Събитията, които белязаха 2020 година

Коронавирусът все още е тема номер едно в световен мащаб. В България първият случай на заболял бе доказан в началото на март, а във Видин- месец по-късно. В страната бе въведено извънредно положение. Сложихме маски, ограничихме социалните контакти, затвориха училища, университети, молове, заведения, дори градовете. Свикнахме ежедневно да слушаме за случващото се от брифинги на Националния оперативен щаб. Събития, които не на шега уплашиха доста хора.

"Този вирус ще има "опашка" години наред, надявам се България да успее да се изправи на крака. Това е изпитание на нашите западни ценности- за свободата, за демокрацията. Ще бъде и икономическо изпитание. И, разбира се, има едно психологическо изпитание, ще видим как обществото успява да оперира в такъв порядък", коментира тогава ситуацията политологът Първан Симеонов.

"Точно в такива случаи няма нужда да се самоизолираме в буквалния смисъл. Да, спазвайте тези инструкции, които са дадени, те са важни за защитата на нашето собствено здраве и това на близките ни, но такава тотална изолация- хората дори спряха да се ръкуват, идва някакво враждебно поведение, а кому е нужно това?",  анализира психологът Валери Димитров.

Още през март, в началото на епидемията в България, опитахме да разберем какви ще са по-дългосрочните негативни последици от пандемичната криза. Народният представител от БСП Цветан Топчиев предрече тежка икономическа криза:

"След пандемията ще дойде по-страшното- много хора, малкият и средният бизнес ще са фалирали, няма да имат средства."

Владимир Тошев от управляващата партия ГЕРБ също очакваше пандемията да се отрази негативно на българската икономика:

"Да сме единни, задружни, но и дисциплинирани, което не е най-силното качество на българина. За спасението на нацията, много неща, които ни се струваха неотменима даденост, като свобода на придвижване, свобода на говорене, свобода на работа..., за да оцелеем физически, трябва да бъдат временно ограничени. Ще се върнем назад икономически, защото доста неща в момента не работят, но по-важното е да оцелеем. Ще се преборим заедно и ще продължим заедно напред."

Заради пандемията търсехме отговори на въпросите защо се случи така, виновно ли е човечеството, грешим ли някъде...? Обърнахме се за съвет към съвременните мъдреци.

"Отдавна споделям предчувствието си, че разумът е ракът на природата, че разумът унищожава организма- света, който го е създал. Със своето нахалство, със своя краен егоизъм, особено напоследък, човекът разрушава света, който го е създал и който поддържа живота на цялото човечество. Мисля си, че тази пандемия е отклик на това човешко безумие... Нужни са ни два-три чифта обувки, а някои хора, които имат хиляди. Това е изразходване на излишна енергия, на излишен труд и най-вече- на суровини, които не са безкрайни", смята писателят Владимир Зарев.

В подобна посока са разсъжденията за световната пандемия и на писателя от Монтана Мартен Калеев.

"Лесно е, когато човек е млад, здрав, богат и свободен, но в случая не е така. Този блян много често се съчетава с лекомислие, с желание да се осъществи сега и веднага. Заради това сега ни е толкова трудно. Отвикнахме да се съобразяваме не с егото си, което е ясно с какви нагласи е, а с останалите...."

Църквата също не остана встрани от проблемите, които съпътстваха 2020 година.

"Нашето послание е винаги това, което Господ отправя към всички човеци: "Покайте се, защото се приближи царството небесно." Имайки предвид колко е кратък животът, имайки предвид, че нищо трайно и нищо вечно няма тук на земята. Да не се поддаваме на паниката. Както при всяко едно изпитание, нека се вслушаме какво препоръчват експертите, да вземем предпазни мерки, защото това показва, че имаме отговорност към самите себе си и така ще имаме надежда, че Бог ще се погрижи и за онова, което не е в нашите сили", препоръча Видинският митрополит Даниил.

Около COVID пандемията се разразиха и редица конспиративни теории, които намериха благодатна почва особено в социалните мрежи и интернет пространството. Социологическите проучвания показаха, че българинът е склонен да вярва на подобни твърдения.

