Радостта от живота в рими

Катя Попова е  преподавател по български език и литература във видинската математическа  гимназия. Тя пише стихове от много години, но  няма издадена стихосбирка. Това не ѝ пречи да споделя написаното от нея в социалните мрежи. От стиховете на Катя Попова струи лекота, ефирност и много радост. На пръв прочит те приличат като, че са писани по-скоро за деца, но след повторно прочитане в тях се открива голяма дълбочина и скрит смисъл. 

"Това, което пиша, пиша по-скоро за да изразя своята вътрешна емоция, да представя това, което виждам, защото за мен светът е една метафора. И всеки детайл, който виждам, го пресътворявам в поезия. това, което споделям в социалните мрежи са едни детски стихове, които имат и една духовна дълбочина... Чрез метафората на стиха предавам своите духовни прозрения... Моите стихове по-скоро въздействат, искрени са и преживени моите стихове... Искам да открия истинската дълбока същност на словото. Това, което на мен ми донесоха всички мои търсения е радостта от живота...", казва Катя Попова за своето творчество.
 

Ето и няколко стиха на Катя Попова:

***
Светла нощ луна излива
в чашката на езерцето сиво
и блещукат в светлина
най-вълшебните неща.
Фея ходи по позлата,
разпиляна във водата,
флейта тихичко припява,
жабчетата да разпява,
цветче лилия открива
и Луната в него скрива
да я пази в езерцето
като спомен от небето.
 

***
Кой във розово залива
приказката ни щастлива?
Фея с розови крилца
цъфна розови цветя
и от обич по света
розово дари деня.

***
На две ръчички от града,
в една жужаща тишина
е скрито най-вълшебно...блато
с папури, жабчета и мнооого лято...
и с малки феи за притурка,
които плават във черупка
да хванат слънчевия лъч,
надникнал в блатото веднъж
и да открият в светлината
най-хубавото блато на земята.