След месеци без посещения при лекар по време на извънредното положение, повече са чакащите сега пред кабинетите на медиците. Според Първан Симеонов от Центъра за обществени и политически изследвания "Галъп Интернешънъл", наплив от пациенти след коронавируса ще е втори тест пред здравната система.
15% от българите са имали проблем с достъпа до медицинска помощ заради пандемията от Ковид-19 у нас, а 28% - с осигуряването на лекарства и консумативи, сочи проучване на социологическата агенция.
Изследването е извършено за независимата инициатива "Индекс на болниците" , каза изпълнителният директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов:
"Целта въобще на индекса на болниците, който е съвместна инициатива на "Галъп интернешънъл" и clinic.bg е напълно идеална, така да се каже…Това е инициатива, която просто осветлява проблeми в здравеопазването и то по напълно обективни източници- данните на Националната здравноосигурителна каса, а понякога и по субективни източници, каквото е общественото мнение. Последното издание на "Индекс на болниците" включи и двете. Преди няколко дни ние показахме данни от касата, които свидетелстваха, че много хора са отказали или са забавили лечение, медицинска услуга, болнична помощ. По-късно това беше потвърдено и от представители на болници… Преди няколко дни показахме и данните от общественото мнение, които допълнително потвърдиха това. Те показаха, че един немалък дял от българите са имали проблем, пречка по отношение на медицинска услуга или по отношение на лекарства и консумативи…Имаме 15 %, които казват, че по някакъв начин са имали проблем с медицинска помощ… 15 % - това е над 800 хиляди българи, които по някакъв начин са имали необходимост да отложат или пък невъзможност да проведат преглед, да получат медицинска помощ, операция, зъболекар, преглед при общопрактикуващия лекар и така нататък.
Най-интересната част, това е болничната помощ. Там имаме около 50 000 души по изчисление на база на общественото мнение, които ще ви кажат, че по един или друг начин болничната помощ за тях е била затруднена. Тези 50 000 души, ако ги сметнем на база легла за активно лечение в България, ако ги сметнем на база пълняемост на тези легла, ако ги сметнем на база средно пет дни престой на едно легло, оказва се, че общият спад сред тези, които най-вероятно са имали нужда от болнична помощ, е 15 %, т.е болниците са с поне 15 % надолу пълняемост заради коронавируса. За най-малко проблеми свидетелстват хората по отношение на спешната помощ. Това е и нормално. Спешната помощ затова е спешна. Сериозни са били проблемите в доболничния сектор и немалко са били проблемите по отношение на личните лекари. Както може да се очаква, за най-много проблеми свидетелстват хората, които са в по-високите възрастови групи. Това е така, защото те и по-често са срещали необходимост."
Сред анкетираните в проучването, които съобщават за пречки при медицинска помощ, приблизително сходни изглеждат дяловете на онези, които по-скоро сами са отлагали или отменяли посещения и на онези, на които най-вече им е отказвано или отложено да бъдат прегледани или лекувани - съответно 50% и 44%.
Анализът обхваща и достъпа до лекарства и консумативи. Значителен е делът на хората, които са имали проблем с набавянето им. Затрудненията са за поне 28% от пълнолетните българи. По-големите проблеми са били при по-възрастните:
"Когато пък питаме за достъпа до лекарства, се получава така, че 68 % казват, че не са имали затруднения, а 4 % не могат да определят. Останалите до сто са 28%, т.е поне 28% от пълнолетните българи са имали някакъв проблем по отношение на набавяне на лекарства или консумативи. За да не бъдем голословни, това са милион и половина българи…"
След коронавируса, според Първан Симеонов, предстои втори тест пред здравната система заради наплив на пациенти:
"По-голям проблем може да се появи сега с очаквания от редица специалисти наплив към здравната система. Хора, които са си седели вкъщи, хора, които са се лишили от медицинска грижа, хора, които са пробвали да се лекуват по телефона, хора, които са били откровено уплашени сега, като че ли идва ред да потърсят медицинска помощ и сега здравната система може да бъде подложена на един втори тест. Коронавирусът определено беше един тест за здравната система. Може да ви звучи прекалено оптимистично, но аз лично смятам, че българската здравна система успя по някакъв начин да се справи с този тест, макар едва ли в цветущо състояние, но колкото може. Сега ще има втори такъв тест."
Инициативата на "Индекс на болниците“, по която е проведено проучването, е за да се даде повече прозрачност за дейността на лечебните заведения при някои социалнозначими диагнози. Равносметките тепърва предстоят, каза Първан Симеонов.
