Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

7 май - ден на Радиото

Снимка: Архивен фонд на БНР

Денят на радиото и телевизията 7 май е професионален празник на всички отрасли на радиотехниката и свръзката в България и Русия. Чества се в България като Ден на радиото и телевизията и в Русия като Ден на радиото от 1945 г., в чест на 50-годишнината от създаването на радиото. Малко история:

На 7 май 1895 г. руският физик Александър Попов представя своето ново откритие - първия радиоприемник в света. Той демонстрира пред Руското физическо дружество в Санкт Петербург изобретения от него уред за предаване и приемане на електрически колебания на големи разстояния без проводник, наречен радио. През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга /днес Каменар/, северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф. През лятото на 1911 г. на борда на крайцера "Надежда" започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, "която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България". Впоследствие радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения. На 25 януари 1935 година цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването в България се одържавява. Но технологията, комуникационното средство, начинът на мислене "радио" съществува и преди това. 

Първите радиопредавания в България са осъществени още през 1929 г., когато група инженери, начело с инж. Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. Инженер Георги Вълков през един въгленов микрофон изпраща в ефир думите: "Ало, ало радио София". .

Една от легендите на "Хоризонт" е Божана Димитрова. Предаването й "Разговор с вас" остава в ефир близо четвърт век. "Златният глас" на Българското национално радио е носител на наградата "Сирак Скитник" за цялостен творчески принос и новаторство. "Радиото се прави за хора с въображение, но и от хора с въображение", категорична е тя. По повод днешния празник за радио Видин тя сподели:

"...Радиото става част от живота на човек. Радиото е най-първата и най-бърза електронна медия... В радиото работят отговорни хора... Сега по време на извънредното положение моите наблюдения са, че колегите работят много отговорно и максимално стриктно... Поля Станчева направи един филм "От града към света" посветен на регионалните станции. Имаше премиера в София, но първото представяне щеше да бъде във Видин. Ситуацията, в която се намираме, попречи това да се случи сега, но ще има своята премиера във Видин... Много напредна техниката в радиото и това е за добро, разбира се... Към Северозапада имам голям сантимент. Помня преките си включвания при откриване на завода за гуми и завода за ризи във Видин. За съжаление вече ги няма. Имам своите хубави спомени и от Монтана и Враца. Ролята на радио Видин е да помогне на този прекрасен край да се вдигне на крака и аз сигурна, че го правите..."


Захари Миленков е създател и дългогодишен уредник на Музея за историята на радиото в България, който вече носи името на проф. д-р Веселин Димитров. Захари Миленков е работил повече от 30 години в звукозаписни екипи, бил е звукорежисьор, редактор на "Златният фонд" на Българското национално радио, както и преподавател във Факултета по журналистика на СУ "Св. Климент Охридски". Страстта на Миленков към радиото започва още в часовете по физика в училище, когато започват да изработват любителски радиодетектори. Увлечението към радиото и физиката продължава и в гимназията. Така животът му се свързва трайно с радиото. Желанието му да има Музей на радиото успява да се реализира, когато става преподавател във Факултета по журналистика.

"Идеята ми да събера интересни и ценни неща за радиото се породи още когато работех в БНР. Но там нямаше свободно помещение. Идеята се реализира, когато започнах да преподавам във Факултета по журналистика...Местехме се от едно на друго място в сградата, защото тя трябваше да се ремонтира. Намерихме накрая своето място и музеят е факт..."- коментира той.

