"Не одобрявам този начин на обучение. Дигиталното обучение е неефективно, цялостната структура на обучението ни се нарушава и трудно успяваме да усвоим учебния материал. Липсват свободните дискусии, не сме добре съсредоточени. Интернет връзката не винаги е силна, това пречи на преподавателите, които също са много претоварени. Не смятам, че ако това онлайн обучение продължи дълго време, след години ще имаме добри лекари, учители и т.н.", обясни Нанси Владимирова от Видин, първокурсничка в Пловдивския университет.
"Повечето колеги сме си по домовете. При онлайн обучението липсва обратната връзка с лекторите. Не е толкова приятно, както присъственото обучение- да си в сградата, да виждаш хората, да контактуваш с тях. Липсата на жива комуникация се отразява и на качеството на образованието. Мисля, че ще ни бъде по-трудно да си вземем изпитите", коментира Радостина Йорданова, студентка втори курс в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Дори и студентите по медицина в момента се обучават онлайн.
"Има предмети, при които загубата заради дистанционното обучение е много голяма. Има голямо притеснение от наша страна, защото вече една година караме така. Как се учи хирургия онлайн или вътрешни болести? Много е важен контактът с пациента. Определено има пропуски в обучението...", е мнението на Борислава Чотрева, студентка в Медицинския университет в Плевен.
Всеки пети студент у нас не е бил доволен от онлайн обучението си, към което е преминал през пролетта- втория семестър на изминалата академична година, показаха проучванията. След като се очертава и настоящата учебна година в голяма степен да премине чрез дистанционно обучение, експертите предполагат, че делът на неудовлетворените от ситуацията студенти ще се увеличи. Как анализират ситуацията представителите на другата страна в учебния процес- университетските преподаватели?
"Безспорно създалата се кризисна ситуация от март месец насам промени изцяло обучителния процес. Предизвикателство е това, че самите преподаватели не бяха достатъчно готови със своите учебни материали да ги представят на студентите. Възрастовите характеристики на част от хабилитирания персонал- доценти и професори, ги постави пред предизвикателството да работят продължително време в електронна среда и да представят своите материали, които до този момент са били на хартиен носител, в интерактивна среда, което води до дискомфорт и от страна на тези, които получават информация и знание, и тези, които предават знанието по този начин. Не бива да забравяме, че университетите са онова социално място, където хората общуват, създават контакти, приятелства...
Трябва да отчетем, че част от обучителните програми не са апробирани и не са адаптирани към работа в електронна среда. Вярно е, че хуманитарните и обществените науки много по-лесно могат да бъдат преподавани в такава среда, но е вярно и това, че при науки като медицина, технологичните, инженерните науки няма как този процес да се осъществява в онлайн среда, защото резултатите от този тип обучение ще дойдат след 5 или 10 години, когато нивото на компетенциите и познанието на хората, които се обучават така, се окаже, че е твърде ниско. Пандемичната криза ще продължи и в следващите месеци, може би и година, а резултатите от нейното въздействие ще бъдат още по-дълги. Моето мнение е, че хибридното обучение и занапред ще бъде част от учебните ни планове, но при всички случаи трябва да бъде дълбоко диференцирано", обясни университетският преподавател проф. Венелин Терзиев.
Как се справят в тази обстановка студентите и преподавателите в Русенския университет "Ангел Кънчев", който има филилал и във Видин?
"Колкото и да имаме постижения в областта на онлайн обучението и Русенският университет да е много напред в тези неща, нищо не може да замени традиционната форма на обучение- присъствената, тъй като в нея студентите имат възможност да работят в екипи, обсъжда се, дискутира се, дават се различни идеи, формират се определени умения, които после ще им бъдат полезни в работата. Желая на студентите по повод днешния празник здраве в тези дни на тежки изпитания, да са жизнени, радостни, целеустремени, да следват мечтите си! Те са нашето бъдеще...", каза ректорът на Русенския университет проф. Христо Белоев.
Повече по темата- в прикачения звуков файл.
Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана. Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..
Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..