Епидемията и извънредното положение заради коронавируса до някаква степен е ограничила достъпа до медицинска помощ, но не я е спряла. Такова е мнението на д-р Емил Мушанов, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари за област Видин. В сравнение с предходните два месеца, от средата на май посещенията при лекар са значително повече:
"Моето лично мнение е, че паниката, която създаде (коронавирусът) подейства със сигурност на хората и те избягваха контакта с лекаря. Като цяло посещенията в доболничната помощ по време на карантината не са стихвали. Имахме и доста обаждания по телефона от страна на пациенти. Общопрактикуващите лекари, без изключение, всички бяхме на работните си места, така че това, което е зависело от нас, мисля, че сме го направили за нашите пациенти… Със сигурност посещенията по време на извънредното положение бяха по-малко. Все пак, на забравяйте и един доста сериозен фактор. Това е, че бяха спрени детските консултации, съответно децата не посещаваха и детски градини и училища, т.е те си бяха вкъщи. Нямаше и къде да се разболеят, както се казва. Бяха спрени профилактичните дейности във всички възрастови групи и бяха спрени всякакви планови дейности… В сравнение с април месец и март месец, сега от средата на миналия месец, посещенията могат да се сравнят със същия период на предходната година, т.е те чувствително са завишени. Хората идват на лекар. Общо взето се връщаме към един нормален начин на контакт между лекар и пациент, така да го нарека.“
Д-р Благой Славчев, който е с лекарска практика в село Дреновец и обслужва още няколко населени места в община Ружинци казва, че по време на извънредното положение хората, които се нуждаят от лекарска помощ, не са спрели да го търсят. Посещенията при него през този период са по-малко, но само заради спряната профилактика:
"Тези, които бяха в спешен порядък, не е имало никакви проблеми за техния прием…Имал съм хора с инсулт, с инфаркт, така че не е имало никакви проблеми, когато става въпрос за спешни случаи. Иначе по отношение на лечението на хронично болни, които ежемесечно трябва да получават необходимите лекарства и необходимите прегледи, ние сме ги извършили. Хората бяха доста коректни. Идваха си, влизаха по един в чакалнята, влизаха с маски, с предпазни средства… По отношение на начина на работа, станахме по-дисциплинирани…Не сме имали пропуснати случаи на хроничноболни, те си идват ежемесечно. Изписваме им лекарства след преглед и не сме имали проблеми. Единствено не сме извършвали профилактика и засега все още не е разрешена. Профилактиката в медицината все пак е най-важна…Но аз мисля, че ако заработим, ако да речем от този месец ни се разреши профилактиката, ще успеем до края на годината да обхванем поне 70 % от населението.“
С рекордни проектобюджети се похвалиха местните власти на трите областни града в Северозапада . За какво приоритетно ще харчат през тази година общинските ръководства във Видин, Враца и Монтана? Проектобюджетът на община Община Видин бе подложен на обществено обсъждане. Мотото на финансовата рамка тази година е "Инвестираме в бъдещето -..
Изкуственият интелект навлиза в живата ни, но какви са предизвикателствата, до които води- това тепърва предстои да разберем. Българите го посрещат с повече тревога, отколкото с надежда, сочи проучване на социологическа агенция "Мяра" . 18,7% приемат изкуствения интелект с повече ентусиазъм, около 42% обаче виждат повече поводи за притеснение,..
Държавните финанси на България са завършили 2024 г. с дефицит от точно 3% от БВП, вмествайки се в правилото за устойчиви публични финанси на Европейския съюз. Това показват предварителни данни на НСИ и Евростат за бюджетния баланс, измерен по европейската методология. Така страната се доближава крачка по-близо до еврозоната, като шансовете..
Програмата бе представена преди дни, а бюджетът и е над 4,3 млн. лв. Тя дава шанс на организациите да получат между 39 116 лв. (20 000 евро) и 117 349 лв. (60 000 евро) за период до 34 месеца. Тя е част от проект, чрез който Български фонд за жените ще инвестира над 8,3 млн. лв. под формата на директно финансиране в рамките на три програми и..
Успява ли ръстът на доходите да компенсира инфлацията? Най-коректният измерител дали постепенно забогатяваме, според експертите, е покупателната способност. Това е накарало специалисти от асоциация "Активни потребители" да направят проучване, в което да сравнят цени и доходи в България през последните 20 години. Те са прегледали данните за периода..
Възкресение Христово е, може да се каже, централното събитие в човешката история, защото от времето на античността са казвали едва ли не, че самото християнство е остаряло като религия и скоро ще изчезне. Ние виждаме, че минават различни цивилизации, развитието на различни езици, философии, теории, обаче остава само едно нещо неизменно и това..
Екипът на радио Видин се отправя към село Дълги дел. Намира се в община Георги Дамяново, област Монтана. Планинско село, разположено по горното течение на река Огоста, почти на границата със Сърбия. Селото има древна история. Смята се, че е възникнало по време на римското владичество. Римската империя е водила тежки битки за завладяване на..