Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Вкусът "умами" и виното от Северозапада

2
Снимка: Радио ВИДИН



В "Земята, която ни храни" тръгваме на едно "пътешествие" в света на виното, в което говорим както за лозя и вино, така и за възможности за туризъм и прослава на региона. В средата на юли с 50-тина любители на колелото и хубавото вино посетихме няколко изби, за да разберем някои тънкости за сортовете, които се отглеждат в региона и вината, които се получават от тях. 

Своеобразни гидове са ни Адриана Сребринова и Петко Миков- собственици на едни от водещите изби в региона- "Боровица" и "Видинска гъмза". 

Мисията на Адриана Сребринова е да популяризира по света и у нас красотата и качествата на българското вино. 
Самата тя може да се похвали с богат житейски опит, и все сред лозя и вина, но е очарована от белоградчишкия край и от 20 години не спира да повтаря, че регионът е Северозапазена България и крие своите предимства: 

"Районът е уникален и аз всеки божи ден благодаря на шанса, че имам възможност и като професионалист да работя в един район по учебник... За тероар говорят французите от 5 века и във всички наши усилия да постигаме съвършеното вино хората казват къде трябва да бъде разположена лозата, защото тя най-добре работи в условия, които за човек са малко нестандартни.... Лозата обича бедна почва, обича много да работи и да отглежда децата си само както може човек... Усилията на един винар е да постигне максималната хармония на виното... Никога не съм си представяла, че дори когато помиришеш едно вино, ще отразиш соления вкус... Оказа се, че е толкова просто- една почва, каквато е тук, 240 милиона години, които я образуват, са донесли толкова много минерали и микроелементи, че няма човешко същество, което може да направи един такъв баланс... Всичко е просто- трябва да намериш правилното място, да сложи правилния сорт, да се грижиш за него и да го представиш на хората, за да го опитат..." 

В Белоградчишко условията са сурови, но пък са такива, каквито обичат лозята. Част от масивите започват от 290 метра надморска височина, а най-високата точка е 550 метра. Най-високите места се оказват подходящи за сортовете Гаме ноар, Пино ноар, Шардоне и Совиньон блан. Като любезен домакин, Адриана Сребринова ни посрещна с наздравица: 

"...Решихме да ви кажем "Добри дошли" с едно вино, което е съчетание от френските сортове шардоне, совиньон бланк и рикат. Тяхното събиране е много елегантно, въпреки че произхода на френските сортове е благороден, прецизен, а нашите са малко по-грубички, по-агресивни. Оказва се, че заедно се съчетават добре..."

Адриана Сребринова е председател и на Сдружението на местните изби "Нортикум", което е създадено преди няколко години, за да отвори повече възможности пред местните винари. 

"Това беше една идея, която моите колеги приеха с много голямо въодушевление. Сдружението ни е от хора, които произвеждат вино от видинския край. Идеята ни е до края на годината да поканим винопроизводители от Румъния и Сърбия, за да можем да обобщим, да засилим нашата философия, че районът е един... Това е една култура, която трябва да се показва на света... Много яростно заставам зад идеята, че високата култура на бита в този край трябва да се показва...  Направихме сдружението с едничката цел да си спестим усилия, защото показваме почти един и същ продукт... Ние сме близки като физиономия... Като сме заедно, работата е много по-лесна и така става по-бързо издигането на района. Той рано или късно ще намери своето място, достатъчно е само да се опита от виното от Северозапада..."

Един от сортовете, за запазването на който се бори Адриана Сребринова, е старият сорт "Гъмза". По думите й, сортът е достатъчно познат - и у нас, и в света, но заради недалновино държавническо поведение преди години, у нас е на изчезване. А виното от Гъмза всъщност, е търсено- и червеното, и розето... 

От Боровица се прехвърляме в тероара на Ново село, за да опитаме и от вината на Петко Миков- един от собствениците на една от водещите изби във Видинско- "Видинска гъмза". 

Семейство му стопанисва и се грижи за около 450 декара лозя, засадени с различни сортове, сред които, естествено и от капризната Гъмза, от която отглеждат 250 дка в района на село Неговановци и частично във Флорентин. Това са стари лозя, които поддържат в идеално агротехническо състояние и не се оплакват от добивите, които получават. 

"Изкупихме по-голяма част от масивите от чистия сорт новоселска гъмза. На голяма част от избите ние им продаваме гроздето. Хората, които произвеждат гъмза в нашия регион, купуват грозде от нас..." 

Другият сорт, за който се грижат и съхраняват, е Мускат отонел, който вирее от повече от 200 години в село Винарово и се среща само на още едно място в страната ни. Именно мускат отонел Петко Миков предложи като начало за дегустация на брега на Дунав: 

"Гроздето е интересно, защото тази част на страната е само в село Винарово... Смята се, че това е чистият Мускат отонел.. Нежно вино, с тъничко тяло, животът му е 4-5 години... Не е добре да отлежава в бъчви, защото бъчвата отнема от аромата му..." 

Ароматно, с дъх на лято, е и виното, направено от розов Памид, който също се отглежда в новоселския тероар-  бутиковото производство на Петко Миков: 

"Това е нискоалкохолно вино, Памидът е сорт, който е на границата на десертните и винените сортове, стават прекрасни вина... Ароматно вино, не е за отлежаване, леко е, с нежно тяло, може да се пие охладено - 10-12 градуса, за да се усетят ароматите... Интересно вино, цвета му е интересен, ароматът е на горски плодове... Памидът датира по земите ни още от времето на траките- най-старият български сорт, останал по земите ни и още се отглежда. Той е преживял и филоксерата..." 

