Да си дъщеря на лекар по време на пандемия

На 7 април, когато отбелязваме Световния ден на здравето, разговаряме с дъщерята на  общопрактикуващия лекар в Дунавци д-р Пламен Петров - Иванна Иванова. Тя живее в Дунавци и е деветокласничка в ППМГ "Екзарх Антим I" Видин. Срещаме ви с нея на професионалния празник на българските здравни работници, защото наскоро Иванна публикува във Фейсбук своето есе: "Да си дъщеря на лекар по време на пандемия". Ето какво сподели тя за Радио Видин:  

"Създалата се ситуация и страхът, и паниката, които са обзели хората, ме провокираха да напиша есето. Не трябва да се паникьосваме, а да бъдем една идея по-оптимистично настроени, защото след всяка буря изгрява слънце. Моят баща е общопрактикуващ лекар и работи повече от 20 години в екипа на д-р Валя Георгиева. Те помагат и на хората от съседните села... По време на 2006 година, по време на наводнението, с военен камион са ходили в Ботево и Цар Симеоново, защото пътят е бил непроходим, а хората са имали нужда от тях. Моят баща не е прегледал болния от коронавирус, човекът се е обадил по телефона и по този начин не е застрашил живота на останалите. По симптомите баща ми, заедно с неговата колежка са се усъмнили за диагнозата и са се свързали със Спешна помощ... Аз осъзнавам значението на лекарската професия. Доскоро хората  обиждаха и хулеха лекарите, а днес се превърнаха в нашата надежда... Това, което научих от баща ми, че думата "страх" не трябва да бъде в речника ми, той самият ми каза "Избирайки тази професия, страхът повече никога не е опция"... Гордея се с моя баща и поради това искам и аз да стана лекар. Искам да помагам на хората. Мое вдъхновение, освен моят баща, е една възрастна лекарка от Дунавци - д-р Венета Анастасова, която ми е разказвала как през миналия век е ходела пеша в сняг до коленете до село Търняне, за да помага на хората."