Мали Дреновец- спокойното село без магазин, но с гостоприемни и мили хора

Мали Дреновец се намира в пределите на община Димово. Съседни на Мали Дреновец са селата Владиченци, Държаница и Арчар.  На 6 км е от село Арчар, но е доста по-високо и пътувайки нагоре по завоите, усещаме как равнината отстъпва място на хълмист терен и зеленина. По-голяма част от къщите не са обитаеми и дворовете са обрасли и изоставени. Но там, където има живот, се виждат красиви цветя, подредени лехи с пипер и домати, висят нанизи от червени чушки, вее се българският трибагреник.

Мали Дреновец е едно от 22-те села в община Димово и е едно от най-малките. Има 27 жители. по-голяма част от тях са на възраст над 80 години. Тук живее само едно младо семейство, което има 4 деца и така подмладява селото.

Александра Цекова е кметски наместник на село Мали Дреновец. Тя е пенсионер, на 73 години е. Това е родното й място, тук е получила основното си образование, тук са роднините й, когато се пенсионира, се връща да живее в Мали Дреновец, днес работи с отговорност и загриженост за селото.

" Когато бях дете, много хора имаше, над 720 души, а сега обратната цифра - 27, нямаме магазин, но и да има, няма кой да пазарува, 2011-та бях две години кметски наместник, и тази година съм отново кметски наместник...Работила съм в пощата във Видин, като се пенсионирах, окончателно се върнах тук...Името на селото съм чула от моя дядо -  от дрен, имало е много, но  остава малко, и от малко, мали- така остава Мали Дреновец.. Говори се че е имало манастир над селото... Имаше някакви находки от плочи, от съдове, намерени в местността Толовица ... 50-те години където беше старото училище, казват че от там е възникнало селото ... Още през 50-те години има водопровод, почти нищо не е останало, защото малко са жените, които поддържат това, което се е правило, като че им е много трудно ... Казват всичко как е правено на Гергьовден, Великден, някога се правеше кумичене... На такава възраст малко им е трудно вече.."

В селото освен преобладаващото възрастно население има и младо семейство с четири деца. В момента ремонтират новата къща, в която сега всички си имат отделни стаи. Четирите деца се учат отлично, всеки ден пътуват до училището в село Арчар.  Галин е трети клас, Гергана четвърти, Вики 12 клас - казва бащата Александър:

"Нормално се живее в селото...На работа съм и нямам оплаквания...Това, което прави кметът, е достатъчно, всички млади са на работа... Има още по ремонта да правим - хола, банята, кухнята, купувам материали, чичо Дени ми помага, кметът на общината ми помага...Съобразявам се с децата, трябва и за тях да има пари за закуска.. ..Старая се каквото им трябва, да купувам, свързваме двата края..."
 

На възрастните хора в селото са им необходими лекарства, този въпрос е уреден- обяснява Александра Цекова

"...Още 2012-та година една фирма от Монтана прояви интерес и до сега идва всеки петък, взимат книжките и доставят лекарствата, ползваме я като подвижна аптека, чудесно е... За пазаруването, снабдяването - всички имат близки и с колите се доставя каквото ни трябва ...Земята почти е продадена, може би само двама -трима не са си продали земята .."Ще дойде време, когато една педя земя трябва да изхранва човека" казваше един инженер, ценна е земята ...Едно време с автобуси извозваха работници за Химкомбината и ги връщаха, имаше животновъдна ферма, овце имаше много... Спокойно е селото ни."

Спокойно се живее в Мали Дреновец, но хората тъгуват за живота, който е кипял преди години в селото, а може би и за своята младост. Баба Петра е на 84 години, никога не е скъсвала с родното си село,  живяла е скромно, пестяла е цял живот  и е успяла да направи три къщи - в Лом, Във Видин и на село. Винаги е споделяла и малкото, което  има, с хората, които се били по-бедни от нея. Кметският наместник на село Мали Дреновец  се грижи за всички възрастни хора в селото, помага и на многодетното семейство. Подхожда към всеки с отговорност, подкрепа и внимание. Въпреки че хората са малко, тя си поставя и приоритети в работата си:

"Целта ми е една - още една улица да бъде асфалтирана...То ще бъде на година и почистване, поддържане, изсичаме трънки, дървета... Гробищният парк не може да се поддържа, никой не е задължен да поддържа гроба на моите родители, ако аз не го поддържам...Почиства се през зимата пътя, редовно се пътува, не оставаме без вода и хляб зимата...Сега имаме програма за домашни помощници, две млади жени помагат на възрастни хора, работят и двете, аз съм доволна от работата им, сега трета бройка ще бъде- все пак е нещо ...Няма интерес към закупуване на нашите къщи, вижда им се далече, труднодостъпно, а и като няма транспорт. Имаше линия преди, но е нерентабилно... Тук няма горещини, лятото е чудесно, зимата е прекрасно ...Мойта баба казваше :"Всичко мирише на ръка". Пожелавам да няма злоба и завист, защото всеки Божи ден ни е подарен..."

Повече може да чуете в звуковия файл.