Този празник е безспорен за разлика от други официални празници в календара ни. Кое го прави такъв, попита Анжела Каменова. Разговорът е за празника, словото и богатсвото на езика. Тодор Димитров-Мечкарски:
"Мислил съм по този въпрос. Може би толкова личен, толкова интимен за българина е този празник, независимо, че той идва от християнството, не само защото е на българската просвета и култура. Бълагринът има много силна връзка с рода и най-вече с децата. Всички ние знаем, че здравето на децата, образованието на децата, това е като фикс- идея на бълагрина, някаква негова първична жажда за развитието на неговото поколение. Според мен това е и причината българинът да е особено ревностен, точно както е ревностен към семейството, така да е ревностен и към образованието, най- вече на децата си, и своето и своята култура. Вече славянската писменост е и един прекрасен повод за наша гордост спрямо другите култури…Словото винаги е сила- словото като форма на изразяване на вътрешния свят на човека, онова слово, което четем и в библията, онова слово, което е творящо, творящо не в метафорчиния смисъл, а съвсем буквално. Слово не като някяква екзистенциална величина, а салово като поведение, защато словото е външната форма на нашите мисли, а духовният ни свят е всъщност важната част от човешкото двуединство. Ако имаме дух и тяло, онова за което тялото е обиталище, всъщост е човешкият дух. Този дух се проявява в пространството чрез словото, а то е изразител на просветата на този човек, на образованието, на неговата култура, на неговия манталитет, на неговата ценностна система, на неговата гледна точка към света. Така че, всичко е словото. То е онова, чрез което ние се реализираме в пространството като духовна същност, а тялото е онова, чрез което се реализираме в пространствен аспект, във физическия аспект на живеенето…словото е много важна проява на човешката същност, на човешкото вечеличие като Божие творение."
Успяваме ли да се възползваме от цялото богатство на езика си или има думи, които държим "заключени"- коментира Тодор Димитров-Мечкарски:
"В езика ни има безкрайно много думи, които ние сме архаизирали. Тове е естествено, защото езикът постянно се променя и обновява, но имаме от миналато на нашия език, в момента точно такова научно изследване правя, изследвам въобще художественото слово и българското слово през вековете, още от първите заселници по тези земи. Това е много по-интересно, че имаме много по-изчерпателни понятия, които вече са архаични. Съвременният език естествено е доста ощетен, поради навлизането на голямо количество чуждици, което не е в чиста форма ощетяване, би трябвало да обогатява езика, но това в повечето случаи при младите става за сметка на красиви, изконни български думи, които ……Словото е вибрация, българският език е вибрация и е хубаво да направим всичко възможно и вие медиите, и ние преподавателите, най-вече в средното и началното образование, началните учители, те са изключително важни за създаване на нагласа у нашите бъдещи поколения ,бъдещето на нашия род за тази вибрация на бългърдсия език, за чистотата на нашето слово, а не повлияно он сленга, от уличния говор…Много се ощетява езикът. Все по-малко образен става. Много се ощетямва комуникацията. Поколенията, които се появяват, са поколения на дисплея. Това не е лошо, не го казвам от критическа гледна точка, те повече пишат, отколкото говорят,а в същото време все по-неграмотно пишат, защото там правилата не се спазват много във виртуалното пространство. Предвид събитията последните два месеца, виждаме как този технологичен контекст на нашето живеене е важна част, но той не е контролиран и могат да се допуснат много компромиси по отношение на българското слово, култура, култура най-вече."
В монтанското село Дълги дел възстановиха традицията да се отбелязва Бабинден. Днес 14 жени се събраха в планинското село, за да почетат празника и бабите-акушерки, които дават нов живот и помагат на жените при раждане. Организатори на традиционния ритуал на Бабинден са две млади жени от Монтана : 38 -годишната художничка Десислава Кръстева и..
21 януари се отбелязва като Международен ден на прегръдката . Идеята за празника се заражда в САЩ през 1986 г., а за негов инициатор се смята пастор Кевин Заборни. В САЩ денят е известен като Национален ден на прегръщането и е признат официално от американското Бюро за патентите и за търговските марки. Датата 21 януари е избрана от пастор..
Бабинден по стар стил отбелязаха в акушер-гинекологията на Многопрофилната болница за активно лечение "Св. Петка" във Видин . Точно в Деня на родилната помощ е родено седмото за годината дете в отделението, обясни операционната акушерка Владислава Славова : "Днес, в началото на работния ден се роди седмото ни бебче за годината, което е живо..
Средно училище "Петко Рачов Славейков" във Видин стана член на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България, доброволно обединение на учебни заведения, стремящи се към по-високо ниво на преподаване на чужд език. Днес в организацията членуват 178 училища от цялата страната и интересът към нея непрекъснато нараства, казва директорът на СУ..
Прекрасно е да посрещаш новия живот. С тези думи бъдещата акушерка Деница Веселинова от Видин описва професията, която си е избрала. Четвъртокурсничката в Медицинския университет в София обясни, че по време на обучението си е имала възможност да се докосне до същността на акушерската работа и е силно мотивирана да я практикува. "Моята..
Красимир Христов от Монтана получи голямата награда „Образователен медиатор на годината“ в категорията "Мъже". Конкурсът се организира от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ за четвърта поредна година. Церемонията за връчване на отличията се проведе в Министерството на образованието и науката. Красимир Христов работи..
Младите не могат да бъдат мотивирани да се обучават за акушерки, ако цялостната среда, касаеща дейността им, не е добра. Това каза в "Направление здраве" председателят на Алианса на българските акушерки Павлина Герина. По думите ѝ, годишно около 120 млади акушерки излизат от университетите, което не е достатъчно. Една от промените, за които..