моста. Името на селото възниква от факта, че тук са се отглеждали много животни, крави и овце. Но не е само..

публикувано на 04.04.25 в 12:00
Архимандрит Никанор

Архимандрит Никанор: Вероучението се превръща в час по политическа подготовка, ако не е истинско

Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания.  Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират  въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...

публикувано на 03.04.25 в 10:00
НВП Видински митрополит Пахомий

Митрополит Пахомий: Съвременните деца имат потребност от православната религия

Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания.  Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...

публикувано на 03.04.25 в 10:00

Ще се отрази ли на икономиката на Северозапада новото райониране?

Министерският съвет определи нов обхват на регионите за планиране от ниво 2 в Република България, който Националният статистически институт (НСИ) ще представи на Евростат за одобрение. В Решението на Министерския съвет се предлага обособяването на четири региона за планиране от ниво 2: - Северен, включващ областите Видин, Монтана,..

публикувано на 02.04.25 в 10:45

Любен Иванов: Новият бюджет отваря старите корупционни вратички

Бюджетът за тази година бе обнародван в Държавен вестник и вече официално е в сила. Заложеният бюджетен дефицит от БВП е в размер на 3%. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 18,9 млрд. лв. В Бюджет 2025 са заложени приходи в размер на 90 млрд. лева, а разходите са 96 млрд. , което прави дефицит от 6..

публикувано на 01.04.25 в 12:06

Какви са задачите за общините след приемането на държавния бюджет

Кметът на Мездра Иван Аспарухов участва в съвместно заседание на две постоянни комисии на НСОРБ. Постоянната комисия по стратегическо развитие на местното самоуправление (ПКСРМС) участва в съвместно заседание на Постоянната комисия по финанси и бюджет (ПКФБ) на НСОРБ . Сред основните теми на двудневния форум бяха: Задачи за общините след приемането..

публикувано на 31.03.25 в 14:11

Кметът на село Карбинци: Дотук стигнахме от безхаберие

Днес продължаваме да търсим причините, породили обезлюдяването на Северозапада и даваме конкретен отговор с пример на поредното село от този регион. В рубриката "Добро утро, кмете", днес ще посетим село Карбинци в община Димово.   През селото минава Медовнишка река , която извира от подножието на Венеца при местността Топилото. Друго интересно..

публикувано на 28.03.25 в 14:00