На брега на Дунав опитахме и от Гъмзата на Петко Миков- вино, с което се гордее, печели награди, и което според него е абсолютно задължително да представя страната ни. Като истински родолюбец, той залага на производството на вина от традиционно български сортове, сред които е и Сторгозия- сорт, който е незаслужено пренебрегван, въпреки своите качества.

Трудно българското вино трудно си проправя път извън пределите на страната. Още по-трудно е това за винарите от региона, които наред с всичко друго, трябва да се справят с конкуренцията на големите... Не само с конкуренцията, а и с грешките, които те са допуснали. Към този момент виното, произведено в Боровица пътува предимно за Щатите, а сдружение Нортикум изнася основно за Дания: 

"Много е трудно... Виното не можеш да го купиш по анализ, а трябва да го опиташ... Хората, които плащат за вино, разбират от вино... Преди години много от новите собственици се поизложиха...  И имаше един момент, в който никъде не искаха българско вино... Близо две години ни трябваха, за да изчистим имиджа.... Сега който пие веднъж от виното, веднага поръчва ново..."- казва Адрияна Сребринова.

Несъмнени са качествата на виното от Северозапада, и те са оценени дори в Япония. Именно там са усетили "петия вкус"- умами в нашето вино. Има нещо, обаче, което ни пречи да се превърнем във винена дестинация. Според Адриана Сребринова, това е самочувствието на хората от региона и липсата на увереност, че има с какво да се конкурират- дори и у нас.

"Трудно се пробива една организация от винопроизводители, които имат инерцията да търсят лесното място....За да бъдеш добър, трябва да уцелиш мястото- то трябва да е бедно...Лозата обича бедното място- тогава си личи във виното какво се е получило... Няма нужда да се борим в България, признанието ще дойде отвън.... Хората ще чуят за този край през Щатите, през Япония... Важно е да намериш вярната посока..."

Още за местните сортове грозде, качествата на виното от Северозапада, трудностите пред винопроизводителите, както и агропрогнозата за август чуйте в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

"Неделник" от 17 ноември 2024 година

Първо ще разтворим книгата „Измерения на болката“ . Това са разкази на ужасите от доста интересни автори. Елена Павлова е един от тях и срещата ни е с нея. Наследството на бележити сънародници събира като родова памет програмата "Неразказаните истории на българите" . МОН провъзгласи първи резултати от най-мащабна си програма за ученици..

публикувано на 17.11.24 в 12:31

Времето лети толкова бързо, защо да умираш?

В Деветата неделя след Неделя подир Въздвижение,  Църквата насочва нашето внимание към това, щото всеки един от нас да проумее преходността на този свят, да се обърне към Вечния Бог и приемайки Го в сърцето си, да придобие вечността и блажения живот. Чрез притчата за безумния богаташ, която днес четем, ни се дава за разберем, че всичко на..

публикувано на 17.11.24 в 08:00

Да проверим дали всичко, което търсим, се крие в библиотеката

„Какво търсите?“ С този въпрос посреща всеки читател най-необикновената библиотекарка в Токио Саюри Комачи. Тя, разбира се, не е просто библиотекарка. Саюри Комачи е прочела всяка книга в библиотеката на Общинския център „Хатори“, но силата ѝ е в способността да чете в душите на хората. Прави го с лекотата и прецизността, с която изработва фигурки..

публикувано на 15.11.24 в 16:45

Отбелязваме Европейския ден на музикотерапията

В Европейския ден на музикотерапията, 15 ноември, говорим с Любомир Гешковски, музикотерапевт в Дневен център за деца и възрастни с увреждания „Зорница” във Враца. Разказва, че това е един много специален нов способ за въздействие. Води до подобряване на състояния, както и на реакции и възможности. В дневния център работи по собствена система за..

публикувано на 15.11.24 в 15:54

От страст към професия - как Мария превърна любовта към сладкарството в своя мисия

За днешната гостенка може да се каже, че за нея сладкарството е нещо повече от страст . Тя буквално израства, правейки торти от 15-годишна. Днес тя е на 32 и не може да си представи живота без правенето на сладки изделия. Първоначално го прави непрофесионално, но от три години това е нейната професия. Мария открива нейния сладкарски цех и го..

публикувано на 15.11.24 в 15:00

Живот, изпълнен с любов: Котето Мими, което получи втори шанс

Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ще ви разкажем една малко по-различна история. Една история с щастлив край. Историята е много дълга и са замесени много хора. Една среща между котето Мими със Силвана .  Силвана е израснала, заобиколена от много животинки и нейната любов към тях е неизмерима. Един ден, преди повече от 2 години, тя..

публикувано на 15.11.24 в 14:00

В Деня на четенето с призив: Нека четем всеки ден

След изключително успешното първо издание на инициативата Ден на четенето през 2023 г., в която се включват близо 180 000  участници от страната и чужбина, хиляди вдъхновяващи събития и основаване на Националния пакт за четенето, днес тя се завръща, за да обедини граждани, институции и представители на бизнеса около една обща цел. Организаторите..

публикувано на 15.11.24 в 13:00