Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

7 май - ден на Радиото

Снимка: Архивен фонд на БНР

Денят на радиото и телевизията 7 май е професионален празник на всички отрасли на радиотехниката и свръзката в България и Русия. Чества се в България като Ден на радиото и телевизията и в Русия като Ден на радиото от 1945 г., в чест на 50-годишнината от създаването на радиото. Малко история:

На 7 май 1895 г. руският физик Александър Попов представя своето ново откритие - първия радиоприемник в света. Той демонстрира пред Руското физическо дружество в Санкт Петербург изобретения от него уред за предаване и приемане на електрически колебания на големи разстояния без проводник, наречен радио. През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга /днес Каменар/, северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф. През лятото на 1911 г. на борда на крайцера "Надежда" започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, "която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България". Впоследствие радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения. На 25 януари 1935 година цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването в България се одържавява. Но технологията, комуникационното средство, начинът на мислене "радио" съществува и преди това. 

Първите радиопредавания в България са осъществени още през 1929 г., когато група инженери, начело с инж. Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. Инженер Георги Вълков през един въгленов микрофон изпраща в ефир думите: "Ало, ало радио София". .

Една от легендите на "Хоризонт" е Божана Димитрова. Предаването й "Разговор с вас" остава в ефир близо четвърт век. "Златният глас" на Българското национално радио е носител на наградата "Сирак Скитник" за цялостен творчески принос и новаторство. "Радиото се прави за хора с въображение, но и от хора с въображение", категорична е тя. По повод днешния празник за радио Видин тя сподели:

"...Радиото става част от живота на човек. Радиото е най-първата и най-бърза електронна медия... В радиото работят отговорни хора... Сега по време на извънредното положение моите наблюдения са, че колегите работят много отговорно и максимално стриктно... Поля Станчева направи един филм "От града към света" посветен на регионалните станции. Имаше премиера в София, но първото представяне щеше да бъде във Видин. Ситуацията, в която се намираме, попречи това да се случи сега, но ще има своята премиера във Видин... Много напредна техниката в радиото и това е за добро, разбира се... Към Северозапада имам голям сантимент. Помня преките си включвания при откриване на завода за гуми и завода за ризи във Видин. За съжаление вече ги няма. Имам своите хубави спомени и от Монтана и Враца. Ролята на радио Видин е да помогне на този прекрасен край да се вдигне на крака и аз сигурна, че го правите..."


Захари Миленков е създател и дългогодишен уредник на Музея за историята на радиото в България, който вече носи името на проф. д-р Веселин Димитров. Захари Миленков е работил повече от 30 години в звукозаписни екипи, бил е звукорежисьор, редактор на "Златният фонд" на Българското национално радио, както и преподавател във Факултета по журналистика на СУ "Св. Климент Охридски". Страстта на Миленков към радиото започва още в часовете по физика в училище, когато започват да изработват любителски радиодетектори. Увлечението към радиото и физиката продължава и в гимназията. Така животът му се свързва трайно с радиото. Желанието му да има Музей на радиото успява да се реализира, когато става преподавател във Факултета по журналистика.

"Идеята ми да събера интересни и ценни неща за радиото се породи още когато работех в БНР. Но там нямаше свободно помещение. Идеята се реализира, когато започнах да преподавам във Факултета по журналистика...Местехме се от едно на друго място в сградата, защото тя трябваше да се ремонтира. Намерихме накрая своето място и музеят е факт..."- коментира той.

Д-р Антоанета Радославова-Дончева завършва музикознание в Държавната музикална академия. Работи като музиколог в Русенската държавна филхармония, а от 1976 г. е музикален редактор в Българското национално радио. От 1987 г. е отговорен редактор в предаванията за чужбина на БНР. Автор е на стотици интервюта, творчески портрети и предавания за български и чужди музиканти, както и на цикли, посветени на българската музикална култура, изпълнителско изкуство и композиторско творчество. Единадесет години преподава във факултета по журналистика и масова комуникация при СУ "Св. Кл. Охридски". Автор е на изследвания върху историята на Българското радио, музикалната му програма, както и върху творчеството на изтъкнати български музиканти, някои от които публикувани в Германия и Русия. През 2003 г. защитава дисертация на тема "Музиката в програмата на Българското радио /1930 - 1944 г./". До днес изследването й се явява единствено върху тази тема в българското музикознание. По случай 75-годишнината на БНР излиза от печат книгата и "Музиката в Българското радио /1930 - 1944/". Тя е сегашният уредник на музея на радиото:

"...Много интересни неща могат да се видят в музея. Има уникални записи и радиа. Грамофони също има. Проследява се цялата история на радиото в България... Ще се радвам, ако ваши слушатели дойдат в музея..."


