По стар стил Враца е освободена на 28 октомври 1877 година след престрелка между руски и турски части. Победоносното руско войнство влязло във Враца начело с ген. Леонов. Преданията гласят, че след като руските войски освобождават града, един конник се изкачва на близкия хълм и с тръбен зов оповестява, че врачани вече са свободни.
Символът на паметния ден е конникът на Хижата - т.нар "Вестител на свободата", който се издига на хълма "Калето" над града.
"Войната главоломно променя съдбата на цели фамилии, сред които тази на генералите Леонови. През военната кампания ген. Николай Леонов е командир на Втора кавалерийска дивизия, която влиза в състава на т.нар Източен отряд на руската армия. Този тактически маньовър се оказва неговия последен боен подвиг. На 21 ноември той внезапно умира. По заръка на неговата майка е изработена руска икона "Матър Божия", която тя подарява на града. Поставена е над средната врата на олтара на Възнесенската черква. Иконата покровителства града. На 27 октомври 1877 година започва настъплението към Враца - от село Мраморен и по протежение на село Върбешница. Генералите Леонов и Клод, които командват двата полка, присъстват на първия молебен за освобождението на града. В щаба на русите преводач е българинът Чопов, който дава сведения за тези дни. Вторият, правещ бележки, е Христо Даскалов - даскал в местното училище. По неговите данни възстановяваме историческата истина", разказа историкът от града под Околчица Красимир Григоров.
След Освобождението Временното руско управление трябва да изгради основата на българската държавно-правна организация, да възстанови нормалния живот. В свободните градове започва създването на градски управителни съвети, административни учреждения, съдебни и полицейски органи. Поради ширещата се неграмотност по това време, първият кмет е избран от мъжкото население чрез гласуване, в което вместо бюлетини, се използвали бели и черни бобови зърна.
"За първи комендант на Враца е избран полковник Кетхудов, наследник през следващата година от Лукашов. На членовете на състава са възложени различни организационни длъжности. Ангел Йоцев става полицейски началник. Лукашов заварва пълна анархия в стопанския и обществен живот. Заема се бързо с основната задача: да се справи с произволите. За няколко седмици се въдворява ред. Врачанският затвор е препълнен със спекуланти. Управлението на Лукашов е подчинено на ВРУ на княз Черкаски. Лукашов прибягва до обществения контрол и дава право на драстични действия срещу спекулантите, които са големия проблем в онези дни. На първото градско събрание основната задача е избирането на градски шеф. По заповед на Лукашов гражданите излизат пред часовника, цялото мъжко население - от 20 години нагоре. Двама са кандидатите: Николчо Хаджиантонов и Захари Печеняков. За всеки се поставя кутия и избирателят трябва да пусне в нея бяло или черно бобово зърно. Белите зърна означавали, че се желае избирането на това лице, а черните, че не се желае неговият избор. Ако белите зърна превишават черните, то лицето е провъзгласено за избрано. Мнозинството изразява предпочитанията си в полза на по-стария от двамата - Николчо Хаджиантонов, който става първият кмет на града след Освобождението. Той е типичен род на известния Хаджиантонов род. Избран е Общински съвет, назначен е секретар. Започват строежите на нови училищни сгради".
Врачани посрещат първи в Северозападна България своето Освобождение. След като през първите два месеца от дейността си градският съвет разрешава най-спешните и неотложни въпроси, възникващи поради масовото бягство на мохамеданското население от града, то се обръща към необходимостта да удостои с подобаващо място в историята на града подвига на освободителите си - признателност, подобаваща на населението и до днес.
"По старата търговска чаршия на Враца има сграда - вляво по посока на центъра, непосредствено до кафе. Навътре е, в момента е затворена. Била е приемна на Общинския съвет, а също така и щаб на Руското командване, което е посрещнало парада на Леонов. Разбира се, паметен знак е Конникът на свободата. Има два паметни знака - в двата края на града. Паметник на ген. Леонов има в градинката на ДНА. Има и паметна плоча на един от убитите руски пропорчици".
Днес ще ви разкажем за една вдъхновяваща инициатива , която има за цел да зарадва жителите на Видин и да подкрепи младите таланти в региона . Една група от ентусиазирани и щедри хора се обедини, за да подкрепи младата и обещаваща певица Виктория Владиленова , която е само на 12 години, ученичка е в Основно училище "Любен Каравелов". Те ѝ..
Наскоро ви разказахме за фотоконкурса "Моята любима сграда" , който търсеше млади таланти, които да уловят красотата и уникалността на архитектурните съкровища в Северна България . Всеки на възраст между 15 и 29 години имаше възможността да покаже любимата си сграда и да разкаже нейната история. Конкурсът прикани участниците да изпратят..
13 януари – Ден на българското кино! Българското кино си има своите шедьоври, които са си заслужили мястото в световната история на седмото изкуство. Днес ще слушаме незабравими песни от прекрасни български филми, с които всяка национална кинематография би се гордяла. Повечето пресъздават отминали времена и събития, но въпреки това до един са..
Някой някъде се радва, а друг тъгува. Така се ражда деня. Така може би се ражда и човек. Ражда се и объракан пита - "Къде съм?". Е, вие не питайте - с предаването "Неделник" сте. Нали сте съгласни, че трапеза без виц не бива. Представяте ли си хубава вечер с близки и приятели, която да мине без разказване на вицове. Изключено! Вицовете..
Неделята, в която се намираме е наречена Неделя след Богоявление, което означава, че все още Църквата ни насърчава да вникваме и осмисляме събитието на Кръщението Господне и то да бъде част от нашия живот. "Покайте се, защото се приближи Царството Небесно" (Мат. 4:17). "С тези дълбоки и свещени слова започнала проповедта на..
Днес ще разкажем поредната вдъхновяваща история. Главен герой в нея е Стефани Борисова от Монтана, която реши да осигури средства за абитуриентски бал на момиче в неравностойно положение. Стефани е на 22 години и в момента е студентка в четвърти курс, като паралелно с това работи в софтуерна компания. Младата жена учи "Регионално развитие",..
Да избягаш от града, за да живееш на село си е сериозно предизвикателство и не е за всеки. Да избягаш от София, за да заживееш в Българския Северозапад, вече е само за избрани. Имам предвид без да хукнеш обратно още в рамките на първия месец. Това не всеки го може. Могат го такива, като фотографката Изабел Арнаудова. Израснала на жълтите..