Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мартен Калеев: Учителят трябва да бъде посветен на младите души

Международният ден на учителите се отбелязва на днешния 5ти октомври

Снимка: Мартен Калеев, Личен архив



На днешния ден се отбелязва Международният ден на учителя.

Денят е повод да се отдаде почит на учителската професия по целия свят, да се направи равносметка на постиженията и да се насочи вниманието към гласовете на учителите, които са в основната на усилията за постигане на глобалната образователна цел - нито един ученик да не остане необразован.

За Мартен Калеев причината да бъде учител е защото не отмира у него мечтата за най-човешката му орис - да бъде достоен чрез другите.

"В рамките на своето развитие човек носи определени качества и в зависимост от тях се приспособява към дадена среда. По стечение на обстоятелствата станах учител. Много от нещата, които се случваха - инвестирането в човечност, възможността да бъдеш част от бъдещето и да въздействаш градивно върху нечия съдба, бяха притегателни за мен. Не съм остарял и с ден, защото преподавам на младите".

Многоликата жизненост на преживяванията е, че всеки ден е неподозирано изпитание, завършващо с носенето вкъщи на уроците, заедно с раните. 

Същността на професията е в това да бъдеш полезен. 

"Професията се промени като форма и отношение към нея, но не и като мисията, която следва. Тя винаги ще бъде изграждане, създаване и генериране на условия за образована човечност. Учителството винаги е било едно и също. Днес като че ли представата е, че не е толкова важно да си учител, че всеки може да бъде такъв. Страхопочитанието към учителя, онова благоговение към него, носещ мъдростта и да не престъпва определени граници, да може да вдъхновява, може би липсва. Учителят не е заплатата или служебния лаптоп. Той трябва да бъде посветен на младите, за да види отражението в тях, раждащо пламък. Заплатата, твърдя аз, не е решаваща. Всичко се свежда до думата доверие - да срещнеш твой възпитаник, а той да иска да те поздрави".

Когато говорим за учителската професия, имаме навика да използваме изрази като "това е професия призвание", "трябва да си роден, за да бъдеш учител" и "не е работа за всеки".

Ако абдикираме от просветителската мисия, бъдещето ще напусне своята човешка същност, продължи Калеев, за когото не заглъхва утопията, че човекът и човешкото ще са единствените шанс и мярка на утрешен свят.

"Да бъдеш учител наистина е призвание, но без украсени думите геройство, обреченост, драма, заслужил, съдбоносен. Призвание, защото това е изборът на твоя живот. Когато се прибереш у дома, трябва да почувстваш удоволетворението, че си се раздал. Онова истинско възнаграждение е вдъхновението на учениците. Учителят е пълномощник на самата човечност, трябва да изповядва човешкото и святото. Училището е последната инстанция, единствената имунна система, която може да защити обществото ни от уродливите неща".

Американският писател Уилям Уорд пише, че "Посредственият учител разказва, добрият обяснява, най-добрият - показва нагледно, а великите учители вдъхновяват".

"С любов си спомням за учителите, защото им вярвахме... Учителите даваха много, бяха пример... Учителят си беше учител, на него се гледаше с уважение... Учителите ни дават основата... Учителят заслужава уважение, почит".

Учител, който обучава, без да е вдъхнал у учениците си желание да учат, кове студено желязо, защото лошият такъв поднася истината, а добрият учи да я намират.

Честит празник!

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Виолина Славкова: Емоционалната интелигентност е важна от най-ранна възраст

В свят, в който знанията и технологиите се развиват със светкавична скорост, все по-ясно осъзнаваме, че един от най-важните фактори за успех и щастие в живота е не просто коефициентът на интелигентност, а емоционалната интелигентност . Това важи с особена сила за децата - защото именно в детството се полагат основите на способността да..

публикувано на 21.04.25 в 16:35

Светлина под земята: Историята на болярската църква "Свети Никола"

На този светъл празник ще поговорим за болярската църква "Свети Никола" във Враца - един уникален подземен храм, датиращ от края на 16 - началото на 17 век. Тя е единствената подземна църква в града и една от малкото подобни светини в България. Църквата е вкопана на около 6 метра под земята, с дължина 7 метра и ширина 3,80 метра. Намира се..

публикувано на 21.04.25 в 16:15

Мария Спасова с ново музикално пътешествие -"Ела с мен"

Мария Спасова вече не е непознато име за вас. Тя е на 28 години, родом от китната Берковица, но израснала в Монтана. Мария носи в себе си чара на Северозапада и духа на големия град. Завършила Езиковата гимназия с немски профил, тя избира да продължи пътя си в София, където вече десетилетие живее, твори и се развива. Завършва журналистика в..

публикувано на 21.04.25 в 15:30

Светлата седмица - празник на вярата, надеждата и новото начало

Седмицата след Великден е известна като Светлата седмица - време, в което православните християни празнуват Възкресението на Христос не само в неделния ден, а през цяла една седмица. Тя започва от понеделник, 21 април и продължава до Томина неделя (28 април тази година). В тези дни църквата не допуска пости, а службите са празнични. Всеки ден..

публикувано на 21.04.25 в 15:00

"Неделник" от 20 април 2025 година

Христос Воскресе. Ето какво съм ви приготвил в този "Неделник" : С изложба музеят във Враца отбелязва 90 години от рождението на именития врачански скулптор Цено Ценов . Творчеството му е вдъхновено от българската история и родния фолклор. За това ще ни разкаже Христо Божков уредник в Художествената галерия "Иван..

публикувано на 20.04.25 в 13:00

Пасхално слово на свети Йоан Златоуст

Възкръсна Христос и ти биде повален! Възкръсна Христос и паднаха демоните! Възкръсна Христос и се радват ангелите! Възкръсна Христос и живот се въдвори! Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна из мъртвите, "за умрелите стана начатък" (1 Кор. 15:20). Той пръв възкръсна..

публикувано на 20.04.25 в 08:00

Къде попадат „Корабокрушенците от „Глен Кариг“

Когато добрият кораб „Глен Кариг“ потъвав началото на ХVIII век някъде в южните морета, сякаш извън всички познати морски карти, оцелелите мъже от екипажа му успяват само да се качат на две спасителни лодки с известно количество провизии, без никаква представа къде се намират и накъде да плават, за да стигнат до твърда земя. До която и да било..

публикувано на 18.04.25 в 17:05