До 1927 година слушането на радио е било забранено в България, не са се произвеждали и не били внасяни радиоприемници. От 1927 до 1929-а звучат много радиостанции, но на чужди езици.

Ангелина Петкова е доайенът на радио журналистиката в Монтана. Тя  дълги години е работила  в радиовъзел - Монтана. За нея радиото е живот:

"Радиото ми е дало много. Уникално е да се работи в Радио. Един ден се срещаш с лекар, а на другия с миньор...То остава за цял живот в теб...Имам три стаи и във всяка по едно радио и слушам радио Видин. Продължавайте все така и честит празник.."


Златният фонд на БНР пази уникални записи, които свидетелстват за важността на радиото. При англо-американските бомбардировки над София през зимата на 1943-44 година е разрушена западната част на Първо студио на радиото, което тогава е в друга сграда. Това налага радиото да бъде евакуирано в салона на училището в софийското село Нови хан, откъдето излъчва до края на Втората световна война. Георги Паскалев е работил тогава в отдел "Външни предавания" и е очевидец на тези събития. В Златният фонд се пази и запис от 17 август 1972 година, когато е правена първата копка на новата сграда на радиото.

Тези уникални записи, както и цялото предаване можете да чуете в звуковия файл.







Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Яница Петкова

Яница Петкова: Отново надделяват партийните, а не обществените, интереси

Депутатите от новоизбрания 51-ви парламент положиха клетва. По-трудната задача обаче е да сформират управляващо мнозинство. Ще се намери ли консенсус в парламента или резултатите от изборите вече предопределиха краткия му живот? Непреодолими ли са разделителните линии и докога политиците ще ни предлагат още от същото? Какви са изводите от първия..

публикувано на 12.11.24 в 13:59

Подходящо ли е по-късно начало на учебния ден за по-малките ученици?

Учениците от първи до четвърти клас да започват по-късно училище, предлагат родители. Със започването на учебните часове в 9:00 часа, а не в 7:30 или 8:00 ч.,  учениците ще могат да са по-ефективни в усвояването на знанията и да се представят по най-добрия начин, посочват от Асоциация "Родители". Като пречка за по-късното започване на учебния..

публикувано на 11.11.24 в 11:00
Първан Симеонов

Първан Симеонов: България е изправена пред своеобразен граждански конфликт

Политическото напрежение в навечерието на свикването на 51-вото Народно събрание продължава да расте.  Постоянните нови условия отдалечават партиите от преговори за кабинет.  Ще излъчи ли генерална промяна на политическата сцена предсрочният вот или политическата криза ще продължи да се задълбочава?  Компромис или избори през пролетта?..

публикувано на 07.11.24 в 10:00

Ще бъде ли върнат 20% ДДС за хлебари и ресторантьори?

Проектобюджетът на страната за 2025 година ще е с 3% дефицит. Това заяви служебният министър на финансите Людмила Петкова след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено преди дни. По думите ѝ внасянето на проектобюджета ще бъде забавено и той ще бъде предложен на следващия 51-ви парламент. Става ясно, че в проекта..

публикувано на 06.11.24 в 10:45

Северозападът за 10 години - от "Червена крепост" до "Бастион на ДПС"

За редовно купуване на гласове, контролиран вот и изборни манипулации в България се твърди не от вчера. След последните предсрочни парламентарни избори обаче проблемът изглежда се задълбочи. Редица политически формации поискаха касиране на изборите, президентът Румен Радев също критикува начина, по който бяха проведени. Северозападът често е сочен от..

публикувано на 05.11.24 в 12:47

Лесовъдите като съвременни будители

Държавните горски стопанства от Северозападно държавно предприятие- Враца отбелязаха "Седмица на будителите" с горските педагози с различни прояви, организирани във връзка с покровителя на българската гора- светецът Иван Рилски, чиято памет се почита на 1 ноември.  Държавно горско стопанство Видин  (ДГС-Видин)се включи в "Седмица на..

публикувано на 04.11.24 в 14:18

Охрид - едно от най-старите села в Северозапада

Гостуваме в село Охрид , община Бойчиновци. Къщите в селото са разположени по двата бряга на река Ботуня, а над него се извисява планина Пъстрина. Смята се, че Охрид е едно от най-старите населени места в Северозападна България. Според някои историци на мястото на селото е имало живот още по време на траките. По римско време пък, през него минавал..

публикувано на 01.11.24 в 15:14