Етнографът Йорданка Манкова: "Имах щастливата съдба да работя нещо, което ми харесва"

"Комплексът беше откриван поетапно. Най-напред беше открита къщата на Димитраки Хаджитошев, след това експозицията, която посветихме на Мито Орозов, на първия индустриалец в града ни, майстора на файтони, които са разнасяли славата на врачани навсякъде. Показали сме в къщата на Иван Замбин три експозиции, които представят местните художествени занаяти... Показали сме възстановка на една златарска работилница... Една експозиция разгърнахме в по-ново време, посветихме я на света на детето, на селското и градското дете. Тя е единствена в страната ни."

 
РАБОТА НА ТЕРЕН

"Самото събиране на информация никак не е лесно. Трябва първо да имаш подход. Трябва да обичаш работата си и да изпитваш уважение към тия хора, които са пренесли през годините това народно знание, тая народна мъдрост, това песенно богатство. И това те кара да забравяш всички неудобства..Трябва да умееш да предразположиш хората, да им влезеш в душичките, да ги изслушаш, ако трябва за болестите им, за лошите им снахи и после да си прибереш онова, за което си тръгнал. Сладко занимание е работата на фолклориста, на етнографа. Това е сладко занимание, защото виждаш как хората, при които отиваш, дълбоко оценяват ролята на това свое народно знание, на песента например... Запазила съм спомени за едни чудесни хора, които са дълбоко свързани с традиционната ни култура, които са съпреживявали тази култура. Това е времето, в което те все още пазеха спомен в поетичната си памет за своите празници и за своите обичайни практики... Сега вече не можеш да намериш такива информатори..."

"В този архив има над 5 000 музикални записи на фолклор, на народни песни, има записи на приказния фолкор, пословици, поговорки, гатанки, близо 100 архивни единици на различни селища, в които са постъпвали и са събрани материали  за митологията, над 500 страници изворов материал за народната медицина. Това е народописан архив, който слава Богу, че е направен. Много трудно беше, вижте какъв обем материали, а всичко това трябва да се обработва, да се свали от магнетофонната лента, да се напише на машина, да се архивизира... В един Регионален музей, където работят двама етнографи, където регионът обхваща 145 селища, където трябва и събирателска работа и проучвателска работа, и популяризаторска работа и екскурзоводска, да подготвяш изложби, така че усилия са хвърляни и в същото време съм се опитвала да си готвя научните интереси. Много съм работила по темата за жътвата, за нивата, за жътварските обичайни практики. Работила съм много в областта на традиционната медицина и имам научни публикации. Аз съм от авторския колектив на издадената през 2003 година "Енциклопедия по традиционна народна медицина", издание на БАН и там имам 67 статии, посветени на традиционната органотерапия. Работила съм по историческите корени на народната медицина, регистрирала съм различни видове на народолечението във Врачанско. В областта на фолклора също съм правила тематични разработки, една от които е за Христо Ботев и четата му."

"Водата има памет в народната ни култура до такава степен, че злосторни деяния продължават да бъдат наказвани от водата, че тя се отдръпва, тя изчезва, тя наказва по този начин. Аз започнах най-напред от водата в обредния свят на българина, защото тя навсякъде присъства като обредна субстанция, тя е фактор животоопределящ."

"Започнах с едни очеркови материали, които обединих, за изявени народни певци, инструменталисти, лечители, в едно книжле, което излезе 1992 година "Като злато пресеяно". Заедно с това продължаваше проучването ми за жътвата в представите на народа ни. Това излезе в книга "На душата да облагнее" 2006 г. "Култът към водата" излезе 1996 година, това е дисертацията ми, която доразработих малко. И последното ми издание през 2012 година подбор на народнопесенни образци, които да представят песенното наследство на регион Враца. Една от целите ми беше да докажа, че в този регион съществува чист архаичен изворов  фолклор и тука, на територията на регион Враца.  "Иманье без довършванье" включва от тези 5 000 образци съм публикувала около 700 народнопесенни видове, към сборника има и диск... Сборникът е много ценен особено за читалищата, които нямат богат песенен репертоар. Това е задължение на етнографа, защото професията на етнографа изисква пълна отдаденост и в същото време изисква любов към хората, с които се среща."

Повече може да чуете в звуковия файл.