Ролята на Врачански революционен окръг в Априлското въстание

публикувано на 27.04.20 в 13:22

Снимка: bg.wikipedia.org

Красимир Григоров, историк от Враца

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Априлското въстание от 1876 г. е въоръжено въстание на българите в Османската империя. Избухва преждевременно на 20 април в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява апогей на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел - политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия, анализира събитията Красимир Григоров, историк от Враца.

"20 април е началото на героична, романтична, но и трагична епопея. Вазов пише: "приличаше тая пролет на един вулкан, който издаваше глух тътен, предвестник на избухването. Рояк апостоли и проповедници кръстосваха планини и полета и организираха борбата. Те намираха навсякъде добър прием; обятия разтворени, за да ги прегърнат, сърца открити - да ги чуят - един народ, жеден за великото слово на свободата, нетърпелив да понесе кръста си на Голгота". Този бунт е европейски по силата на своя обществен резонанс. В крайна сметка предизвика война. Въстанието, не трябва да забравяваме, че е имало шанс да успее. Планирано е за края на годината, на места, на които по това време има напрежение. Великите сили се намесват. Зверствата на османската власт категорично показват, че във времето на криза, властващите са искали по всякакъв начин да избегнат преговорите".

Според изработения от Гюргевския революционен комитет план българските земи са разделени на 5 революционни окръга. Един от тях е Врачански, с главен апостол Стоян Заимов и помощници Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков.

Врачанският окръг е упрекван за неуспеха на въстанието. Факт е, че бунтът в окръга се забавя. Името на Мито Цветков Бакалбашийски, както и дейните му, разнопосочни усилия са вихърът на Априлското въстание във Врачански революционен окръг. Те му придават ореола на енергичен и дееспособен левент, оперативно изграден, не от кого да е, а от Апостола на българската свобода - Васил Левски.

"За успеха или неуспеха на едно начинание най-важна е ролята на този, който го ръководи - в случая това са апостолите. Враца дава много парични средства за оръжие, за посрещане на Ботевата чета. В самото началото врачани са ентусиазирани. Еуфорията е добре документирана, въпреки всичко което се пише, а именно днес е разпространено мнението, че врачани са страхливци и предатели. Въстанието се забавя. Може би не е грешно да се каже, че силата на врачани е в недрата, в общото желание, а не в ръководството по "горните етажи". Съдбата отрано му отрежда като единствен син на Цветко Бакалбашийски да онаследи търговския занаят. Очевидно, Левски от самото начало е бил силно впечатлен от личните му качества преди двете си поредни посещения на 28 август и 21 септември 1872 г, защото точно в неговия роден дом се е състояло учредителното събрание на новооснования частен революционен комитет, на което междувременно е избран за касиер. Делегирани са му и специални правомощия от Апостола и точно на него е издадено пълномощното от 16 септември с.г. „за Лом и Оряхово да направи съгласието на речените места”. На заседанието трескаво е обсъдена и готовността за участие в бъдещото въстание, както и една от най-важните задачи – набирането на средства за закупуване на оръжие. Мисълта за бездействие на Централния комитет подтиска особено по-активните сред тях, като Мито Цветков. В края на 1875 г. врачанските съзаклятници правят опит да се осведомят какво се върши в БРЦК. Насрочено е и заседание на Врачанския революционен комитет".

Захари Стоянов остава изумен и се удивлява от физическата дееспособност и активност на Мито Цветков, който не спира да пътува между Гюргево, Бекет, Букурещ, Крайова. Междувременно на 2 февруари 1876 г. Комисията купува 160 револвери, 12 пушки „шаспо” и 75 пушки капзалии през фирмата „Ив. Табакович & Н. Ванков“ от търговските къщи на Розенфелд и Хаджи Стойка в Букурещ. Получава се така, че Мито Цветков е моторът, който не спира да търси, да договаря, да инициира активност за крайната цел, а Иваница Данчов е този, който потребява. Оръжието за Врачанския революционен окръг е купувано най-вече от Браила и Крайова.

Историческите факти твърдят, че има разногласия между Гюргевския революционен комитет и Врачанския относно начините на пренасяне на оръжието, продължи разказът си Красимир Григоров. Въстанието във Враца така и не избухва. Въпреки това, четата на Христо Ботев, изпратена от БРЦК, стъпва на българския бряг с намерението да подпомогне усилията на радетелите за свобода.

"Нито един от другите окръзи не дава толкова средства за оръжие, колкото Врачански. Мито Цветков заедно с Н. Обретенов, Г. Апостолов, Г. Матев, Петър Ванков и други четници, общо 41 на брой, се качва на парахода „Радецки” от пристанището в Бекет, откъдето натоварват врачанското оръжие в т.ч. пушки, саби, револвери, чанти и др., общо 12 сандъци. В кръвопролитното сражение на Милин камък 20 четници, между които е и Мито Цветков, в тъмнината губят логистичната връзка с основното ядро. В същия момент във Враца хората са се събрали в църквата, тъмно е, студено. Хората са объркани, но превъзбудени. Обречени. Очаквало ги е нещо страшно. Въпреки това, врачани запазват достойнство. Не се появява дори престъпната мисъл за предателство".

Липсата на оръжие действително била сериозна причина, която попречила на врачанските революционни дейци да предприемат по-решителни действия. Още по-съществени били присъствието на войска в града и осведомеността на османските власти за революционните приготовления във Враца, които се потвърждават от наличната османска документация. Всичко това в голяма степен би предопределило бързия крах на врачанското въстание, дори то да бе избухнало.

Причините за неуспеха на въстанието се коренят и в състоянието на българската нация, в нейните възможности, консолидация, в отраженията на робството върху националния дух. По време на самото въстание българската нация не се оказва единна и организирана. Априлското въстание е връхната точка в българското националноосвободително движение през епохата на Възраждането, като успява да провокира за първи път международна акция в защита на българския народ. В широкото движение в подкрепа на България участват най-големите умове на XIX век. То принуждава европейската дипломация отново да се заеме е Източния въпрос. Това подтиква Русия към непосредствена военна акция срещу Османската империя. Събитията от 1876 до 1878г., сред които централно място заема Априлското въстание, довеждат до освобождението на България.

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Ролята на Врачански революционен окръг в Априлското въстание

БНР подкасти:

Дислексията- как да я овладеем?

Младежкият дом във Враца обяви хумористичен конкурс

"Музикална зона" с Том Гейбъл- немският господин Синатра

"Неделник" от 16 март 2025 година

Да се замислим за духовното си състояние

Благотворителна великденска кампания стартира в Северозапада

Какво се случва в една учебна кухня

За БНР

Радио Видин