Но историята на селото не започва от преселниците от сръбското село Велики извор. Техните корени са от Тетевенския край, както пише и в книгата си дългогодишният емигрант в Америка, Генчо Нанков, който се е постарал да проучи историята на родното си място. Заради насилственото потурчване на населението в този район, много от жителите му тръгнали на Запад да търсят по-добър живот. Така те стигнали до тези земи и се заселили в тях.
В добрите си години Извор махала е имало около 1800 жители. Днес тук са останали около 50 души, 95 % от които са на повече от 70 години, обясни кметският наместник, който вече няколко мандата управлява селото и добре знае както добрите, така и лошите страни на живота в Извор махала:
"Селото съществува още от турско време, разположено е на южен склон, природата е хубава, въздухът е чист, имаме гори, достатъчно ливади и доста обработваема земя. Основният ни проблем обаче е липсата на вода. Тя в този район е кът. Нямаме водоснабдяване, всеки си има собствен кладенец. Последните години обаче бяха сушави, кладенците са празни и положението стана сериозно. Какво правим ли? Снабдяваме се с вода от Кула- там има един кладенец с много хубава вода, дето не хваща котлен камък. Използваме я за готвене и домашни нужди, а за пиене ползваме минерална вода, която купуваме. За животните пък ползваме водата от кладенците- толкова, колкото я има. Имаме и една чешма в селото. Лошото е, че тя е в едно дере и малко хора могат да стигнат до нея, защото тук повечето са възрастни. Защо проблемът с водата в селото не е решен досега? Ами защото сме откъснати тук до границата, останаха малко жители и то все възрастни, и инвестицията не си заслужава.
Липсата на много хора, които да пътуват до селото и фактът, че сме встрани от пътя, се оказа пък, че ни донесе спокойствие по време на пандемията заради коронавируса. Тук нямаме заразени или болни, а и хората бяха спокойни, нямаше излишно напрежение, заради извънредното положение.
Тук по принцип нямаме и кражби или други битови престъпления. Това е поради няколко причини- всички се познаваме, имаме само един път, по който може да се мине и той е без изход, и най-важното- тук непрекъснато дежурят екипи на гранична полиция.
В селото имаме само един магазин, но в него винаги има най-необходимите неща- хляб, лимонада и сол. Нямаме лекар и аптека, но аз взимам поръчките от възрастните хора и почти всеки ден пътувам за Кула, за да ги снабдявам с каквото трябва. Автобусът за селото е общински и пътува веднъж седмично, в сряда.
В селото си имаме и ловна дружинка. Състои се от около 20 ловджии, но повечето не са от тук. Отстрелваме най-често диви прасета, зайци и фазани. Кой е най-вкусният дивеч ли? Според мен, глиганът. Народът е казал- свинското месо, черният костюм и черният Мерцедес са винаги на мода. Готвим го най-често като задушено или на кюфтета. Най-интересни са обаче шишовете, които приготвяме винаги след лов. Но те са от питомно, не от диво месо. Дойде ли обяд, всеки сяда и вади шишовете от раницата. Ние излизаме не толкова да ловуваме, а да се разходим, да се видим, да полакардисваме някоя история, някоя лъжа и така..."
Целите интервюта с кметския наместник на Извор махала Станислав Стойков и секретаря на Община Кула Златка Младенова, както и подробности за селото и живота в него, може да чуете в звуковия файл.
Говежда е село в община Георги Дамяново, на 31 км от областния град Монтана, високо в планината. То се е разположило в долина на горното течение на река Огоста, която минава през него, изградени са два бетонни и два въжени моста. Името на селото възниква от факта, че тук са се отглеждали много животни, крави и овце. Но не е само..
Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания. Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...
Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания. Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...
Министерският съвет определи нов обхват на регионите за планиране от ниво 2 в Република България, който Националният статистически институт (НСИ) ще представи на Евростат за одобрение. В Решението на Министерския съвет се предлага обособяването на четири региона за планиране от ниво 2: - Северен, включващ областите Видин, Монтана,..
Бюджетът за тази година бе обнародван в Държавен вестник и вече официално е в сила. Заложеният бюджетен дефицит от БВП е в размер на 3%. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 18,9 млрд. лв. В Бюджет 2025 са заложени приходи в размер на 90 млрд. лева, а разходите са 96 млрд. , което прави дефицит от 6..
Кметът на Мездра Иван Аспарухов участва в съвместно заседание на две постоянни комисии на НСОРБ. Постоянната комисия по стратегическо развитие на местното самоуправление (ПКСРМС) участва в съвместно заседание на Постоянната комисия по финанси и бюджет (ПКФБ) на НСОРБ . Сред основните теми на двудневния форум бяха: Задачи за общините след приемането..
Днес продължаваме да търсим причините, породили обезлюдяването на Северозапада и даваме конкретен отговор с пример на поредното село от този регион. В рубриката "Добро утро, кмете", днес ще посетим село Карбинци в община Димово. През селото минава Медовнишка река , която извира от подножието на Венеца при местността Топилото. Друго интересно..