Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Здрава почва- здраво общество!

Снимка: Радио ВИДИН


"Да поддържаме почвата жива, да запазим почвеното биоразнообразие"- под това мото тази година ще бъде отбелязан Световния ден на почвите. Тази година празникът ще е на 22 декември. Иначе Денят се отбелязва от 2014 година на 5 декември по инициатива на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) и Международния съюз по почвознание, за да се подчертае значението на почвата като важен компонент на природната система и жизненоважен елемент за благосъстоянието на хората. 

Факт е, че през последните години все по-често се говори за чистота на почвите. За това- световен проблем ли е замърсяването на почвите, кои са основните замърсители, колко важно за хората е почвата да е чиста и какво е значението на почвите за живота изобщо - в "Земята, която ни храни" говорим с проф.  Ирена Атанасова от Института по почвознание, агротехнология и защита на растенията "Никола Пушкаров":

"Почвата е изключително важен природен ресурс- за жалост, ограничен и невъзобновим. Около 99 % от дневните калории които приемаме, са от продукти, произведени в почвата. Почвата е среда за пропускане и трансформиране на замърсителите, смекчават ефекта на климатичните промени, почвата е резервоар на въглерод. Почвата влияе и на биоразнообразието, регулира състава на растителните съобщества, на вредителите, патогените, почвата  контролира растителното изобилие и инвазивност..."

За радост, при под 1 % от обработваемите земи у нас е отчетено замърсяване. В голяма степен наличното замърсяване е от минната индустрия, химическата и металургична промишленост. Някои аварии и инциденти водят до почвено замърсяване. Сред основните замърсители са и някои видове пестициди, които все още се използват у нас. 

Едни от най-плодородните почви се намират във Видинско, за региона няма данни за замърсяване, коментира проф.  Ирена Атанасова. Там където има необходимост от очистване на почвите, замърсени с тежки метали, се прилагат различни мелиоративни дейности:

"Основният метод е чрез варуване, неутрализация на почвената киселинност, прилага се органо-минерално торене... В зависимост от вида на замърсителя и физико-химичните свойства на почвите, се подбира подходящ метод на мелиорация... Затова е необходимо земеделският стопанин или заинтересованото лице да направи много добра диагностика на почвата- това го правим в нашия институт. Така, както ние отиваме на лекар, за да направим диагностика на заболяването, така и при замърсяването на почвите трябва да се направи много обстойна диагностика на почвата - РН, съдържание на глина, механичен състав и качество на почвеното органично вещество, форми на тежките метали... "

"Здрави почви за здравословен живот"- това е мотото на Института. 

"Няма как ние неустойчиво, динамично, безкрайно, небалансирано да експлоатираме почвените ресурси и да очакваме голям добив от растителна продукция, качествена и питателна храна и да бъдем здрави- това няма как да се случи!"- казва проф. Атанасова.

В последния доклад на Изпълнителната агенция по околна среда се посочва, че почвите у нас са в добро общо екологично състояние, няма замърсяване с тежки метали и устойчиви органични замърсители. С течение на времето, обаче, почвата се изтощава. Хората или климатичните явления и промени играят по-голяма роля в този процес:

"Двата фактора действат в синергия- от една страна има изключителен урбанизационен натиск и нарастващо население, което до 2050 година ще стигне около 10 милиарда, нарастващо изместване от селските райони към градовете... От друга страна получаването на храни трябва да се увеличи поради нарастващия брой на населението. Същевременно имаме и ефект на климатичните промени- европейското земеделие трябва да се адаптира към тях или да работи в посока на за смекчаване на действието им. Затова земеделската наука трябва да постигне или нови методи на селекция - по-сухоустойчиви растения, иновативни хидро-мелиоративни техники за качествено напояване на земеделските култури, защото водните ресурси също се изчерпват. ...25 % от територията на ЕС е засегната от водна ерозия, броят на замърсените обекти е към 600 хиляди. Деградацията на почвите в европейски план също е много голяма. Всяка година се губи площ с размера на Берлин в ЕС. Това е много наболял проблем. Затова като общество трябва да осъзнаем, че небалансираното използване на почвените ресурси е фатално, че няма как да се съхрани почвеният ресурс за бъдещите поколения, ако не вземем мерки сега, на момента..."- категорична е проф. Ирена Атанасова.  

Кои са екологосъобразните практики, които да помогнат на почвата да запази плодородието си и да се съхрани като ресурс- чуйте в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 17 ноември 2024 година

Първо ще разтворим книгата „Измерения на болката“ . Това са разкази на ужасите от доста интересни автори. Елена Павлова е един от тях и срещата ни е с нея. Наследството на бележити сънародници събира като родова памет програмата "Неразказаните истории на българите" . МОН провъзгласи първи резултати от най-мащабна си програма за ученици..

публикувано на 17.11.24 в 12:31

Времето лети толкова бързо, защо да умираш?

В Деветата неделя след Неделя подир Въздвижение,  Църквата насочва нашето внимание към това, щото всеки един от нас да проумее преходността на този свят, да се обърне към Вечния Бог и приемайки Го в сърцето си, да придобие вечността и блажения живот. Чрез притчата за безумния богаташ, която днес четем, ни се дава за разберем, че всичко на..

публикувано на 17.11.24 в 08:00

Да проверим дали всичко, което търсим, се крие в библиотеката

„Какво търсите?“ С този въпрос посреща всеки читател най-необикновената библиотекарка в Токио Саюри Комачи. Тя, разбира се, не е просто библиотекарка. Саюри Комачи е прочела всяка книга в библиотеката на Общинския център „Хатори“, но силата ѝ е в способността да чете в душите на хората. Прави го с лекотата и прецизността, с която изработва фигурки..

публикувано на 15.11.24 в 16:45

Отбелязваме Европейския ден на музикотерапията

В Европейския ден на музикотерапията, 15 ноември, говорим с Любомир Гешковски, музикотерапевт в Дневен център за деца и възрастни с увреждания „Зорница” във Враца. Разказва, че това е един много специален нов способ за въздействие. Води до подобряване на състояния, както и на реакции и възможности. В дневния център работи по собствена система за..

публикувано на 15.11.24 в 15:54

От страст към професия - как Мария превърна любовта към сладкарството в своя мисия

За днешната гостенка може да се каже, че за нея сладкарството е нещо повече от страст . Тя буквално израства, правейки торти от 15-годишна. Днес тя е на 32 и не може да си представи живота без правенето на сладки изделия. Първоначално го прави непрофесионално, но от три години това е нейната професия. Мария открива нейния сладкарски цех и го..

публикувано на 15.11.24 в 15:00

Живот, изпълнен с любов: Котето Мими, което получи втори шанс

Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ще ви разкажем една малко по-различна история. Една история с щастлив край. Историята е много дълга и са замесени много хора. Една среща между котето Мими със Силвана .  Силвана е израснала, заобиколена от много животинки и нейната любов към тях е неизмерима. Един ден, преди повече от 2 години, тя..

публикувано на 15.11.24 в 14:00

В Деня на четенето с призив: Нека четем всеки ден

След изключително успешното първо издание на инициативата Ден на четенето през 2023 г., в която се включват близо 180 000  участници от страната и чужбина, хиляди вдъхновяващи събития и основаване на Националния пакт за четенето, днес тя се завръща, за да обедини граждани, институции и представители на бизнеса около една обща цел. Организаторите..

публикувано на 15.11.24 в 13:00