Малък на ръст, но голям в покаянието

"Йерихон, палмовият град, отново бе развълнуван. Вестта за  изцеряването на слепия просяк Вартимей разтърси целия град. Христос Пророкът, Праведникът, Благодетелят - приятел на отрудените и презрените - на път за Йерусалим щеше да мине през техния богат с цветя и плодове град - резиденция на властници и царедворци.

Пъстра върволица, море от народ задръсти улиците. Сърцата се вълнуват. Всички искат да видят Иисус. Сред навалицата задъхан един дребен на ръст човек прави неимоверни усилия да се промъкне напред, за да види и той Иисус. Това е известният на всички и мразен от всички грабител и лихвар, началникът на митарите Закхей. Той бе слушал за Христос, за Неговото възвишено учение, за любовта Му към грешниците и митарите, за Неговите чудни дела. Не празно любопитство, а съдбовна тревога на сърцето го бе довела сред тълпата народ. С измама и грабеж той бе натрупал голямо богатство. В него бяха изчезнали завинаги основните тонове за честит човешки живот: правда, мир и радост. Правдата бе потъпкана с безправие и жестокост. Закхей нямаше мир. Сълзите на несправедливо ограбените от него бедни люде, воплите на вдовици и сираци тревожеха съвестта му. Той нямаше радост. Това противоречие между богатството и външния блясък, от една страна, и вътрешната духовна нищета - от друга, създаде тази съдбовна тревога в сърцето на митаря. С такава душевна нагласа и вълнение Закхей желае да види Иисус. Сред буйно придошлия човешки поток той съобразително взема едно странно решение. Изтичва напред, покачва се на една смоковница край пътя, за да види от там Иисус. Закхей, бирникът - сребролюбец, е оставил грижата за своето богатство и земната суета. Той не се смущава от враждебните погледи и от презрителната човешка оценка. От смоковницата - дървото символ на разкаяние, той копнее да види Иисус.

От височината на дървото, след вглъбен размисъл Закхей вижда в Христос въплътената Божия любов и святост. Но и Христос, величествен и кротък, вижда Закхей. "Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: "Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти" (Лука. 19:5). Иисус видя искреното разкаяние и решителния преврат в душата на Закхей. Благословена спасителна среща! Христос отново върна мира и радостта в сърцето на Закхей. По думите на св. евангелист "той бързо слезе и Го прие с радост" (Лука. 19:6).

През низа на изминалите 20 века и днес Христос чука на дверите на човешките сърца. Той желае да посети нашите домове. Подобно на евангелския Закхей да Го приемем като най-скъп Гост, за да стане Неговото божествено посещение наша радост и наше спасение. Амин."

Ставроф. ик. Димитър Йорданов

В рубриката "Съвременна Библия" – близо два трилиона е похарчил светът за оръжия по време на пандемия. Какво говори тази статистика за света, в който живеем? Нека си спомним историята за меча на Голиат и прашката на Давид! Победата явно не беше за първенеца в надпреварата в световното въоръжаване. Дали тази библейска история описва изключение или ни открива правило за света, в който живеем?

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.