Д-р Антоанета Радославова-Дончева завършва музикознание в Държавната музикална академия. Работи като музиколог в Русенската държавна филхармония, а от 1976 г. е музикален редактор в Българското национално радио. От 1987 г. е отговорен редактор в предаванията за чужбина на БНР. Автор е на стотици интервюта, творчески портрети и предавания за български и чужди музиканти, както и на цикли, посветени на българската музикална култура, изпълнителско изкуство и композиторско творчество. Единадесет години преподава във факултета по журналистика и масова комуникация при СУ "Св. Кл. Охридски". Автор е на изследвания върху историята на Българското радио, музикалната му програма, както и върху творчеството на изтъкнати български музиканти, някои от които публикувани в Германия и Русия. През 2003 г. защитава дисертация на тема "Музиката в програмата на Българското радио /1930 - 1944 г./". До днес изследването й се явява единствено върху тази тема в българското музикознание. По случай 75-годишнината на БНР излиза от печат книгата и "Музиката в Българското радио /1930 - 1944/". Тя е сегашният уредник на музея на радиото:

"...Много интересни неща могат да се видят в музея. Има уникални записи и радиа. Грамофони също има. Проследява се цялата история на радиото в България... Ще се радвам, ако ваши слушатели дойдат в музея..."


До 1927 година слушането на радио е било забранено в България, не са се произвеждали и не били внасяни радиоприемници. От 1927 до 1929-а звучат много радиостанции, но на чужди езици.

Ангелина Петкова е доайенът на радио журналистиката в Монтана. Тя  дълги години е работила  в радиовъзел - Монтана. За нея радиото е живот:

"Радиото ми е дало много. Уникално е да се работи в Радио. Един ден се срещаш с лекар, а на другия с миньор...То остава за цял живот в теб...Имам три стаи и във всяка по едно радио и слушам радио Видин. Продължавайте все така и честит празник.."


Златният фонд на БНР пази уникални записи, които свидетелстват за важността на радиото. При англо-американските бомбардировки над София през зимата на 1943-44 година е разрушена западната част на Първо студио на радиото, което тогава е в друга сграда. Това налага радиото да бъде евакуирано в салона на училището в софийското село Нови хан, откъдето излъчва до края на Втората световна война. Георги Паскалев е работил тогава в отдел "Външни предавания" и е очевидец на тези събития. В Златният фонд се пази и запис от 17 август 1972 година, когато е правена първата копка на новата сграда на радиото.

Тези уникални записи, както и цялото предаване можете да чуете в звуковия файл.







Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..

публикувано на 21.11.24 в 13:42

Чувстват ли се сигурни на работните си места хората в предпенсионна възраст?

Застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС) е един от най-сериозните проблеми, с които повечето страни ще се сблъскат в близко бъдеще. Съществуват сериозни опасения за предизвикателствата, които все по-застаряващото население поставя пред икономическите и социални условия в момента. Делът на младите хора (на възраст 0-14 г.) в EС до..

публикувано на 20.11.24 в 10:45

Северозападът - слаба икономика, застаряващо население, лоши пътища

Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024".  Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..

публикувано на 19.11.24 в 13:49

Как помага кариерното ориентиране на учениците и кога да започне

Изборът за бъдещото професионално развитие е още в училище. Как правилно да се насочат учениците, обяснява Силвия Ставрева от Центъра за подкрепа на личностното развитие  с предмет на дейност кариерно ориентиране и консултиране във Видин. "Центърът работи с ученици от I-ви до XII-ти клас и в тази връзка нашата програма за работа с тези..

публикувано на 18.11.24 в 12:31

Село Неговановци - съвременно, обновено и съхраняващо традициите

Екипът на Радио ВИДИН гостува в близкото до Видин село Неговановци. То се намира н а 12 км от областния град.  Красиво и благоустроено е Неговановци.  Впечатлява с големия и обновен площад с красиви декоративни дървета и добре поддържани зелени площи.  Смята се, че Неговановци е лицето на община Ново село, защото е първото село, което..

публикувано на 15.11.24 в 12:00

Тома Ушев: Предстои преустройство на политическия модел

Преговорите за редовен кабинет продължават на фона на начертани червени линии и намерения за санитарен кордон.  Ще намерят ли партиите формула за управлението?  Кои са възможните партньори и невъзможните компромиси?  Политическото бъдеще на страната дискутираме с политическия анализатор Тома Ушев , автор в дясната платформа "Консерваторъ". Радио..

публикувано на 14.11.24 в 10:00