Учи, за да не работиш... по специалността си

"Висшите училища в България през последните няколко десетилетия рязко разтвориха портфолиото си и започнаха да предлагат прекалено много програми, прекалено много специалности, включително такива, в които не са толкова добри… Това, което се опитваме в последните години да направим, според мен донякъде успешно, е, първо, да свием приема и, второ, да пренасочим приема към тези специалности, в които има търсене на пазара на труда. Имаме сфери, да кажем хидроинженерството или въобще инженерните специалности, в които има невероятен недостиг на пазара на труда", обясни зам.-министърът на образованието Петър Николов.

Как да се развива системата на висшето образование в следващите десет години?

"Трябва да се търси вариант, в който процесите на планиране на приема на студенти, научно-изследователските дейности, да бъдат направени така, че да отговорят на потребностите на местните общности. Част от университетите произвеждат огромно количество специалисти и кадри в определени области, които няма как и не се реализират. Част от извънстоличните университети придобиха регионален характер- голяма част от техните студенти са предимно от областта, където се намира университетът, или съседни области. В миналото това не е било така. Трябва да се помисли дали специалистите, които се произвеждат в съответния регион, са необходими. И ако ние произвеждаме икономисти или специалисти в областта на администрацията, а около 50% от тях са заети в други области, след като завършат, се пита тези придобити компетенции кому са нужни, защото след като работиш 5-10 години на едно място, загубваш това, което си придобил в университета. Това се теми, които трябва да бъдат детайлно проучени и не може да се взимат решения на парче. За съжаление в последните години взимаме решения, породени от кризисни ситуации или просто гасим пожари, което е грешна политика. Ако искаме да възродим икономиката и тя да върви добре, трябва да работим в сферата на образованието и културата, защото това е бекграундът на бъдещото ни развитие", смята университетският преподавател проф. Венелин Терзиев.

Сред останалите мерки, заложени в Стратегията, е бакалавърска степен за висше образование да се придобива в някои специалности и стригодишно обучение. В момента за бакалавър се учи 4 академични години. Документът, предложен за обществено обсъждане, предвижда още да се насърчават университетите да осъвременят учебните си програми, включително с участието на бизнеса. Друга от заложените цели е стимулиране на научните изследвания в университетите. Предвижда се държавната субсидия за висшите училища да се раздели на две части- за издръжка на обучението и за научни изследвания и разделяне на университетите на изследователски и преподавателски.

"В последните години се прави оценка на научния капацитет на висшите училища в България по определени критерии. Идеята на МОН е, че ще систематизират група от университети, в които ще бъдат финансирани научните изследвания в определени области, за да може да се ползва техният опит, натрупани знания и умения, иновативност, от останалите университети. Тези, които нямат доказан научен капацитет, ще се занимават единствено с образователната си функция. Не знам доколко това ще може да бъде разпределено в регионален аспект, както трябва, защото планирането на тези дейности дава резултат след 5-10 години. Мисля си, че България не може да си позволи да концентрира целия научен продукт и научен капацитет в София и още 1-2 града и би следвало да помисли за регионалното разпределение", допълни проф. Терзиев.

Междувременно Фондация "Бизнес иновации за кариерно развитие" направи проучване за възможностите за реализация на младежите във Видин.

"Резултатите показват, че определено имаме и силни, и слаби страни. Силните страни са: желанието за продължаващо живеене и развитие на територията на област Видин, но с поставено условие "ако има работа, която да бъде доходоносна и да осигурява издържането минимум на четиричленно семейство"; желаната потребност за преквалифициране или преминаване на допълнителни обучителни курсове и продължаващо образование след средно с предпоставки за развитие; младите хора, след като приключат своето обучение и имат финансов капитал, биха инвестирали в нашия край, но отново с условие "местната власт да може да съдейства". Слабите страни: нисък процент на младежите със завършено образование; липса на достатъчно квалифицирана работна ръка сред младежите на възраст от 18 до 29 години; липса на обучителни и квалификационни курсове; липса на социални инфраструктурни проекти, които да са с предпоставка за разкриване на нови работни места и създаване на микроклимат за бизнес. Ако се инвестира в младите хора чрез повишаване на техните умения и компетентности, преквалифициране и обучение, това би спомогнало за тяхното по-устойчиво развитие и задържане на територията на област Видин", обясни Мирослав Людмилов, изпълнителен директор на фондацията.

Повече по темата и какви специалности са избрали Алиса Петкова и Димитър Емилов- абитуриенти от Видин- в прикачения звуков файл.