15-вековна базилика пази Очин дол

Станалото известно в България и по света с паметника на Дядо Йоцо мездренско село Очин дол е богато и на история. Един от по-малко известните обекти е раннохристиянската базилика, която се намира на най-високото място, в местността „Пресветица“, откъдето се разкрива просторна панорамна гледка. Основите на този древен храм са открити случайно при изкопни работи за строеж на параклис. При странната находка, още тогава местното население предположило, че това са останки от християнски храм, защото местността “Пресветица” още от дълбока древност е имала статут на „свято място”. Местните хора и сега я посещават, почитат, палят свещи и организират религиозни тържества.

През 2002 година археолозите Спас Машов и Георги Ганецовски от Регионален исторически музей - Враца и Красимира Тодорова от Българско археологическо сдружение „Иван Венедиков” от София провеждат спасителни археологически проучвания на мястото.

Разкопките разкриват църква от периода на ранното християнство /V-VІ век/. Църквата е триапсидна. Състои се от голям централен кораб, предверие и два по-малки кораби от двете страни, снабдени с по една полукръгла абсида. Открити са три входа на всеки един от корабите- два странични и един централен. Зидовете са градени от дялани и ломени камъни, споени с розов хоросан. Запазени са с дебелина до 1 метър и във височина до 1.20 метра. Наосът е помещение с правоъгълна, издължена форма с дебелина на стените 0.60 м и вътрешни размери 11.64 м х 5.40 м. На изток той завършва с голяма, полукръгла отвътре и от вън апсида, широка 3.50 м и дълбока 1.70 м.

Характерна особеност е рядко срещаното кръстовидно кръщелно, разположено в северния малък кораб, непосредствено зад абсидата. Проучванията установяват, че църквата е имала два етапа на строителство. При първия етап се е състояла от три помещения: предверие, централен кораб и кръщелно. През втория етап на строителство в кръщелното е изградена кръстовидна вана (баптистерий), към него е прилепена дарохранителница с пейки, а от юг е прилепен малък параклис. На много места е запазена оригиналната стенна и подова мазилка с розов цвят.

През средновековния период в близост до югоизточния параклис на църковната сграда възниква некропол. От разположението на гробовете около апсидата на южния параклис се вижда, че по времето на възникване на некропола църковната постройка е била все още видима на повърхността.

От югоизточната страна на църквата е разкрит и тракийски могилен некропол. Намерени са стъклени и месингови гривни и обици, както и неоколониална монета, датирана от ІІ век, сечена във Филипопол.