АБЗ: Застрахователната култура на българина остава ниска

''Общество'' в ''Посоките на делника'', 24 септември 2020 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Застрахователната грамотност в страната e на ниско ниво, сочи проучване на Асоциацията на българските застрахователи.

Налице е значителна степен на неразбиране и слаба информираност за застраховането и застрахователните продукти, се казва в анализа и се посочва, че това е и бариера пред по-високото ниво на ползване на застрахователните услуги, пред информирания избор и свързаната с него потребителска удовлетвореност.

Застраховането е дейност по осигуряването на покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или условия, предвидени в договор или закон, както и в пряко свързаните с това дейности, се посочва в Кодекса за застраховането в България.

Често срещано оплакване от българския потребител на застрахователни услуги е неплащането на застрахователите. Част от нашите задължения като потребители е да изберем застрахователната компания и продукта, който ще ползваме така че да отговарят на нашите нужди и да покрива рисковете, от които искаме да се предпазим.

Ползват ли видинчани застрахователни услуги?

"Бих си направила застраховка на жилището... Не съм мислил по въпроса, но парите ме притесняват... Редно е човек да отдели 50-100 лева... Застраховаме бялата техника... Къщата ни е застрахована...".

Застрахователната култура е понятие, което включва знания за застраховането и видовете застраховки, за функциите и значението на застраховането, за ползата от него, за застрахователните компании и продуктите, които те предлагат.

Преобладаваща част от хората - 76%, определят нивото си на познания за застраховане като ниско (34%) или средно (42%). Едва 7% смятат, че нивото им е високо, а 13% заявяват, че нямат никакви познания, установява проучването на Асоциацията на българските застрахователи.

Ниска ли е застрахователната култура на видинчани, попитахме Емилиян Найденов, управител на застрахователна агенция в града.

"Основната застраховка е "Гражданска отговорност", но тя е задължителна. Когато имаш по-нова кола, правиш си и "Каско". Разпространени са застраховките на жилището, на имуществото, вилата. Те са доброволни, затова не са толкова масови. Ползите от едно застраховане са при големите събития - ако нямаш застраховка "Гражданска отговорност" и убиеш човек, да не дава Господ, може да плащаш милиони. Ако жилището ти се запали и изгори, срещу едни 30-40 лева могат да се покрият десетки хиляди обезщетение. Ако се случи нещо сериозно, застраховките те обезщетяват. Културата, да, ниска е. Но е вярно, че няма кой да им даде информация, кой да им помогне да повишат културата си".

В България под 10% от населението има застраховка на жилището си, сочи онлайн проучване. Последиците от липсата на застрахователна култура най-често влизат в дневния ред на обществото при природно бедствие, например. Отделяме пари от семейния бюджет за застраховка обичайно при появата на конкретен проблем или с други думи - когато вече е късно.

Как може да се преодолее степента на неразбиране и слабата информираност относно застраховането и застрахователните продукти, попитахме Найденов.

"Роля има и държавата. Съответните компании могат да имат и по-активна рекламна кампания, повече разяснение. Хората трябва да бъдат стимулирани, за да имат интерес, да почнат да сключват поне доброволни застраховки. Обикновено се сещат, когато вече се е случило нещо. Държавата трябва да отделя средства за популяризирането на застраховането, за обяснение на ползите от това нещо. Имуществените застраховки са евтини".

Експертите съветват преди сключването на застраховка да се запознаем с възможностите, които предлага пазара. Задължително е да се запознаем с Общите условия по застраховката преди сключването, още докато проучваме предложенията.

Да се изисква пълна информация за действията в случай на застрахователно събитие, съветва Емилиян Найденов.

"Възможно е да се застрахова бяла техника, след направата на опис. Това крие рискове, защото може да се случи нещо на друго имуществото. Препоръчвам хората да знаят какво искат да застраховат, какви притеснения има и какви са важните рискове. Трябва да определим бюджета си. Евтината застраховка има своите лимити, но е по-добре от нищо. Цените са поносими, може на вноски, може и еднократно плащане. Мисля, че доверието в компаниите се завърна. Всеки преценява дали да търси сигурност или евтин вариант. Тази финансова услуга осигурява възможност да се пласират средства, срещу които се обезпечава сигурността".

В проучването 70% от хората с висше/полувисше образование определят познанията си като средни или високи, докато този дял при лицата с основно образование е 14%. Самооценката им се припокрива в значителна степен с обективното ниво на познания.

Липсата на застрахователна грамотност се корени в образователната система, каза Нина Колчакова от неправителствената организация.

