Животът в условията на COVID-19 през очите на учениците

публикувано на 31.12.20 в 10:30

Снимка: БГНЕС

''Общество'' в ''Посоките на делника'', 31 септември 2020 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Изпращаме особена година, през която световната коронавирусна пандемия причини криза с невиждани в последните десетилетия внезапност, дълбочина и въздействие върху всеки аспект на социално-икономическия живот.

На какво ни научиха отминалите 366 дни? Отне ли нещо от живота тежката криза, която съпътства ежедневнието ни? Това попитахме ученици от нашия град, които през по-голяма част от настоящата календарна година се обучаваха онлайн.

12-токласничката от "Цар Симеон Велики" Антония Каменова намира и положителни моменти в изминалите месеци.

"Последните месеци бяха необичайни, досега не бяхме запознати с онлайн обучението. Съвсем в началото беше странно, докато свикна и се адаптирам. Изминалите месеци бяха ползотворни, не губихме материал. Животът беше напрегнат, хората се притесняваха за здравето си и това на близките. Има и положителни страни, макар и да са засенчени от отрицателните - повече внимание започна да се обръща на околните, на близките и приятелите. Комуникацията се засили. Това време го прекарахме в контакт по интернет. Липсваше връзката очи в очи, но не се забравихме. Вирусът сякаш ни направи по-близки".

Най-важният урок, който научихме през коронакризата, е да ценим времето, каза още тя и определи 2020 като година на смесените емоции.

"За учителите също са тежки времената, защото липсва връзката, която сме установили. Онлайн обучението зависи от сериозността на ученика в крайна сметка. Ще запомня годината с ценния урок, който ни даде: да ценим времето, през което сме навън. Научи ни да ни е грижа, да оценяваме малките неща - например, излизането до магазина. Разбира се, всеки осъзнава сега какво значи свободата, свободният контакт, спокойствието. Година на смесените емоции, но нещата ще се оправят".

За пръв път учебният процес се осъществяваше дистанционно.

Как протече онлайн обучението, попитахме Анита Иванова от видинската езикова гимназия "Йордан Радичков".

"Що се отнася до учебния процес, ученици и учители показаха желание и реагираха бързо, защото няма желание за изпускане на учебен материал. По-добрият вариант е присъственият. Това, което ми направи силно впечатление, е че хората започнаха да се разхождат, да обръщат внимание на природата. Връзката я установявахме през онлайн приложения - непрекъснато си говорихме на видео разговори".

Според 12-токласничката изводът от месеците на изолация е, че планове не трябва да се правят.

"Очаквам, разбира се, ситуацията да бележи подобряване. Всеки копнее да излиза свободно, да се вижда с приятели. На някои от нас годината ни е последна, предстоят ни изпити. Не съм съгласна, че кризата ни отне много. Ако някой ти е истински приятел, карантината не може да ти го отнеме. Научихме се да не правим планове, защото животът може да се преобърне за част от секундата".

Целият втори срок на изминалата година премина под формата на дистанционно обучение. От края на октомври гимназистите отново се върнаха към онлайн средата.

За приспособяването към виртуалната класна стая разказа Радослав Кънчев от ГПЧЕ "Йордан Радичков".

"Изминалите 9 месеца ни разделиха със социалността, с хората. Пандемията ни отдели от обикновеното ежедневие, настъпи хаос заради динамичността. Трудно се приспособих към преминаването към онлайн обучението, защото е навик да си сред хора, сред съучениците, постоянно да си навън. Първият месец беше най-труден. От друга страна, научихме се на дисциплина. Независимо какво се случва, човек трябва да запази спокойствие и самообладание. Вирусът ни научи на най-прости неща - дори как да си мием ръцете. Живеем в ситуация, в която от нас се изисква да бъдем внимателни. Не ни се отне твърде много, защото има семейства, които не прекарват достатъчно време заедно. Сега имаха удобен шанс за социализиране. Ние учениците определено бяхме разединени".

Сложните ситуации изискват сложни решения, напомни 12-токласникът и отбеляза, че годината, преминала под знака на COVID-19, показва значението на технологическите иновации.

"Отминалата година ми даде възможност да погледна над нещата от дръг ъгъл. Размишлявах дълго за всичко, което искам да променя. Опитвам се да разменя хоби за нещо ново. За да не бъдем изцяло черногледи, можем да отбележим, че миналите месеци дадоха възможност да бъдеш креативен. Очаквам по-добра година, което е и стандартното пожелание. Вече има ваксина, хората осъзнават, че тази битка се развива положително".

Освен като година, преминала в непознат до този момент учебен формат, Радослав Кънчев, който ще кандидатства в Софийския университет и в Академията на МВР, ще запомни изминалите дни с протестите, компроматите и разстроената икономика, объркала живота на обществото.

"Изпаднахме в криза - хората останаха безработни. Икономиката претърпя крах. Обществото изрази своето недоволство чрез протестите, които продължиха над 100 дни. Най-силно впечатление прави именно икономическата криза. Ние сме следващото поколение - онова, от което се очаква един ден да управлява. Трябва да имаме самосъзнание от ранна възраст, да сме активни, а не просто да критикуваме срещу телевизора. Притеснение за бъдещето си нямам - насочил съм се към област, която ще ми позволи да работя и след като завърша".

Остават броени часове до настъпването на новата година. Освен пожеланията за по-светли дни, отдалечаващи ни от коронавирусната заплаха, трябва да си направим и равносметка, за да извлечем правилните поуки, които да ни напътстват през следващите месеци.