Знаменитият капелмайстор кап. Камен Луков - автор на "Весели в боя"

публикувано на 19.10.20 в 16:24

Лорета Ценова, общ. Георги Дамянова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 14 октомври с тържествена церемония беше открит паметника на капитан Камен Луков Пейнски в родното му село Копиловци, общ. Георги Дамяново.

Големият българин е офицер, капитан, военен диригент и композитор. Участник е във войните за национално обединение, разказа Лорета Ценова от община Георги Дамяново. Обезсмъртява се в историята с авторството на марша "Весели в боя", който слушаме и днес като церемониален марш на българската войска на всеки парад и вечерна заря.

"Малко се знае за Камен Луков, за съжаление. Роден на 26 ноември 1875 г. в село Копиловци, Берковска околия. Останал от рано сирак, за него се грижи сестра му Мария. Завършва начално образование в родното си село. От малък се запознава със свирните, песните и хубостите на родния край. Към 14-годишна възраст постъпва като доброволец във военната музика на 5-и пехотен дунавски полк в Русе. Проявява музикална дарба и е изпратен да учи в Императорското музикално училище в Одеса. За да се издържа, работи като докер, прислужник и обущар. След завръщането си в България се явява на изпит за военен капелмайстор. От множеството явили се на изпита, са одобрени само 6 кандидати, като на първа позиция е класиран той. Малко по-късно е назначен за капелмайстор на базирания в Ловеч 34-ти пехотен троянски полк, с който свързва съдбата си завинаги. Наследява на длъжността Панайот Пипков. Присвоено му е и военно звание - капитан. Последователно служи в Русе, Разград, Харманли. През 1933 г. се завръща в Ловеч, където живее до смъртта си на 7 август 1949 година. В окопите той написва Церемониалния марш на Българската армия "Весели и в боя" и марша „Троянци”. През 1917 г., по време на позиционната война, когато 34-ти пехотен Троянски полк бил подложен на адска канонада по Дойранските позиции, кап. Луков засвирва марша „Троянци”. Още след първите звуци англичаните спират стрелбата и изслушват до край. И в следващите дни колкото пъти се засвири маршът, те спирали стрелбата".

През Първата световна война имало нареждане всеки полк да създаде свой марш. През 1949 година в органа на Съюза на българските композитори, списание "Музика", е поместено обявление:

"Канцеларията при Министерството на народната отбрана обявява конкурс между българските композитори и музикантските офицери за написване на церемониален марш за пехотата за пълен духов оркестър".

Идеята е да се замени "Весели в боя" с по-хубав. Това така и не се случва, защото творбата на Луков не бива преборена. В чест на победата на българската конница през Първата световна война инспекторът на военните оркестри от 1936 до 1938 Константин Михайлов предлага на Военното министерство всяка година на 3 септември да се свири в цялата страна, включително и по радиото, музикалната картина "Триумф на българската конница в Добруджа" от Камен Луков.

Един от най-верните съратници в живота на големия българин е Бакунин.

"Едната му ръка е трудно подвижна след раняване на Дойранската позиция. За проявена храброст във войните е награден с "Кръст за независимост", "Сребърен кръст за военна заслуга - IV степен", "Орден за военна заслуга"- V степен, Орден "Св. Александър - V и VI степен и Орден за гражданска заслуга - V степен. Представен е за награждаване с "Орден за храброст" , но не го е получил. Докато е капелмайстор в Разград, се срещнал лично с цар Борис III в гората, по време на лов. Българският държавник му подарява едно от своето ловни кучета. На 20 май 1927 година се открива ЖП линията до Ловеч. Когато пристигнал царят, Бакунин го видял и хукнал към стария си господар".

Маестро Камен Луков е автор на над 100 музикални творби: военни маршове, хора, ръченици, оперетна и оперна музика. За съжаление голяма част от богатото му творчество остава непубликувано и след смъртта му в изпълнение на завещанието му е предадено в Съюза на българските композитори - гр. София.

Сред официалните гости на събитието бяха и наследниците на кап. Камен Луков - неговите правнуци Йонка Евтимова, Мирослав Аначков и Камен Аначков.

"В библиотеката в Копиловци се намира едно от тефтерчетата му. През 1937 година е посетил селото, било е огромен празник. През 1986 година се открива паметна плоча. Има я и до днес, но по онова време нали знаете, че не е било прието да се откриват монументи на царски офицери. Имал е една дъщеря, има двама правнука, които са на преклонна възраст. Живеят във Франция, не знаят български. Свързахме се с неговата правнучка, ще и изпратим запис от откриването на паметника".

Маестро Камен Луков е малко популярен в Северозапада, макар да има сходна съдба с известния самобитен военен композитор Дико Илиев.

След издигането на паметника в Копиловци ще бъде организиран и фестивал на военните духови оркестри.