6
построена през 1829 година, а първите преселници били техните пра-прадеди от Велики извор, заселили се в местността "Караджовица". Занимавали са се с говедовъдство и с търговия през границата. Заселването е станало преди освобождението от турско робство. Купували от турците земя и гори и се трудели за по-добро бъдеще. 
Но историята на селото не започва от преселниците от сръбското село Велики извор. Техните корени са от Тетевенския край, както пише и в книгата си дългогодишният емигрант в Америка, Генчо Нанков, който се е постарал да проучи историята на родното си място. Заради насилственото потурчване на населението в този район, много от жителите му тръгнали на Запад да търсят по-добър живот. Така те стигнали до тези земи и се заселили в тях.
В добрите си години Извор махала е имало около 1800 жители. Днес тук са останали около 50 души, 95 % от които са на повече от 70 години, обясни кметският наместник, който вече няколко мандата управлява селото и добре знае както добрите, така и лошите страни на живота в Извор махала:
"Селото съществува още от турско време, разположено е на южен склон, природата е хубава, въздухът е чист, имаме гори, достатъчно ливади и доста обработваема земя. 
Основният ни проблем обаче е липсата на вода. Тя в този район е кът. Нямаме водоснабдяване, всеки си има собствен кладенец. Последните години обаче бяха сушави, кладенците са празни и положението стана сериозно. Какво правим ли? Снабдяваме се с вода от Кула- там има един кладенец с много хубава вода, дето не хваща котлен камък. Използваме я за готвене и домашни нужди, а за пиене ползваме минерална вода, която купуваме. За животните пък ползваме водата от кладенците- толкова, колкото я има. Имаме и една чешма в селото. Лошото е, че тя е в едно дере и малко хора могат да стигнат до нея, защото тук повечето са възрастни. Защо проблемът с водата в селото не е решен досега? Ами защото сме откъснати тук до границата, останаха малко жители и то все възрастни, и инвестицията не си заслужава.
Липсата на много хора, които да пътуват до селото и фактът, че сме встрани от пътя, се оказа пък, че ни донесе спокойствие по време на пандемията заради коронавируса. Тук нямаме заразени или болни, а и хората бяха спокойни, нямаше излишно напрежение, заради извънредното положение.
Тук по принцип нямаме и кражби или други битови престъпления. Това е поради няколко причини- всички се познаваме, имаме само един път, по който може да се мине и той е без изход, и най-важното- тук непрекъснато дежурят екипи на гранична полиция.
В селото имаме само един магазин, но в него винаги има най-необходимите неща- хляб, лимонада и сол. Нямаме лекар и аптека, но аз взимам поръчките от възрастните хора и почти всеки ден пътувам за Кула, за да ги снабдявам с каквото трябва. Автобусът за селото е общински и пътува веднъж седмично, в сряда.
В селото си имаме и ловна дружинка. Състои се от около 20 ловджии, но повечето не са от тук. Отстрелваме най-често диви прасета, зайци и фазани. Кой е най-вкусният дивеч ли? Според мен, глиганът. Народът е казал- свинското месо, черният костюм и черният Мерцедес са винаги на мода. Готвим го най-често като задушено или на кюфтета. Най-интересни са обаче шишовете, които приготвяме винаги след лов. Но те са от питомно, не от диво месо. Дойде ли обяд, всеки сяда и вади шишовете от раницата. Ние излизаме не толкова да ловуваме, а да се разходим, да се видим, да полакардисваме някоя история, някоя лъжа и така..."
Целите интервюта с кметския наместник на Извор махала Станислав Стойков и секретаря на Община Кула Златка Младенова, както и подробности за селото и живота в него, може да чуете в звуковия файл.
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..
На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..
Застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС) е един от най-сериозните проблеми, с които повечето страни ще се сблъскат в близко бъдеще. Съществуват сериозни опасения за предизвикателствата, които все по-застаряващото население поставя пред икономическите и социални условия в момента. Делът на младите хора (на възраст 0-14 г.) в EС до..
Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024". Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..
Изборът за бъдещото професионално развитие е още в училище. Как правилно да се насочат учениците, обяснява Силвия Ставрева от Центъра за подкрепа на личностното развитие с предмет на дейност кариерно ориентиране и консултиране във Видин. "Центърът работи с ученици от I-ви до XII-ти клас и в тази връзка нашата програма за работа с тези..
Екипът на Радио ВИДИН гостува в близкото до Видин село Неговановци. То се намира н а 12 км от областния град. Красиво и благоустроено е Неговановци. Впечатлява с големия и обновен площад с красиви декоративни дървета и добре поддържани зелени площи. Смята се, че Неговановци е лицето на община Ново село, защото е първото село, което..
Преговорите за редовен кабинет продължават на фона на начертани червени линии и намерения за санитарен кордон. Ще намерят ли партиите формула за управлението? Кои са възможните партньори и невъзможните компромиси? Политическото бъдеще на страната дискутираме с политическия анализатор Тома Ушев , автор в дясната платформа "Консерваторъ". Радио..
Разкъсана облачност