"Слабото познаване на продуктите се дължи на слабото им ползване, както и обратното. Финансовата грамотност се налага като основно житейско умение, което трябва да се учи в училище. Хората с по-добро образование разбират повече от застраховки, съответно - ползват ги повече. Нивото им на удоволетвореност е по-високо. Има хора, които не разбират от естеството на тематиката, не използват подобни продукти, но все пак са с ниска степен на доверие. Искаме да въздействаме на тези процеси, затова направихме това проучване. Нашата Асоциация не продава застрахователни продукти, имаме обществено-обучителни функции. Стремим се да формираме положителни нагласи и разбиране".

Застрахователна култура е често коментиран въпрос, като съществува обществен консенсус за ниското й ниво.

Над 30 % от хората декларират, че си купуват застраховка по задължение. Когато човек реши да сключи такава, той трябва да формулира от какъв риск се притеснява, продължи Колчакова.

"Проблемите са комплексни - липса на образование, неправилна информация и неинформирани решения, които са особено често срещани. Не отричам, че има некоректност от страна на дадени застрахователи, но това не е масовият случай. Застраховките спестяват проблеми. Редно е хората да задават въпроси, да четат условията".

Данните от анкетата показват, че дори и най-популярните термини в застраховането са непознати за немалка част от хората. Едва 28% е делът на посочващите верния отговор за понятието "застрахователна премия" - т.е цената на застраховката. За 29% това е сумата, която ще получат при обезщетение. Други 17% смятат, че това е бонусът, който ще получи застрахователят за добри резултати в работата. 26% пък не знаят или не могат да преценят.

По-малко от половината (44%) посочват верния отговор за термина "застрахователна сума", че това е максималната сума, която застрахователят може да изплати по застраховката. За всеки трети "застрахователна сума" означава цената на застраховката. Цели 21% не знаят какво означава този термин.

Липсата на доверие в застрахователните компании също е една от причините малко хора да сключват застраховки. Съмнението, че ще получат обезщетение при настъпване на застрахователно събитие или пък минималният размер на това обезщетение, кара част от хората да се въздържат от сключване на застраховки.

Проверката за нивото на застрахователна грамотност от Асоциацията ще използват за бъдещи образователни кампании, уточни Нина Колчакова.

"Идеята ни е да направим тематични и насочени образователни кампании, затова започнахме с проучването - за да разберем къде има дефицити, какво точно не е ясно на хората, къде най-много се правят грешки, как да бъдем полезни на хората с най-малко информация. Анкетирането е под формата на тест и ни дава насоки какви кампании да правим занапред. Изследвахме внимателно социалните групи".

Близо три четвърти (71%) обаче знаят какво е застрахователна полица. Всеки пети (22%) не е наясно, че за да претендираш да получиш обезщетение за дадено събитие, трябва да си сключил полица преди този риск/събитие да се е случило. Все пак висок е делът на хората (65%), които знаят това.

64% от анкетираните знаят, че застраховките са продукти, разработвани само от застрахователните компании. Останалата част от хората смятат, че това правят и застрахователните брокери.

С икономическите проблеми в държавата през годините варира и доверието в застрахователите, като компаниите често претърпяваха и трансформации. Днес, сравнено с преди 10 години, застрахователните компании бележат ръст по отношение на желаещите да се застраховат, установяват от АБЗ.

"Установихме, че преди 10 години, когато е правено друго проучване, недоверието към застрахователите е било преобладаващо. Расте доверието към финансовия сектор. За нас това е радващо. Ние като Асоциация гледаме да бъдем по-активни, да общуваме повече с медиите, за да е виден още по-голям прогрес. Най-вече е нужна зрялост в обществото обаче".

Разработеният от неправителствената организация онлайн тест "Твоето застрахователно IQ" е достъпно на страницата на асоциацията. Освен проверка и оценка на базовите познания в областта на застраховането, тестът предлага и възможност за повишаване на застрахователната култура чрез предоставената образователна информация към всеки въпрос.

Споделете

АБЗ: Застрахователната култура на българина остава ниска

Село Куделин- най-северната точка на България

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

Чувстват ли се сигурни на работните си места хората в предпенсионна възраст?

Северозападът - слаба икономика, застаряващо население, лоши пътища

Как помага кариерното ориентиране на учениците и кога да започне

Село Неговановци - съвременно, обновено и съхраняващо традициите

Тома Ушев: Предстои преустройство на политическия модел

За БНР

Радио Видин