"В няколко от популярните конспиративни теории, които се въртят в общественото пространство, а именно че коронавирусът е биологично оръжие, че е изкуствено създадена болест, за да печелят фармацефтичните компания, имаме мнозинство от българските граждани, които изразяват по-скоро съгласие с тезата. По всичко личи, че има нещо в коронавируса, което не могат да си обяснят по естествен път и търсят обяснение в някакво задкулисие. Очевидно голяма част от българите не смятат този вирус за особено опасна болест, които може да създаде определени проблеми заради подценяването на опасността", каза Димитър Ганев от агенция ТРЕНД.

Журналистът и университетски преподавател Ралица Ковачева също коментира в ефира на Радио Видин феноменът фалшиви новини и дезинформацията около COVID кризата:

"Нищо, което сега виждаме като сюжети и което се разпространява в момента като дезинформация, свързана с пандемията, не е ново. Това са стари, претоплени сюжети, които много успешно се префасонират, нагаждат се към ситуацията и се използват отново. Много е типично за хората, че те искат, очакват да получат прости обяснения на сложни неща. Сега, като не разбираме какво се случва, искаме да получим едно обяснение, което да е валидно и да обяснява всичко, което се случва. Това едва ли е възможно в този твърде сложен свят."

Освен с пандемията, 2020 година ще се запомни и с протестите, които продължиха няколко месеца. Народното недоволство катализира след акция на лидера на "Да, България" Христо Иванов край лятната резиденция на почетния председател на ДПС Ахмед Доган, охранявана от служители на НСО, един от които захвърли българското знаме.

"Това вбеси хората, защото това е човек, който през цялото време отказваше да си признае, че е държавен служител, а поруга един от най-важните държавни символи. Това е много ясен символ за начина, по който функционира в момента българската партийна върхушка. Но се оказа, че на хората вече им е писнало, писнало им е да ги управляват хора, които те реално не виждат. Чашата преля, когато прокуратурата влезе в президентството, след като държавният глава обяви, че това са служители на НСО", обясни Александър Кръстев от "Да, България".

Журналистът и влогър Асен Генов е сред най-активните участници в протестите от 2013 година, потърсихме го за коментар на случващото се в страната седем години по-късно:

"Тогава обществото наистина не постигна своите цели, а сега, ако питате дали има риск отново да изпаднем в такава безпътица след изборите, категорично има такъв риск."

Северозападът не остана встрани от случавщото се в столицата. И тук, макар и по-малобройни, също имаше протести.

"Дали протестиращите ще бъдат изиграни? При тази система, която в момента действа в България, със сигурност ще бъдат изиграни. Пак ще си продължат кражбите от фондовете, пак ще има заведени дела в чужбина... Ние искаме смяна на системата. За да бъдеш свободен, трябва да се бориш постоянно за тази свобода", смята Ненчо Нешев, инициатор на протестите във Видин.

Ако не друго, то протестите показаха, че в България вече се утвърждава силно гражданско общество и че бъдещите управници, които да са те, ще трябва да се съобразяват с обществото и да знаят, че всяка грешка може да изкара отново хората на улицата. Това смята Илия Миладинов, част от протестиращите в Монтана.

Надеждата е в младите хора, които са израстнали като граждани на Европейския съюз и не носят товара на близкото разделно за страната ни минало. Такова е мнението на Искрен Дилов, протестиращ във Враца.

Ще постигне ли целите си протестът?

"Не съм оптимист в това отношение. Протестите са един добър начин за регулация и контрол над всяка власт", коментира социологът от агенция Галъп Светлин Тачев.

Безспорно една от най-важните теми за Северозапада през миналата година бе стартът на реалното строителство на мечтания нов магистрален път Видин-Ботевград, който да направи много по-бързо, удобно и безопасно пътуването към вътрешността на страната и към Дунав мост 2. Вече активно се строи участъкът Мездра-Ботевград, а само преди дни бе дадено разрешението за строеж и на началото на пътя- 30-километровия учъстък Видин-пътен възел Макреш.

"Може би строителството наистина е по-леката част, по-трудно е да се извърви пътят на всички процедури. Надявам се, че в началото на 2020 година първите 60 километра ще се строят активно, а до април и останалата част от пътя между Видин и Монтана. Между Враца и Монтана процедурите много се забавиха заради обжалвана. На базата на това, което виждам като процедури, очаквам в средата на годината да се строи по целия път. Резултат от гражданския натиск, резултат от протестите има", категорична е Росица Кирова, инициатор на протестите от началото на 2018 година за изграждането на новия път.

Повече за събитията на 2020 година- в прикачения звуков файл.