Ролята на Великото народно събрание в българската история

Иво Ангелов, журналист

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Да има политическа свобода и да няма тирания, да не се злоупотребява с властта, а властите да се възпират една друга посредством контрол от страна на гражданите - това е смисълът на разделението на властите, целящо изключване на възможността един човек да обедини всички власти в ръцете си, за да се постигне ефективно и резултатно функциониране на управлението.

Теорията за разделение на властите е формулирана от Монтескьо през XVIII век. Според доктрината трите функции на държавното управление - законодателна, изпълнителна и съдебна - трябва да бъдат разделени и изпълнявани от различни органи, определени от конституцията. Изпълнителната, законодателната и съдебната власт се осъществяват от независими институции, но в своите отговорности те взаимно се контролират. Тези клонове на държавното управление са автономни, но все пак са взаимообвързани, без да са подчинени един на друг.

Народните представители от V Велико народно събрание

Идеята за свикване на Велико народно събрание отново е на дневен ред след като от управляващата партия ГЕРБ депозираха в деловодството на Народното събрание проект за нова Конституция на България. Страната ни има богата парламентарна традиция, съпътствана с общо седем Велики Народни събрания (ВНС), разказа журналистът Иво Ангелов и припомни, че в миналото специализираната законодателна институция е ползвана за лични политически интереси.

"Четири тях са в годините буквално след Освобождението, а останалите три, които са най-значимите от гледна точка състоянието ни на живот днес, са тези от XX век. За I ВНС не се провеждат избори, защото прелива от Учредителното - първото НС, сформирано след Берлинския договор. Провежда се в Турския конак в Търново - място, което приема III, IV и V ВНС. Събират се 226 депутати, предвождани от Екзарх Антим I. Депутатите тогава нямат особена роля, големите решения идват под натиска на Великите сили. На 17 април за първи монарх на Княжеството е избран Александър Батенберг. Този път вече в Свищов, на 1 юли 1881 година се провежда II ВНС. Започва да се усеща политическият привкус на институцията. Свикано е след държавния преврат от 27 април. По това време князът има сериозни различия с правителството на Петко Каравелов. Отново председател е Екзарх Антим I. Резултатът е, че са дадени извънредни правомощия на Батенберг, който започва да управлява държавата чрез укази - т. нар. Режим на пълномощията. Търновската конституция е суспендирана. Установена е еднолична власт, планирана за следващите 7 години. През декември 1883 година този режим е премахнат. III ВНС съществува в периода 1886-87, завръща се в Търново. На събранието е издигната кандидатурата на принц Валдемар Датски за монарх. Има намеса от страна на руския император Александър III. На 25 април 1887 година немският принц Фердинанд Сакскобургготски е избран за български княз, а на 3 август същата година, след положената клетва, събранието се разпуска".

Сградата във Велико Търново, в която заседават Учредителното, I, III, IV и V Велико народно събрание

Според Търновската конституция само Великото народно събрание може да променя Конституцията на страната, да решава въпроси, свързани с територията и да избира български монарх. Сегашната Конституция предвижда свикването на Велико Народно събрание да става с гласовете на 2/3 от гласовете на депутатите от обикновеното Народно събрание. Само Велико Народно събрание може да промени формата на държавното устройство, както и да приема нова Конституция на страната.

"През 1893 година е свикано IV ВНС. Заедно с V ВНС са институции, решаващи административни проблеми. Четвъртото събрание утвърждава смяната на обръщението към монарха от "Светлост" за княза и "Сиятелство" за принца на "Царско височество". Увеличен е мандатът на обикновените народни събрания от 3 на 5 години, намален е броят на народните представители, от един на 10 000 души на един на 20 000 души, а при великите народни събрания - по двама на 10 000 души (1 на 5000). Създадени са и две министерства - на обществените сгради, пътищата и съобщенията, и на търговията и земеделието. Целта на V ВНС, което е вследствие на обявяването на Независимостта, и се провежда през 1911 година, е да се променят членове във върховния закон и да се отмени член 76. Сред по-важните промени е ограничаването на правомощията на Народното събрание за сметка на тези на царя. Обръщенията към монарха се променят от "княжески", "княз" на "царски" и "цар". Монархът започва да носи титлата "Негово величество цар на българите", а престолонаследникът "Царско височество". Сред другите промени са намаляване на мандата на Обикновеното народно събрание от 5 на 4 години, както и това че българският владетел трябва да изповядва източното православие с изключение на сегашния владетел. Най-емблематичното ВНС е VI-тото, провело се през 1946 година. Премахва Търновската конституция, укрепва комунистическия режим. Изчезват опозиционните партии. Преди свикването на Събранието се провеждат избори, определящи да има 99 представители на опозицията. 90 от тях са арестувани след края на заседанието. Създава се нова конституция - позната като Димитровската конституция. Председател на VI ВНС е Васил Коларов, лидер на Коминтерна. Краят на еднопартийната система се бележи с последното ВНС - Седмото, което се провежда през 1990 година. Въпреки че официално се открива в Търново, за да се подчертае символиката, то заседава в София. Основната цел е изработването и приемането на нова конституция. След нейното гласуване, приема функцията на обикновено народно събрание - до 2 октомври 1991, когато се саморазпуска".

През годините Великото народно събрание е свиквано общо 7 пъти, като историята показва, че в повечето случаи това не довежда до коренна промяна в общественото и политическо развитие. Свикването на специализираната институция обикновено е свързано или с формалното утвърждаване на предварително взето политическо решение (избора на български владетел, утвърждаване на царската титла на Фердинанд) или служи за укрепването на режим, който се нуждае от признаването си и на законова основа (Режимът на пълномощията, комунистическия режим).

Въпросът за това кой и как организира властта и я превръща в основен елемент на държавата, принадлежи към основните въпроси на конституционната теория и на конституционното право, пише в своя учебник "Конституционно право" Емилия Друмева. Извън рамките на възприетото и признато за класическо разделение на властите, съществува още един утвърден принцип, който следва своето начало от времето на френското Просвещение - разделението на властите на учредителна и учредена. Учредителна власт е властта на специален общодържавен орган, който приема и изменя основания закон(конституцията) и чрез този основен закон учредява основите на държавата по смисъла на форма на управление и устройство на държавата. Учредена власт е властта, която функционира на основата на разпоредбите на вече приетата конституция.

Заслугата за теоретичното разработване на материята за създаването на конституция и за учредителната власт принадлежи на френския юрист от епохата на Великата френска революция Абат Сийес. "Във всяка своя част, пише той, Конституцията е не създание на учредените власти, а на учредителната власт. Нито една от учредените власти не може да изменя конституцията като спазва пределите на своите компетенции и условията, при които е избрана".

Властта на властите, както я определя Сийес, намира своя израз чрез Учредително събрание и чрез фигурата на Велико Народно събрание, като по този начин народът като субект и суверен на учредителната власт си служи чрез събрание от извънредни представи, за да "учреди" или "преучреди" своето държавно устройство.

Споделете

Ролята на Великото народно събрание в българската история

Романът "Шлеп в пустинята" отвежда към суровата реалност

Видинското читалище „Цвят” отваря врати за посетители

Видин ще е домакин на фестивала "Здравей, Здраве"

Георги Кузманов - библиотекарят с интересно хоби

Владимирово - селото, където традициите срещат надеждата за бъдещето

Виктория Топалска представя книгата "По(д)правки" във Видин

Десислава Петрова: Добивите от жито не компенсират ниските изкупни цени

За БНР

Радио Видин